Решение № 936 от 20.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 936 гр. Пловдив, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20255330203628 по описа за 2025 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от А. И. Б. от *** против Наказателно постановление №25-1030-003247/30.05.2025 г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и са отнети общо 10 точки на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да се отмени като се излагат съображения за това.

В съдебно заседание пред районния съд жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа подадената жалба. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 04.04.2025 г. около 07:30 ч. в гр.Пловдив, по бул.Васил Априлов пред №93 при управление на МПС Тойота Корола с рег.№ *** бил спрян за 1 проверка от служители, осъществяващи контрол движението по пътищата.

В хода на проверката било установено, че МПС, управлявано от жалбоподателя, не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрирани пътни превозни средства.

Регистрацията на посоченото МПС била прекратена на 25.03.2025 г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Във връзка с резултатите от проверката на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия G A № 3913101/04.04.2025 г., а случаят бил докладван на Районна прокуратура Пловдив и производството по акта прекратено.

С Постановление от 15.05.2025 г. на РП Пловдив е отказано образуването на досъдебно производство, а материалите по преписката са върнати на 02 РУ при ОД на МВР Пловдив, за преценка извършване на нарушение по ЗДвП.

След връщане на материалите в 02 РУ при ОД на МВР Пловдив на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства - Акт за установяване на административно нарушение серия G A № 3913101/04.04.2025 г., мотивирана резолюция № 25-1030-М000140/11.04.2025 г., постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15.05.2025 г. на РП Пловдив, справка за регистрация на МПС с данни за предходни регистрации, справка за нарушител/водач, както и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР – заверено копие.

По делото не се констатира да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице. Спазен е редът за издаване на наказателното постановление предвиден в чл.36, ал.2 от ЗАНН. Спазен е и срокът за издаването на същото, предвиден в чл.34 от ЗАНН. Налице е и съответната компетентност за издаване на наказателното постановление, което се установява от издадената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР – заверено копие.

Не се спори по делото, а и се установява от приложената по делото справка за регистрация на МПС, че същата е прекратена на 25.03.2025 г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Става ясно от материалите по административнонаказателната преписка, а и не се спори, че жалбоподателят е установен да управлява МПС, което е било с прекратена регистрация.

От същата справка за регистрация се установява, че след прекратяване на регистрацията на МПС на 04.04.2025 г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП същото е било регистрирано от новия му собственик.

2

Установява се отново от коментираната справка, че жалбоподателят не е собственик на управляваното от него МПС, което към датата на управлението е с прекратена регистрация.

Регламентацията в чл. 140 ЗДвП и приложимата в случая Наредба №I45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45/2000 г.), издадена по законовата делегация на чл. 140, ал.

2 и чл. 142 ЗДвП, ясно сочат, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само регистрирани МПС, имащи табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. С прекратяване на регистрацията на МПС същото се приравнява на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в наредбата. Съгласно § 2 т.4 от същата наредба „регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

В чл. 145 ал.2 от ЗДвП срокът, в който за новия собственик е предвидено да регистрира МПС, е едномесечен.

Съгласно чл. 145, ал.15 от ЗДвП срокът, след който регистрацията на МПС се прекратява, е 2-месечен. Очевидно е, че новият собственик на МПС не е изпълнил законовото задължение да регистрира същото в законоустановения срок нито в едномесечния срок, нито в двумесечния такъв, въпреки че двете законови норми имат различно съдържание - едната посочва срокът за регистрация на МПС от собственика, а втората предпоставките за прекратяване на регистрацията на МПС от регистрите на КАТ. Така или иначе новият собственик не е сторил това нито в едномесечния срок, нито в двумесечния такъв, поради което и същата е прекратена. Настоящата инстанция счита, че изложените в жалбата съображения относно санкционирането на собственика на МПС, не могат да бъда основание за отпадане на отговорността на жалбоподателя, тъй като в случая става дума за различни задължения , които се вменяват на собственика на МПС, както и на водача на същото и всеки от тях отговаря на отделно правно основание. По тази причина понасянето на административнонаказателна отговорност от собственика, по никакъв начин не може да повлияе върху отпадане на административнонаказателната отговорност на водача, установен да управлява МПС, което не е регистрирано.

Несподелямеи са и оплакванията в жалбата, че собственикът не бил уведомен за прекратената регистрация на МПС. Според преобладаващата съдебна практика прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му.

3

Спорният в случая въпрос е дали водачът на МПС, което е лице, различно от собственика, е знаел или не знаел, но е могъл и е бил длъжен да знае за това обстоятелство - че МПС е с прекратена регистрация преди да пристъпи към управление на същото.

Следва да се има предвид, че единствената информация, с която разполага водачът е свидетелството за регистрация на МПС, в което фигурират данни за имената на лицето, на което се води МПС.

От друга страна обаче предвид събраната информация за регистрацията на МПС става ясно, че регистрацията е прекратена поради промяна на собствеността и неизпълнение на задължение от новия собственик да регистрира същото - собствеността е преминала в патримониума на новия собственик на 21.01.2025 г. Дори и да е знаело, че МПС е новопридобито , то няма как третото лице, за което няма данни да се намира в близки отношения с новия собственик, да знае обстоятелства, свързани с датата на придобиване на МПС от новия собственик. По-нататък дори да е имал знание за момента на закупуване на МПС водачът несобственик недопустимо е да се приеме единствено въз основа на предположение, че наказаният водач несобственик е имал знанието или задължението да знае, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Все в подкрепа на тези изводи е и обстоятелството, че в деня на управлението автомобилът е имал поставени регистрационни табели, а също и няма общодостъпен регистър за проверка дали МПС е регистрирано или с прекратена регистрация.

Незнанието на определени фактически положения от състава на нарушението изключва умисъла в извършване на същото, това незнание изключва и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В този смисъл е и Решение № 2065 от 07.07.2025 г. по к. адм. н. д. № 387 / 2025 г. на III касационен състав на Административен съд – Русе, Решение № 189 от 08.11.2023 г. по к. адм. н. д. № 166 / 2023 г. на I състав на Административен съд - Перник. Тук следва да се има предвид, че нормата на чл.143, ал.15 от Закона за движение по пътищата не регламентира правило за поведение, а едно от основанията за прекратяване на регистрацията на МПС. В този смисъл и не може да се търси отговорност от несобственика водач поради незнание на правилата за движение, тъй като нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП не установява правило за поведение, след което и наказаният не може да бъде субект на задължението за регистрация, съответно не е длъжен да знае правната последица от неизпълнението на това задължение от собственика на МПС- служебното прекратяване, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрацията на пътното превозно средство, с отбелязване в автоматизираната информационна система. В този смисъл е и Решение № 1141 от 10.11.2022 г. по адм.д № 498/2022 г. на Административен съд София - област , Решение № 781 от 22.01.2025 г. по к. адм. н. д. № 2938 / 2024 г. на XXI състав на Административен съд - Варна, Решение № 3170 от 20.03.2025 г. по к. адм. н. д.

№ 163 / 2025 г. на X състав на Административен съд - Варна. Не на последно място в жалбата се излагат и оплаквания, че жалбоподателят е бил натоварен със служебни задължения, за изпълнението на които му е бил предоставен 4 процесният автомобил, което дава основание да се приеме, че МПС е било средство за изпълнение на възложените му задължения.

По тази причина настоящата инстанция приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение се явява несъставомерно от субективна страна, поради което неправилно е била ангажирана административноноказателната отговорност на жалбоподателя. Последното като последица води до отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно издадено.

Предвид направените правни изводи не следва да бъдат обсъждани въпросите, свързани с приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като това е следва да бъде сторено единствено в случай, че се приеме, че деянието е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна, в каквато насока не са изводите на съда.

При този изход на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя следва в негова полза да се присъдят и сторените по делото разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение 400 лв.Така представеният договор има характер на разписка и е доказателство, че такива разноски са сторени. Претендираният размер отговаря на фактическата и правна сложност на делото и на оказаната правна защита и съдействие, поради което и следва да бъдат присъдени разноски в този размер.