Решение № 2940 от 12.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2940 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя М.

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя М. Въззивно гражданско дело № 20221100505128 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20213147 от 17.11.2021 г., постановено по гр. дело № 7991 по описа за 2020 г., Софийският районен съд, III ГО, 158-ми състав, е изменил, на основание чл. 150, вр. с чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), размера на дължимата месечна издръжка от В. К. П., ЕГН **********, опредЕ. с влязло в сила Решение № III – 84 – 246/09.02.2014 г. по гр. дело № 31111/2014 г. на СРС, 84 -ти състав. Осъдил е В. К. П., ЕГН **********, да заплаща на Г. В. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Е. Т. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 162.50 лева, считано от 13.02.2020 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, по банкова сметка, открита на името на майката Е. М. с IBAN *****************. Отхвърлил е иска за разликата над уважения размер от 162.50 лева месечно до пълния претендиран размер от 350.00 лева месечно. Осъдил е В. К. П. да заплаща на М. В. П., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Е. М., месечна издръжка в размер на 162.50 лева, считано от 13.02.2020 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, по банкова сметка, открита на името на майката Е. М. с IBAN ****************. Отхвърлил е иска за 1 разликата над уважения размер от 162.50 лева месечно до пълния претендиран размер от 350.00 лева месечно. Осъдил е, на основание, чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38 ЗАдв., В. П. да заплати на адвокат В. М. В. – САК, личен № **********, сумата от 234.64 лева – възнаграждение за адвокат съобразно уважената част от исковете. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, В. П. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 108.00 лева – държавна такса върху така присъдените издръжки. Допуснал е, на основание чл.

242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно така присъдените издръжки.

С Определение № 20016840 от 25.02.2022 г. , постановено по същото гражданско д е л о (влязло в сила на 19.04.2022 г. ), е оставена без уважение молба на ищците за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото Решение в частта за разноските.

Ищците М. В. П., действащ чрез неговата майка и законен представител Е. М., и Г.

В. П., действаща лично и със съгласието на нейната майка Е. М. ( въззивници в настоящото производство), са останали недоволни от Решението и са го обжалвали с въззивна жалба, вх. № 25176403 от 14.12.2021 г. по описа на СРС, в отхвърлителните му части за разликите над уважените размери от по 162.50 лева до пълните претендирани размери на месечните издръжки от по 350.00 лева за всяко дете. Излагат доводи, че от първата инстанция не са взети предвид обстоятелствата, че ответникът е в трудоспособна възраст, няма данни да е с влошено здравословно състояние, като не е подал отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е навел твърдения да е в невъзможност да заплаща исканата издръжка. Допълват, че от данните по делото се установило ответникът да е реализирал доход от продажба на недвижим имот. Същевременно, непосредствените грижи за децата се полагат от майката, поради което ответникът следва да заплаща исканите издръжки от по 350.00 лева за всяко дете, а остатъкът над тази сума да се допълва от майката. Релевират се и оплаквания, че с исковата молба е поискано изрично присъждане на законна лихва върху всяка просрочена вноска, но първата инстанция не се е произнесла по това искане. Съобразно изложеното молят въззивния съд да отмени Решението и вместо него да се постанови месечна издръжка от по 350.00 лева за всяко дете, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Не претендират разноски за настоящата инстанция.

Ответникът В. К. П. (въззиваема страна в настоящото производство) не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Той не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването и е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваните части съдебен акт.

Решението в частта, в която е уважен искът по чл. 150 СК за присъдените суми от по 162.50 лева за всяко дете, и в частта, в която е допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 242, ал. 1 ГПК относно присъдените издръжки, като необжалвано, е влязло в 2 сила.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

В първата инстанция е установено от доказателствената съвкупност, че ответникът В. К. П. е баща на ищците Г. В. П., родена на ******* г., и М. В. П., роден на 02.09.2010 г.

(удостоверения за раждане на л. 11 и л. 12 от първоинстанционното дело ). С влязло в сила, на 09.12.2014 г., Решение № III – 84-246 от 09.12.2014 г., постановено по гр. дело № 31111 по описа за 2014 г. на СРС, III ГО, 84-ти състав (л. 8 и сл. от първоинст. дело), е прекратен бракът на майката Е. М. и бащата В. П., като последният е осъден да заплаща на всяко от родените от брака деца месечна издръжка, както следва: за детето Г. месечна издръжка в размер на 140.00 лева, а за детето М. – сумата от 110.00 лева месечно, считано от 10.06.2014 г. Родителските права са предоставени на майката, при която е определено и местоживеенето им, като на бащата е определен режим на лични отношения с двете деца.

Ищците са ученици в системата на държавното образование – тогава непълнолетната Г. П. е била ученичка в 9 “а“ клас на 88-мо СУ “Димитър Попниколов“ в град София (видно от служебна бележка - на л. 13 от първоинст. дело), а малолетният М. е бил ученик в същото училище в 3“д“ клас. Установено е от Писмо, изх. № 10-00-2626/16.06.2021 г. на НАП (л. 64 и сл. от първоинст. дело), че ответникът В. П. няма действащ трудов договор; няма осигуряване като самоосигуряващо се лице и е с прекъснати здравноосигурителни права. От Справка № 988731 от 19.08.2021 г. (л. 73 от първоинст. дело) чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице за всички Служби по вписванията, е видно, че по отношение на ответника В. П. на 09.11.2020 г. е вписана продажба на съсобствен имот - апартамент в град Бухово. Бащата е едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество “М.П. – Г“ЕООД, ЕИК ******* (справка на л. 38 от първоинст. дело). Относно майката е установено, че същата работи по трудово правоотношение с “Е.Б.Б.“ЕАД, а от служебна бележка (л. 71 от първоинст. дело), изходяща от работодателя на Е. М. е видно, че за периода м.01.2020 г. – м.05.2021 г. от месечното й трудово възнаграждение се правели удръжки по два запора, наложени от частни съдебни изпълнители – средно около 290.00 лева, по изпълнително дело № 20128510400048 по описа на ЧСИ М.П. и по изпълнително дело № 20108390400626 на ЧСИ И.К..

При така обсъдената доказателствена съвкупност първата инстанция е приела, че исковете са частично основателни. Ищците са подрастващи и при тях нуждата от издръжка се предполага – обусловена е от факта на самото им биологично съществуване, като е отчетен изминалият продължителен период от време от определяне на първоначалните издръжки през 2014 г. Относно възможностите на ответника първостепенният съд е изложил мотиви, че същият е с неустановени по делото месечни доходи, но е в трудоспособна възраст, няма данни да е с влошено здравословно състояние, поради което не може да се приеме, че е в невъзможност да дава издръжка (ППВС № 5/1970 г.) Тъй като не е установено да има алиментни задължения към други лица, нито да е плащал присъдената с влязлото в сила Решение първоначална издръжка, съдът е обосновал 3 възможност бащата В. П. да заплаща на ищците месечна издръжка в размер на минималния такъв от 162.50 лева месечно за всяко дете.

По искането за присъждане на законна лихва върху всяка просрочена вноска, направено с исковата молба, първата инстанция не се е произнесла, като не са изложени и мотиви в тази посока.

Във въззивната инстанция са приети като писмени доказателства 2 броя служебни бележки от “Е.Б.Б.“ЕАД, установяващи, че брутният доход на майката на въззивниците за периода м.06.2021 г. – м.11.2021 г. е в общ размер на 8 055.61 лева, като за същия период от време продължават да се удържат суми от трудовото възнаграждение на Е. М. по двата запора по посочените изпълнителни дела в среден размер от около 274.00 лева. Не се установи промяна относно доходите на въззиваемия П. – така съгласно справка, извършена служебно от съда (на л. 27 от въззивното дело), няма данни за работодател, за актуален трудов договор или за осигурител, нито за подадени декларации по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. към КСО. По делото е приложена и справка за актуално състояние на трудовите договори към 08.08.2023 г. по отношение на В. К. П., изходяща от НАП (л. 25 от въззивното дело), според която последният регистриран трудов договор на въззиваемия е прекратен на 21.04.2012 г.

Съобразно фактическата установеност в двете съдебни инстанции и съотнесена към релевантния закон, и при така очертания от въззивната жалба предмет на спора, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Наведените във въззивната жалба доводи относно определените размери на издръжките са неоснователни.

При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и с възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, които съдът следва да прецени. По дела за увеличение на присъдената месечна издръжка следва да се имат предвид и изменилите се обстоятелства (увеличените нужди на правоимащия и/или увеличените материални възможности на задълженото лице) след влизане в сила на решението, с което издръжката е присъдена.

В процесния случай, първата инстанция е определила издръжките съобразно с наличните по делото данни относно конкретните възможности на въззиваемия - ответник В.

П., следвайки и задължителните постановки на ППВС № 5/1970 г. Съгласно цитираното ППВС, възможността на дължащия издръжка родител винаги е обективна и конкретна. Тя съставлява показател за размера на издръжката и се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Предвид липсата на данни за осигурителен доход или какъвто и да било доход от трудово или гражданско правоотношение, както и с оглед обстоятелството, че не е установено по делото имущественото състояние на въззиваемия ответник, правилно от първата инстанция са определени издръжки в минималния по чл. 142, ал. 2 СК размер. Извършената от ответника през 2020 г. продажба е на идеални части от съсобствен имот, находящ се извън град София, и не е ясен размерът на сумата, получена от разпоредителната сделка, като се касае и за дял от общата получена продажна цена. Няма и 4 данни относно дейността на дружеството “М.П.–Г“ЕООД, както обосновано е приел и първостепенният съд. Задължението за издръжка на родителите към ненавършилите пълнолетие деца е безусловно, но размерът на тази издръжка в процесния случай, предвид доказателствената съвкупност по делото, не може да бъде присъден в пълните претендирани от въззивниците суми с оглед неустановеността на конкретните финансови възможности на ответника П.. Такива данни не са ангажирани и във въззивното производство, поради което въззивният съд намира за неоснователно искането да се уважи въззивната жалба предвид инфлационните процеси в страната и новият размер на минималната работна заплата за страната.

За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си на приетите за установени от него обстоятелства по делото (съобразно доказателствената съвкупност) и на закона. Следователно, съдебният акт не може да почива на предположения за възможностите на родителя да заплаща претендираната издръжка.