Определение № 2201 от 19.07.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2201 гр. София, 19.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002901668 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби на „Софийски имоти„ ЕАД: против решение № 940/16.08.2024г. по гр.д.№ 793/2024г. на Софийски апелативен съд и решение № 299/18.03.2025г. по същото дело, с което, по реда на чл. 247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 940/16.08.2024 г..

С решение № 940/16.08.2024г. Софийски апелативен съд е отменил решение № 261222/18.10.2023г. по гр.д.№ 13034/2020г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е отхвърлен иска на „Федерация на научнотехническите съюзи в България„ /ФНТСБ/ против „Софийски имоти„ ЕАД, за разликата над присъдените 211 473 лева и до размера от 611 473 лева, поради извършено съдебно прихващане с вземане на ответника, в размер на общо 400 000 лева, като вместо това е осъдил „Софийски имоти„ ЕАД, на основание чл. 403 ГПК, да заплати на ФНТСБ и сумата от 400 000 лева – допълнително обезщетение за вреди от обезпечителна мярка, допусната с определение по ч.гр.д. № 9167/2015г. на СГС / в обезпечаване установителен иск за собственост на ответника срещу ищеца, отхвърлен с влязло в сила решение /, за периода 21.07.2015 г. – 14.05.2020 г., и сумите, с които се е обогатил за периода от 14.05.2020г. - 27.10.2020г., на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законна лихва върху допълнително присъдената главница, считано от предявяването на иска - 26.11.2020г. до окончателното й изплащане.

С решение № 299/18.03.2025г. е допълнен, по реда на чл. 247 ГПК, диспозитива на решение № 940/16.08.2024г. по гр.д.№ 793/2024г. на Софийски апелативен съд, като е потвърдено решение № 261222/18.10.2023г. по гр.д.№ 13034/2020г. на Софийски градски съд, в останалата му обжалвана част, с 1 която „Софийски имоти„ ЕАД е осъдено да заплати на ФНТСБ, на основание чл. 403 ГПК, сумата от 211 473 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от лишаването от ползване на собствения на Федерацията имот, причинени й вследствие допуснатото обезпечение на отхвърления иск за собственост, заведен от „Софийски имоти„ЕАД срещу ФНТСБ, за периода 21.07.2015г. – 27.10.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.11.2020г. до окончателното й заплащане.

Касаторът оспорва въззивно решение № 940/16.08.2024г. на Софийски апелативен съд, като недопустимо, постановено в нарушение на принципа за диспозитивното начало в процеса. Счита, че недопустимо въззивният съд се е произнесъл по две самостоятелни претенции за обезщетение на ищеца, заявено в причинност с допуснато обезпечение – чрез обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ чрез въвод в недвижим имот, собственост на ищеца, на последващо отхвърлен, като неоснователен, иск на „Софийски имоти„ ЕАД против ФНТСБ, на две различни основания : чл.403 ГПК – за периода 21.07.2015г. – 14.05.2020 г. и чл.59 ЗЗД - за периода 15.05.2020 г. – 27.10.2020 г., въпреки че ищецът е предявил една единствена претенция, на основание чл. 403 ГПК за целия период 21.07.2015г. – 27.10.2020г., вкл. съгласно депозираната уточняваща молба вх. № 291404/12.03.2021г. . За периода 15.05.2020 г. – 27.10.2020 г. / след влизане в сила на решението за отхвърляне на обезпечения иск / съдът се е произнесъл по незаявена от ищеца претенция. Според касатора, не се касае за промяна в правната квалификация на претенцията за този подпериод, а за претенция със съвършено различно основание и предмет и с неясен размер. Дори да би се приело, че се касае единствено за промяна в правната квалификация на иска, съдът е поставил ответника в ситуация на процесуална изненада, сочейки я за пръв път в решението си, без предходно уведомяване на страните, с указване на подлежащите на доказване от всяка факти, необходимостта от ангажиране на доказателства и разпределяйки доказателствената тежест в процеса. Така ответникът - касатор е бил лишен от възможност за процесуална защита, в съответствие с приетата различна правна квалификация. В евентуалност се твърди необоснованост на въззивното решение. След разделната дата 14.05.2020г. / влизане в сила на отхвърлителното решение по обезпечения иск на ответника срещу ищеца /, видно от мотивите на въззивното решение, съдът възприема за възможни две алтернативни правни основания – чл. 45 ЗЗД и чл.

59 ЗЗД. Доколкото са изложени паралелни съображения за удовлетвореност на фактическите състави по всяко от двете, касаторът твърди невъзможност да установи процеса на формиране крайния извод на съда, че за периода след 14.05.2020г. искът е с правно основание чл. 59 ЗЗД, а не чл. 45 ЗЗД. Доколкото искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен, допустимостта на иска, с основание чл. 45 ЗЗД, споделена от самия въззивен състав, изключва допустимостта на този за неоснователно обогатяване на ответника. Касаторът навежда съществено процесуално нарушение на въззивния съд и при произнасянето по претенцията, квалифицирана с правно основание чл. 403 ГПК, тъй като не са обсъдени съществени възражения на ответника за нейната неоснователност, в 2 аспект на: недоказаност на реални вреди, под формата на пропуснати ползи; неустановена причинно-следствена връзка между допуснатото обезпечение и твърдяната невъзможност на ФНТСБ да ползва имота - обект на обезпечителна мярка. Въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителните указания на ТР № 3/13.01.2023г. по тълк. дело № 3/2021г. на ОСГТК и ТР № 3/12.12.2012г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, относно стандарта на доказване на претърпяна имуществена вреда под формата на пропусната полза. В разрив с постановките на първото, съдът е присъдил обезщетение за хипотетични, а не за реални вреди, тъй като ищецът не е представил договор/и за наем на имота, сключен/и за исковия период, нито дори доказателства за преговори с потенциален кандидат за наемане.

Досежно липсата на причинно – следствена връзка е останал неразгледан довода на страната, че решение № 888/04.07.2008г. по гр.д.№ 3665/2007г. на ВКС, спиране изпълнението на което е предмет на допуснатата обезпечителна мярка, не е било възможно да се изпълни, без осъществяване на допълнителни действия по изясняване волята на решаващия състав, поради неясен диспозитив / грешки и непълноти в индивидуализацията на имотите / или поне - не и без техническа експертиза в изпълнителното производство. В тази връзка, касаторът твърди липса на доказателства, че ако не би било допуснато вредоносното обезпечение, ФНТСБ безспорно би влязло във владение на имота, с възможност да извлича доходи от същия. Акцентира се на обстоятелството, че продължителен период от време преди налагане на обезпечението / 2008г. – 2015г. / , въпреки че е разполагал с изпълнителен титул за въвод във владение, ищецът не е предприел такова. Аналогично, 5 месеца след приключване на делото по обезпечения иск с отхвърлянето му, ФТНСБ отново не е влязла във владение. Навежда се и довод за необосновано завишен размер на обезщетението, с аргумент от получаваната от ищеца наемна цена в последващи процесния периоди, както и за необоснованост на заключението на съдебно-оценителската експертиза, досежно възприетата средна пазарна наемна цена за процесния период, при това еднаква за всички помещения, както и на всеки от етажите, независимо от съществената разлика в достъпа, от значение за формиране на наемната цена. Липсва произнасяне на въззивния съд и по възраженията на ответника, че някои от помещенията са фактически неизползваеми, поради нужда от ремонт или поради липса на достъп, освен през чужд имот, вкл. на ответника. Възразява се и срещу отказа на въззивния съд да приеме съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради непоискана своевременно от него отмяна на обезпечителната мярка. Неразгледан се сочи и довода за недоказано право на собственост на ищеца върху процесните имоти, доколкото не са самостоятелни, а части от самостоятелни обекти с идентификатор *** с площ от 1023,20 кв.м. и № 6813.101.126.1.14 с площ от 679,50 кв.м., които самостоятелни обекти не са предмет на спора, по който е постановено решение № 888/04.07.2008г. по гр.д.№ 3965/2007г. на ВКС, с което се легитимира ищецът и изпълнението на което срещу праводателя на ответника - „Заводпроект“ЕООД е било спряно с допуснатото вредоносно обезпечение. Липсва произнасяне и по възражението за частично погасяване 3 по давност на претенцията за обезщетение. Мотивите на въззивния съд по възражението за прихващане на „Софийски имоти„ ЕАД дружеството намира за хаотични, непоследователни, при трудно установима воля на съда.

Доколкото изобщо е изводима такава, несъстоятелни са съображенията, че активното вземане може да бъде само от направени разходи за увеличаване стойността на имота, и то направени в рамките на периода на исковата претенция, предвид което вземане на ответника от платени данъци и такси за имота е прието за недопустим предмет на възражение за прихващане. Този извод страната намира в драстично противоречие с чл. 103, ал. 1 ЗЗД, обосноваващо и очевидна неправилност на въззивното решение. Относно приетата за допустим предмет на възражение за прихващане претенция - от понесени необходими и полезни разноски за вещта - въззивният съд не е посочил кой момент приема за начален момент на противопоставената от ищеца погасителна давност, но от обърканите му съждения все пак може да се приеме, че вероятно визира за такъв момента на извършване на разхода, което касаторът счита неправилно, доколкото ответникът е имал качеството на владелец на имота, до приключване с влязло в сила съдебно решение на предявения от него срещу ищеца иск за собственост.

Касаторът оспорва въззивното решение по чл. 247 ГПК като недопустимо, тъй като с него не е отстранена очевидна фактическа грешка, а по същество е допълнено въззивното решение, по реда на чл. 250 ГПК, но без да е сезиран от страна по делото, в рамките на преклузивния за това срок.

Допълнително постановеният диспозитив не кореспондира, а директно противоречи, според касатора, с изразената в мотивите на въззивния акт воля, доколкото в мотивите се приема, че претенцията по чл. 403 ГПК е относима единствено към периода 21.07.2015г. - 14.05.2020г., а за остатъка до 27.10.2020г. претенцията е с правно основание чл. 59 ЗЗД . С допълнения диспозитив, обаче, е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважена частично претенцията на основание чл. 403 ГПК, за целия период 21.07.2015г. – 27.10.2020г., частично отхвърлена поради уважено възражение за прихващане на ответника.

Ответната страна - ФНТСБ - не е депозирала отговор на касационните жалби.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени от легитимирана за това страна, срещу валидни и подлежащи на касационно обжалване съдебни актове.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Ищецът - ФНТСБ – е предявил срещу „ Софийски имоти „ ЕАД иск, квалифициран като такъв по чл. 403 ГПК от страната, за осъждане ответника да й заплати обезщетение за пропуснати ползи, от невъзможността да ползва собствения си имот, поради допусната, по молба на ответника и в обезпечение на негов иск срещу ищеца обезпечителна мярка – спиране изпълнението на въвод във владение, като за период на обезщетението се 4 сочи 21.07.2015 г. – 27.10.2020 г. . Твърди, че обезпеченият иск на „Софийски имоти„ЕАД - установителен, за признаване по отношение Сдружение „ФНТСБ„, че ищецът е собственик на имоти, находящи се на VІ и VІІ етажи от сграда на *** и *** - е бил отхвърлен, с влязло в сила на 14.05.2020 г. съдебно решение. Обезпечението е допуснато с определение от 13.07.2015г. по ч. гр.д.№ 9167/2015г. на СГС. Ищецът е въведен в имота си, чрез доброволно предаване от ответника и след отмяна на обезпечителната мярка, на 27.10.2020г., която дата е и крайния момент на претендираното обезщетение.