Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 747 от 27.03.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 538/2023
Вид
Определение № 747
Подписан
27.03.2024
В сила
27.03.2024
Състав
Емилия Василева, Зорница Хайдукова, Анна Баева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 747 гр. София, 26.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20238002900538 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Община Бяла срещу решение № 577/10.08.2022г. по т.д. 17/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 261026/25.06.2021г. по т.д. 479/2016г. по описа на СГС, ТО, VI-10 състав, с което са отхвърлени предявените от Община Бяла срещу „СД Виана“ ООД, „Еко-машинъри“ ЕООД, „Екострой М и М“ ООД, „Геотехмин“ ООД и „Геострой“ АД искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата общо 3 475 538,78 лева – неустойка по чл. 70, чл. 71 и чл. 75 по договор № Д147/22.05.2015г. за изграждане на регионална система за управление на отпадъците за регион Борово, Бяла, и по чл. 86 ЗЗД - законната лихва върху сумата, считано от 21.12.2015г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 31 922,82 лева, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и поради неговата необоснованост. Оспорва като противен на материалния закон и утвърдилата се съдебна практика извода на въззивния съд, че процесният договор е нищожен на основание чл. 41, ал. 2 ЗОП /отм./, като поддържа, че духът и логиката на закона позволяват всяко изменение на договора, сторено в обществена полза, с което на практика се подобрява първоначалното предложение на участника в обществената поръчка. Сочи, че въззивният съд е допуснал смесване на понятията противоречие на императивна материалноправна норма и заобикаляне на закона, като поддържа никое от последните да не е осъществено при сключване на процесния договор. Оспорва като противен на закона и 1 задължителната съдебна практика по приложението му и извода на въззивния съд, че процесният договор се явява нищожен поради невъзможен предмет, тъй като заложеният в него срок с оглед технологичните процеси, необходими за изработването на поръчката, е крайно недостатъчен. Изтъква, че валидността на договора следва да бъде преценявана към момента на сключването му, съобразно възприетото с тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016г. по т.д. № 3/2014г. на ОСГК на ВКС, като никоя от очертаните в тълкувателния акт хипотези на невъзможен предмет не е относима към процесния договор за изработка. Поддържа, че въззивната инстанция в нарушение на процесуалния закон е приела, че е сезирана с разглеждане на спор относно неустоечни задължения в резултат на неточно изпълнение, които обаче са били поддържани в условията на вече развален договор, каквото обстоятелство първоинстанционният съд не е задължавал ищецa да установява с приетия по делото доклад. Сочи, че с въззивната жалба многократно е акцентирал, че въпреки възприетото от СГС, че договорът е прекратен с изтичане на срока му, облигационната връзка между страните е прекратена на много по-късен етап, след образуването на съдебния спор - с подписването на констативен протокол на 10.02.2016г. Излага, че решението е и необосновано, защото липсват ясни мотиви досежно датата на разваляне на договора, от една страна, и от друга въззивният съд неправилно е приел, че е обвързан от твърдения в исковата молба за неустоечни задължения въз основа на развален договор. Изтъква, че с исковата молба е претендирал неустойки за лошо изпълнение, които следва еднозначно да се считат за поддържани по все още неразвален договор. По тези доводи моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Налице ли е противоречие с разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗОП /отм./ или заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. I-во, втора алтернатива ЗЗД, когато по повод възлагане изпълнението на обществена поръчка, страните сключат договора с клаузи, различни от условията, при които е открита и обявена за приключила процедурата с одобряването на кандидат, при условие че тези клаузи са изменени в обществена полза, същите не променят цялостния характер на поръчката, не нарушават правилата на конкуренцията и по съществото си представляват скъсяване на срока за изпълнение на поръчката, без същевременно това намаление на времето за престиране от страна на изпълнителя да рефлектира в договора върху основните параметри на поръчката като цена, количество и качество на изпълняваното задание, и обуславя ли това изменение нищожност на сключения договор по ЗОП?

2. Налице ли е противоречие с разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗОП /отм./ или заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. I-во, втора алтернатива ЗЗД тогава, когато сключеният договор за изпълнение на обществена поръчка предвижда по-добри условия за възложителя откъм срок 2 за изпълнение на поръчката в сравнение с условията/срока за изпълнение, фигуриращи в офертата на одобрения кандидат, и обуславя ли това изменение нищожност на сключения договор по ЗОП?

3. Налице ли е нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗОП /отм./, обуславящо нищожност на сключения договор, тогава, когато след влизане в сила на решението за избора му изпълнителят предложи на възложителя нов и по съществото си по-кратък линеен график за изпълнение на проектирания с обществената поръчка обект, като същевременно престирането на възложеното му с поръчката задание остава непроменено откъм количествени, качествени и ценови параметри на поръчката така, както са посочени в офертата на изпълнителя в процедурата, приключила с избора му за изпълнител на обществената поръчка?

4. Може ли да се приеме за нищожен, поради невъзможен откъм срок за изпълнение предмет, договор за възлагане на обществена поръчка, при който изпълнителят доброволно и самостоятелно е изготвил и предоставил на възложителя линеен график за изпълнение на проектираните с договора СМР и доставки, и в рамките на сроковете, заложени поетапно в този линеен график, е поел ангажимент за краен срок за изпълнение на обществената поръчка?

5. Може ли да се приеме, по аргумент от противното на хипотезата по чл. 262, ал. 2 ЗЗД /разваляне на договор поради последваща невъзможност за изпълнение/, че е налице предварително знание /съзнаване от всяка една от страните по договор за изработка, че изпълнителят не може да изработи и предаде в срок работата си, ако същият е изготвил и предоставил на възложителя линеен график за изпълнение на проектираните с договора СМР и доставки, и води ли това до опорочаване на облигационната връзка между страните до степен на нищожност, при условие че възложителят не е професионалист в съответната област, поради което се е доверил на експертизата на кандидат, отговарящ на критериите за участие в процедурата по ЗОП?

6. Длъжен ли е въззивният съд при възникнал спор за валидност на договор за обществена поръчка поради невъзможен откъм срок за изпълнение предмет да обоснове в мотивите си опорочаващия факт, че към момента на постигнатото съгласие предметът вече е невъзможен, като изрично посочи за изпълнението на кои точно определени видове работи и доставки срокът на договора се явява крайно недостатъчен до степен на невъзможност за неговото цялостно изпълнение, а отделно и като посочи аргументи за субективния елемент - знанието на страните за този опорочаващ факт към момента на сключване на договора по ЗОП?

7. При сключен договор по чл. 160, ал. 2 ЗУТ и при отправена от възложителя до изпълнителя покана за подписването на Акт обр.10 от Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, кой е точният момент на прекъсване на облигационната връзка между страните - този на изпращане на поканата от възложителя, този на получаване на поканата от изпълнителя или датата на подписването на Акт 3 обр.10?

8. При сключен договор по чл. 160, ал. 2 ЗУТ и при отправена от възложителя покана за подписването на Акт обр.10 от Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството може ли да се приеме, че договорът за строителство е развален с изпращането, респ. получаването на поканата, при условие че и след нейното получаване до датата на подписването на Акт обр.10 изпълнителят е продължавал да престира количества СМР и доставки, съгласно заданието по договора за строителство?

9. Позволяват ли разпоредбите на чл. 160, ал. 2 ЗУТ и чл. 163 ЗУТ и чл.

4 и сл. от Наредба № 3/2003г. подписването на Акт обр.10 от лице, което е загубило качеството си на „строител“, и следва ли в хипотеза на развален договор за строителство да бъде изпълнена разпоредбата на чл. 5, ал.3, II-ро предложение, т.е. страната с отпаднало качество на „строител“ според ЗУТ, да бъде заместена от органа, издал разрешението за строеж, или от упълномощено от него длъжностно лице?

Касаторът поддържа, че първите три въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на Съда на ЕС, с което обосновава допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация и по останалите въпроси. По всички въпроси сочи допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно и моли да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.

С депозирани в срок писмени отговори ответниците по касация, „Екомашинъри“ ЕООД, „Екострой М и М“ ООД, „Геотехмин“ ООД и „Геострой“ АД, оспорват касационната жалба като неоснователна. Поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излагат доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Искане за присъждане на разноски за производството правят ответниците „Еко-машинъри“ ЕООД, „Геотехмин“ ООД и „Геострой“ АД

Ответникът по касация, „СД Виана“ ООД , в предоставения му срок за писмен отговор не депозира такъв и не взема становище по касационната жалба.

Третите лица помагачи на страната на ответниците „Геотехмин“ ООД и „Геострой“ АД – Д. Г. Г. и В. Г. Т., не депозират писмен отговор и не вземат становище по касационната жалба.

Срещу въззивното решение е подадена частна касационна жалба от Д. Г.

Г., в частта, с която е потвърдено определение 264368/03.09.2021г. по т.д.

479/2016г. по описа на СГС, ТО, VI-10 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 261026/25.06.2021г. по т.д.

479/2016г. по описа на СГС, ТО, VI-10 състав, в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски за представляването му от адвокат по предявените срещу него обратни искове.

4

Частният жалбоподател поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон и практиката на ВКС по приложението му.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението в тази обжалвана с частната жалба част по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Следва ли да се присъдят разноски в полза на ответника по предявен обратен иск, при положение че процесуалните действия по разглеждане на обратния иск не са били осъществени?

2. Допустимо ли е стойността на присъдените в полза на ответника по предявен обратен иск разноски да бъде по-голяма от цената на обратния иск, при положение че същият не е бил разглеждан?

Поддържа даденият от въззивния съд отговор по поставените въпроси да противоречи на практиката на ВКС по определение № 152/02.04.2020г. по ч.т.д. 2661/2019г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и определение № 724/15.12.2015г. по т.д. 1280/2014г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което обосновава искането си касационно обжалване да бъде допуснато при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.