Решение № 729 от 14.07.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 729,

14.07.2020 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.

На

30.06.2020 г. в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ТАНЯ БУКОВА при участието на секретаря : ЕЛЕНА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2507 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Ищцата Р.В.Т. с ЕГН **********,***, твърди, че има двама сина – Б.Г.Т. и В.Г.Т., последният от които е наркозависим и се нуждае от грижи, непосредствен контрол и издръжка, с оглед на което и за да не се стигне за в бъдеще от ипотекиране/продажба на следния придобит по от нея по наследство имот : апартамент, състоящ се от три стаи, кухня и салон РЗП от 101,57 кв. м., находящ се на първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, с избено помещение, сутерен и таван, застроена върху площ от 105 км. м. в поземлен имот № 521.1009 г., с площ на целия поземлен имот от 250 кв. м., с административен адрес – гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, за които е образуван УПИ VІІІ, отреден за жилищно застрояване, също с площ от 250 кв. м., в кв. 34 по рег. план „*** и ***“ на гр. ***, ЕКАТТЕ 56784, одобрен с решение № 172, пр. № 8/17.05.2007 г. на ОбС – ***, като кадастралният план е одобрен със Заповед РД-02-14-2115/11.12.2000 г. на МРРБ, при граници на имота : от север – ул. „*** ***“, от юг – имот 521.1010, от запад – имот 521.1007 и от изток – ул.

„***“ и при граници на апартамента : отгоре – апартамент, отдолу – сутерен и изба, от север – улица, от изток – улица, от юг – апартамент и от запад – дворно място, ведно с ½ ид. ч. от поземления имот, както и ведно с ½ ид. ч. от общите части на сградата, с мазе с декларирана РЗП от 51 кв. м. и с ½ ид. ч. от подобренията в поземления имот, както и поради уверенията на Б., че положението им със съпруга й няма да бъде променено приживе и ще може да обитава имота необезпокоявано, като запази правото си на ползване върху него, тя взела решение да го прехвърли на сина си Б. За да се предотврати бъдещо атакуване на сделката на 06.08.2009 г. двамата сключили договор за покупко-продажба на гореописания недвижим имот във формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/*** г. на Нотариус Р. Т. рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – ***, в който ищцата потвърдила, че е получила парите по сделката, но реално тя не получила нищо и в действителност волята й не била да продаде, съответно на сина й да

Продължение на решение по гр. д. № 2507/19 г. на ОСПд

– стр. 2/9 закупи имота. Скоро след сключване на договора синът й Б. показал истинските си намерения – започнал да разчиства избените помещения с обяснение, че имотът си е негов и ще прави с него каквото си иска; не подкрепил и брат си, нито полагал грижи за него каквато била договорката им преди сделката; през месец август 2019 г. под предлог, че може да закупи изгодно жилище от лица, които заминават за чужбина я завел при нотариус, за да подпише декларация за отказ от правото си на ползване върху имота, за да може да бъде ипотекиран, като при отказа й да стори това, съпругата на сина й Б. – Я.А.Т., се ядосала и я заплашила, че ще ги изхвърли с мъжа й на улицата. След този случай и тъй като на практика с тази сделка тя целяла да лиши по-малкия си син В. от наследство, то с настоящата искова молба ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че договорът е нищожен, тъй като е абсолютно симулативен, като в случай на отхвърляне на този иск – да прогласи договора за покупко-продажба за нищожен поради противоречието му на добрите нрави.

Претендира присъждане на разноски.

Главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение пето ЗЗД съединен за съвместно разглеждане с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД при условията на евентуалност.

Ответниците Б.Г.Т. с ЕГН **********, и Я.В.Т. с ЕГН **********,***, представлявани от пълномощника им адвокат Г.К.С., оспорват предявените срещу тях искове, като твърдят, че : не е налице абсолютна привидност, тъй като съобразно постигнатите договорености недвижимият имот е продаден на ответника Б.Т. при посочените в договора условия, които са изпълнени, цената е платена и получена от продавача, поради което имотът е придобит от него и от съпругата му в режим на съпружеска имуществена общност; не са извършили нищо в противоречие с добрите нрави, поради което молят съда да ги отхвърли като неоснователни. Претендират присъждане на разноски.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира следното :

Не е налице спор, а и се установява от приетия като доказателство заверен препис на нотариално дело № ***/*** г. на Нотариус № *** – Р. *** действие – Районен съд – ***, че ответниците са съпрузи, както и че са били такива и към 06.08.2009 г., на която дата ищцата и ответникът Б.Т., неин син, са сключили договор във формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/*** г. на Нотариус Р. Т.рег. № **/ по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – ***, посредством който Р.Т. е продала на Б.Т. следния свой придобит по наследство недвижим имот : апартамент, състоящ се от три стаи, кухня и салон РЗП от 101,57 кв. м., находящ се на първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, с избено помещение, сутерен и Продължение на решение по гр. д. № 2507/19 г. на ОСПд

– стр. 3/9 таван, застроена върху площ от 105 км. м. в поземлен имот № 521.1009 г., с площ на целия поземлен имот от 250 кв. м., с административен адрес – гр. ***, ул. „*** ***“ № ***, ет. ***, за които е образуван УПИ VІІІ, отреден за жилищно застрояване, също с площ от 250 кв. м., в кв. 34 по рег. план „*** и ***“ на гр. ***, ЕКАТТЕ 56784, одобрен с решение № 172, пр. № 8/17.05.2007 г. на ОбС – Пловдив, като кадастралният план е одобрен със Заповед РД-02-14-2115/11.12.2000 г. на МРРБ, при граници на имота : от север – ул. „*** ***“, от юг – имот 521.1010, от запад – имот 521.1007 и от изток – ул. „***“ и при граници на апартамента : отгоре – апартамент, отдолу – сутерен и изба, от север – улица, от изток – улица, от юг – апартамент и от запад – дворно място, ведно с ½ ид. ч. от поземления имот, както и ведно с ½ ид. ч. от общите части на сградата, с мазе с декларирана РЗП от 51 кв. м. и с ½ ид. ч. от подобренията в поземления имот, като си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на същия.

Тъй като, както се посочи в предходния абзац, към 06.08.2009 г. Б.Т. е в граждански брак с Я.А.Т., то в съответствие с чл. 19, ал. 3 от действащия по това време Семеен кодекс /обн. ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., отм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г./ следва да се приеме, че гореописаният недвижим имот е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност.

Налице е, обаче, спор относно действителността на договора за покупко-продажба с оглед на наведените в исковата молба твърдения, че страните по него не са желаели правното му действие и ищцата не е получила продажната цена, съответно имало е уговорка ответникът да полага грижи за наркозависимия си брат В.Г.Т. /последното обстоятелство е прието за безспорно установено следователно и за ненуждаещо се от доказване съгласно чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК в открито съдебно заседание на 18.02.2020 г./

Правната уредба на привидните сделки се съдържа в чл. 26, ал. 2 и в чл. 17 от Закона за задълженията и договорите. Първата от посочените норми прогласява нищожността на привидните сделки, а втората – урежда съотношението между привидна и прикрита сделка, както и действието на привидните сделки по отношение на трети добросъвестни лица.

Привидната сделка е тази, волеизявлението по която се нуждае от приемане и със съгласието на другата страна не се желае нейното правно действие. Привидната сделка е винаги една и тя е винаги абсолютно симулативна.

За разлика от привидната сделка прикритата сделка се сключва от страните с желание тя да породи целеното правно действие, но то да не стане достояние на третите лица. При прикритата сделка е налице относителна симулация, при която има винаги две сделки – привидна и прикрита.

Всяка от страните по договора може да се поиска безсрочно прогласяването на нищожността му поради това, че е симулативен, като в този случай съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която

Продължение на решение по гр. д. № 2507/19 г. на ОСПд

– стр. 4/9 претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание.

Според чл. 164, ал. 2 ГПК и трайната съдебна практика за установяване на симулацията е необходимо представянето на писмено доказателство - обратен документ, удостоверяващ действителните отношения между договарящите, като в случай, че страната не разполага с такъв може да бъде представен и случаен документ, изхождащ от насрещната страна, от съдържанието на който може да се предположи, че обективираното в договора съгласие е привидно. При наличието на документ или изявление на противната страна пред държавен орган, които разколебават изразената воля и пораждат съмнение за привидния характер на договора, е допустимо пълното съдържание на отношенията между договарящите и действителната им воля, да бъде разкрита и чрез други доказателства, включително и гласни. Основанието за допускането на гласните доказателства във втората хипотеза на чл. 165, ал. 2 ГПК е изявление пред държавен орган от противната страна, в което не трябва непременно да бъде направено пълно признание за симулация, достатъчно е съдържанието му да дава основание да се приеме, че такава е възможна.

В настоящия случай се твърди атакуваният договор да е абсолютно симулативен, поради което в тежест на ищцата бе да установи, че същият е привиден.

Предвид липсата на обратен документ, съответно на начало на писмено доказателство по настоящото дело на същата не бяха допуснати гласни доказателствени средства за установяване на твърдяната симулация, поради което и показанията на единствения разпитан по делото свидетел Г.Т. – съпруг на ищцата и баща и свекър съответно на първия и на втория ответник, в частта им относно семейния бюджет и наличието на обща каса, в която постъпват всички доходи на семейството, като недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК не ще бъдат обсъдени при постановяване на настоящия съдебен акт.

Недоказани останаха твърденията на ищцата, че не била получила уговорената по договора продажна цена. В разрез с тях в приетия като доказателство заверен препис на нотариален акт, във формата на който е сключен процесният договор, в чл. І от същия се съдържа нейно изрично изявление, че е получила от купувача изцяло преди подписването на договора сумата от 57000 лв., представляваща продажна цена на имота.

Нотариалният акт е официален документ и като такъв има обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, но официалната удостоверителна сила на нотариалния акт не се разпростира върху цялото му съдържание. Това се отнася само за тази част от нотариалния акт, която обективира изявления на длъжностното лице за факти и обстоятелства осъществили се пред него и които са в кръга на неговата удостоверителна компетентност.

Нотариалният акт, в който е отразено заявление на страната, че продажната цена е заплатена има обвързваща доказателствена сила само относно факта на направеното пред нотариуса изявление, но не и относно факта на Продължение на решение по гр. д. № 2507/19 г. на ОСПд

– стр. 5/9 плащането.

Следователно в частта, в която е направено такова удостоверяване нотариалният акт има значението на частен свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила срещу продавача поради това, че е подписан от него. Ето защо, тъй като в настоящият случай ищцата се домогва да опровергае съдържанието на документа относно клаузата за цената, то в нейна тежест бе да установи, че в тази част документът е неверен.