Определение № 97 от 15.01.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. София, 15.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502949 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 274 ГПК – ЧЛ. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № на ОС-Враца 5377/10.07.2024 г , депозирана от Е. Е. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***” № *, чрез адв. Л. Я., АК - Враца, със съдебен адрес за призоваване: гр. Враца, ул.

„Лукашов” № 11, ет. 5, против Решение № 367/20.06.2024 г., постановено по гр.д. № 129/2024 г. на Окръжен съд - Враца, с което е било обезсилено Решение № 746/ 11.12.2023г. по гр. д. № 2694/2021 г. по описа на Районен съд – Враца и е прекратено производството по същото дело.

В частната жалба се поддържа, че оспореното решение има характер на определение, преграждащо пътя на производството и определение за връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК, като същото е нищожно и недопустимо, а също така и неправилно и представляващо пълен и необоснован отказ от правосъдие.

С оспореното решение ОС - Враца е обезсилил първоинстанционното съдебно решение поради невнасяне на депозит за особен представител пред втора инстанция (при внесен депозит пред първа), и е прекратил производството по делото. Тази възможна последица от неизпълнение на указанията за внасяне на депозит за особен представител пред втора инстанция, не е била посочена в указанията нито на ВрРС, нито ВрОС.

Според частния жалбоподател не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК, доколкото с постановеното решение, което по съществото си представлява определение, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК се прекратява производството по делото изобщо, а не само пред текущата втора инстанция, като е обезсилено и първоинстанционното решение. Следователно решението е приравнено по последици на определение за прекратяване на делото пред първа инстанция.

1

В частната жалба се претендира нищожност на постановеното решение, тъй като решението на ВрОС е издадено без да се спази предвиденият в закона ред за прекратяване на производството, след произволно тълкуване на правни норми и извън правото на въззивната инстанция да обезсилва първоинстанционното решение, в резултат от което решението е постановено извън правораздавателната власт на съда. В мотивите си ВрОС посочва, че на основание чл. 129, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати, което обаче не е в съответствие със законовата разпоредба, която не предвижда обезсилване на съдебно решение.

Независимо от горното се твърди, че постановеното решение е недопустимо и неправилно. Частният жалбоподател се позовава на съдебна практика - Решение № 60157 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 1860/2021 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, което е приело за незаконосъобразно обезсилването от въззивен съд на първоинстанционно решение поради невнасяне на депозит за особен представител за въззивна инстанция. Прието е също, че когато при администриране на подадената въззивна жалба жалбоподателят не отстрани констатираните от съда нередовности на жалбата, тя подлежи на връщане - чл.

262, ал. 2, т. 2 ГПК. Връщането има за последица преустановяване суспензивния ефект на подадената жалба и от момента на влизането му в сила ще влезе в сила и постановеното съдебно решение, което е било предмет на обжалване - чл. 296, т. 2 ГПК. Същото е разрешението и когато въззивната жалба е върната поради неизпълнение на указание за внасяне на възнаграждение за особен представител, назначен по чл. 47, ал. 6 ГПК. Това връщане има за последица влизане в сила на обжалвания акт и не може да обоснове обезсилването му. Недостатъкът, станал причина за връщане на въззивната жалба, касае единствено образуваното въззивно производство, но не се отразява на допустимостта на постановеното първоинстанционно решение.

Според частния жалбоподател въззивният акт, с който е постановено обезсилване на първоинстанционното решение, е недопустим, тъй като първоинстанционното решение не е процесуално недопустимо, за да бъде обезсилвано - то не е постановено при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено такова право. А и обезсилването в случая е извършено с акт, който е наречен решение, но по същността си представлява определение, постановено в закрито заседание.

Също така, в указанията за внасяне на депозит не е посочена каква би била санкцията за невнасянето на депозит, тъй като ГПК не предвижда такава санкция. Липсва законово основание да бъде задължен ответникът по жалба да заплаща за особен представител, който сам е написал и подал тази жалба.

Съответно не съществува и санкция, която може да му бъде наложена.

Цитирана е и съдебна практика, което не е съобразена от въззивния съд.

Частният жалбоподател счита, че оспореното решение на ВрОС не е окончателно и моли същото да бъде отменено, а производството по делото да бъде възобновено с указания за приключването му по законосъобразен начин.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВрРС е образувано по искова молба на Е. Е. Р., срещу съсобствениците на недвижим имот *** в гр. Враца по 2 кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на поземления имот: гр. ***, ул. „***“ № *, цЕ.ят с площ 324 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 м. до 15 м.), с искане да бъде извършено разпределение на ползването на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.

Разпределението на недвижимия имот е извършено с Решение № 746 от 11.12.2023 г., постановено по гр.д. № 20211420102694 по описа за 2021 г., с което по иска с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС, съдът е разпредЕ.л ползването между Е. Е. Р., ЕГН: **********, Х. К. А., ЕГН: **********, П. Ц.

А., ЕГН: **********, И. К. В., ЕГН: **********, К. И. В., ЕГН: **********,

В. Х. В., ЕГН: **********, Ц. Б. Д., ЕГН: **********, Д. И. С., ЕГН:

**********, Г. М. Й., ЕГН: **********, Е. А. Г., ЕГН: **********, К. Д. Т.,

ЕГН: **********, И. Д. А., ЕГН: **********, Н. Б. Ц., ЕГН: **********, П. М.

Ц., ЕГН: **********, М. Н. Ц., ЕГН: **********, Я. Ц. И., ЕГН: **********,

Г. Ц. С., ЕГН: **********10, К. Л. К., ЕГН: **********, М. Г. Х., ЕГН:

**********, Е. Ц. И., ЕГН: ********** по отношение на следния недвижим имот: *** в гр. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. ***, ул. „***“ № *, цЕ.ят с площ 324 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 м. до 15м./, с номер по предходен план: квартал 138, парцел 17, при съседи: ***, ***,

***,

***,

***,

***.

В производството пред първата инстанция ответникът Я. Ц. И. е бил представляван от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. И. И., за което ищецът е внесъл определения от съда депозит за възнаграждение на особения представител.

Производството пред въззивната инстанция – ОС-Враца, е било образувано по жалба на адв. И. И. - особен представител на ответника Я. Ц.

И..

С разпореждане № 37 от 03.01.2024 г. районният съд е указал на Е. Е. Р. ищец в първоинстанционното производство, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесен депозит за възнаграждение във въззивното производство на назначения по делото особен представител на Я. Ц. И. в размер на 300 лева по сметката на Окръжен съд – Враца.

С Определение № 365 от 08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 20241400500129 по описа за 2024 г., ОС-Враца, I-ви въззивен състав, в закрито заседание, е приел за разглеждане въззивната жалба на Я. Ц. И. чрез особения му представител адв. И. И., отхвърлил е искането на последната за назначаване на нова съдебно-техническа експертиза и е насрочил делото в открито с.з.

С Определение № 537 от 21.05.2024 г. по същото дело, въззивният съд е констатирал, че въпреки редовното уведомяване не е било изпълнено даденото от РС-Враца с Разпореждане № 37 от 03.01.2024 г. указание за внасяне от Е. Е.

Р. на депозит за възнаграждение във въззивното производство на назначения по делото особен представител на Я. Ц. И. в размер на 300 лева по сметката на Окръжен съд – Враца. Със същото определение съдът е дал нов срок за внасяне на същия депозит – до откритото по делото съдебно заседание. Както 3 в цитираното определение на РС-Враца, така и в определението на ОС-Враца липсва уведомление за последиците при неизпълнение на указанието за внасяне на депозита за възнаграждение на особения представител.

С молба от 28.05.2024 г. Е. Р., чрез пълномощника си адв. Л. Я., е заявил изрично че няма да заплати депозит за възнаграждение на особения представител на Я. И. за въззивната инстанция.

Видно от приложения Протокол № 333 от открито съдебно заседание от 29.05.2024 г. по гр. д. № 129/2024 г. на ОС-Враца, съдът след като е констатирал, че особеният представител на жалбоподателя адв. И. е редовно призована, че ищецът и въззиваем Е. Р. не е внесъл възнаграждението за особения представител, е приел че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, а впоследствие е дал ход на устните състезания, като и изложил мотиви, че законът не предвижда нито възможност за връщане на въззивната жалба, нито пък друг вид задължаване на ищеца да внесе разноските за въззивната инстанция. По силата на чл. 47, ал. 6 ГПК назначаването на особен представител е за всички инстанции. Същата разпоредба регламентира кой следва да внесе разноските за особен представител, като във всички фази на производството това е ищецът. Във въззивното производство невнасянето на разноски за особен представител на ответника по иска не е пречка за даване ход на делото при редовно призоваване на особения представител, който е и подател на въззивната жалба.

С Решение № 367/20.06.2024 г., постановено по гр.д. № 129 по описа за 2024 г., Окръжен съд - Враца, на основание чл. 270, ал. 3, пр. 1-во, вр. чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е обезсилил Решение № 746/11.12.2023г. по гр. д. № 2694/2021 г. по описа на Районен съд – Враца и е прекратил производството по същото дело. Посочил е, че решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. с чл.

280, ал. 3, т. 2 ГПК.

За да постанови решението въззивният съд е изложил мотиви, че въпреки дадените от РС-Враца и ОС-Враца указания въззиваемият Е. Е. Р. в определен срок да представи доказателство за внесен депозит за възнаграждение за въззивното производство на назначения особен представител на Я. Ц. И. в размер на 300 лв. по сметка на Окръжен съд – Враца, това не е сторено, вкл. че ищецът е заявил, че няма да заплати тази сума. Внасянето на сумата от ищеца е условие за назначаване на особен представител на ответника и поради това е и условие за извършване на съдопроизводствени действия по делото във всяка инстанция. Съобразно резултата по делото, така извършеният разход остава изцяло или отчасти за сметка на ищеца, или ответникът се осъжда да му го възстанови по правилата на чл. 78, ал. 1 - 4 от ГПК. Съдът приема, че условието да бъде внесена предварително сума, която да послужи за заплащане на адвокатско възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, е сред абсолютните процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск, поради което трябва да е налице, и съдът следи за това служебно.

Позовава се на практика на ВКС в този смисъл. Също така съставът, разглеждащ делото в ОС-Враца счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК, независимо, че внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответника не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи 4 се в чл. 127 и чл. 128 ГПК. Невнасянето на определеното от съда възнаграждение за назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника е основание за прилагане на чл. 129, ал. 3 ГПК, а невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител за съответната инстанция е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК във всяка инстанция.