Решение № 87 от 07.03.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Перник, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Въззивно гражданско дело № 20221700500535 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 453 / 29.04.2022 г. по гр. д. № 5619 / 2021 г. Пернишки районен съд, 6 състав е прогласена по предявените искове от В. П. Д. с ЕГН **********, и П. Д. П. с ЕГН **********, чрез Адвокат Н. Р. Н. срещу „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК:

175074752 и „Кредит Инкасо Инвсстмънт БГ“ ЕАД с ЕИK 202423225 нищожността на Арбитражно решение № 798 / 10.01.2013г., по вътрешно арбитражно дело № 798 / 2012 г. на арб. съд„Арбитер Юстициарум“ СНЦ (с арбитър г-н С. В. М.), прогласена е нищожността на Арбитражното споразумение, обективирано в клауза 13 от Общите условия, към представения Договор за револвиращ заем № ***г.; прогласена е нищожността на Договор за револвиращ заем №***г., който се твърди да е сключен между цедента „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 и ищците В. П. Д. с ЕГН **********, и П. Д. П. с ЕГН **********, и на осн.чл.439 ГПК е прогласено, че липсва право на принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело № 20138410410828 от 2013 г. на ЧСИ Н.

М. и липсва правото на вземане от 11 036,56 лева, ведно със законната лихва от 10.01.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 670, 73 лева юрисконсултско възнаграждение, 85 лева разноски и 50 лева заплатена държавна такса за изп. лист, в полза на първоначалния взискател „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 и цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК 202423225, спрямо В.

П. Д. с ЕГН **********, и П. Д. П. с ЕГН **********, поради настъпили факти след издаване на изпълнителното основание - постановяване на Заповед № *** г. на КЗП, разваляне на договора за револвиращ заем на основание чл. 68м ЗЗП, КАКТО И евентуално - поради изтекла давност. Със същото решение ответниците „Профи кредит България“ 1

ЕООД, с ЕИК: 175074752 и „Кредит Инкасо Инвсстмънт БГ“ ЕАД с ЕИK 202423225 са осъдени да заплатят салидарно на В. П. Д. и П. Д. П. разноски в размер на 521.40 лева – държавна такса, депозит вещо лице 200 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.

Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх.№ 10151/20.05.2022г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, който го обжалва с оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност, поради което счита, че следва да бъде обезсилено. Твърди, че Районен съд Перник е постановил един недопустим краен съдебен акт, тъй като настоящия спор не е от компетентността му. Така неправилно първоинстанционният съд е приел, че разполага с компетентност за собствено произнасяне по заведените искове като не е съобразил изложеното в отговора на исковата молба възражение за подсъдност на настоящия спор, уредена в Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА). Съгласно разпоредбата на чл. 47 ЗМТА компетентен да отмени (прогласи нищожността на) арбитражно решение, съответно всички произтичащи от него последици, е само и единствено Върховен касационен съд, поради което намира постановеното от Районен съд Перник решение, с което е разрешен настоящия спор за недопустимо. Всички възражения досежно действителността на арбитражното решение и дължимостта на присъдените с него суми, се явяват недопустими и съдът не е следвало да ги разглеж.да. Въпросът, изследващ валидността на арбитража, валидността на арбитражното споразумение, както и това дали арбитражното производство е било проведено законосъобразно или не, е предмет на иск по чл. 47 от закона за международния търговски арбитраж, което производство е подсъдно на Върховен касационен съд и установяването на тези факти не би могло да се извърши пред районните съдилища, с оглед на което първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроси, които не са от неговата компетентност. Твърди, че като последица от необразувано производство по отмяна на влязло в сила арбитражно решение по реда на Закона за международния търговски арбитраж в преклузивния тримесечен срок по чл. 48 от ЗМТА е преклудирало правото на ищците да упражнят това право на по-късен етап, поради което имущественият спор между ищците и кредитора е решен с влязло в сила решение.

Арбитражното решение се приравнява по правни последици на съдебното решение, като поражда процесуални последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и в изпълнителна сила. Същото подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи, както съдебното решение (така Ж. С., Българско гражданско процесуално право, 2006 г. , с. 703). Арбитражното решение, постановено срещу ищците в настоящото производство, представлява процесуална пречка за съществуване правото на иск и повторно решение по спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, е недопустим. Посочва, че пропускането на преклузивния срок за предявяване на иск за отмяна на арбитражно решение, довежда до неговото стабилизиране и формиране на сила на присъдено нещо, независимо дали то е правилно или не. Твърди, че по никакъв начин интересите на потребителя не са накърнени, тъй като същият е бил предварително запознат с общите условия, в които са определени няколко арбитражи и е уговорена самата арбитражна процедура. В подкрепа на казаното цитира практика на ВКС, относно арбитражния процес.

Намира още за неправилни и доводите в обжалвания акт, че кредиторът недобросъвестно е събирал суми по силата на ДРЗ без да е спазен закона и формата за действителност на договора за потребителски кредит, като потребителят не се е съгласил с параметрите и условията на договора. Също така не приема и мотивите на съда относно правото на ищците да развалят процесния договор за кредит на основание чл. 68м, ал.1 от ЗЗП с оглед влезли в сила заповеди на Председателя на КЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП потребителят има право да развали договора с търговеца, сключен в резултат на използваната нелоялна търговска практика и да претендира за обезщетение по общия ред, когато по заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на КЗП има влязло в сила решение на Върховния административен съд, което я потвърждава. В разпоредбата на чл. 68м, ал. 1 ЗЗП законодателят е изключил от обхвата на проверката на гражданския съд косвения съдебен контрол на самия административен акт, т.е. проверката за валидност и спазване изискванията на материалноправните предпоставки за издаването на 2 административния акт. В обхвата на съдебната проверка обаче е преценката доколко в процесния случай е обективирана конкретна нелоялна търговска практика. Освен това съгласно гражданското право при разваляне на договор, всяка от страните следва да върне това, което е получила. Твърди още, че неправилен е също така и извода на съда, че липсва право на принудително изпълнение на ответника върху вземането, установено за дружеството по арбитражното решение, както и по издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано и изпълнителното дело № 828/2013 по описа на ЧСИ Н. М..

Твърди, че по посоченото изпълнително дело в периода 2013 — 2018 г. регулярно са постъпвали суми, поради което същото не е погасено и по давността. С оглед изложеното моли съда да обезсили обжалваното Решение № 453/ 29.04.2022 г., постановено по гр. д. № 5619/2021 г. по описа на РС — Перник, VI състав, като недопустимо и да прекрати производството, респ. моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли всички предявени искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

С въззивна жалба с вх.№ 10783/30.05.2022г. от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД обжалва постановеното от първоинстанционният съд решение, с твърдения, че неправилно е било прието, че Пернишкият районен съд разполага с компетентност за собствено произнасяне по предявените искове. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е прогласена нищожност на процесното арбитражно Решение № 798/10.01.2013 г. по в.арб.дело № 798/2013 г. и арбитражното споразумение, което е недопустимо и неправилно, тъй като за оспорване на арбитражни решения е създадена нарочна процедура по ЗМТА и компетентен да се произнася по спорове относно нищожност на арбитражно решение е Върховният касационен съд. Счита, че постановеното арбитражно решение не е нищожно, тъй като не е постановено по неарбитрируем спор, с оглед правната му същност и с постановяването му е сложен край на съществуващия спор и то породило присъщите му процесуалноправни последици — сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила. На следващо място, излага, че решението на Пернишкия районен съд, по предявения в условията на евентуалност иск, относно недължимост на процесното вземане, поради изтекла погасителна давност е постановено без никакви мотиви, респ. без обсъждане на извършените изпълнителни действия по образуваното изп. дело № 10828/2013 г. по описа на ЧСИ Н. М.. В тази връзка моли съда да отмените Решение № 453/29.04.2022 г. по гр.д. № 5619/2021 г. по описа на Районен съд-Перник, като недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, както и постановено в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. П. Д. и П. Д. П., чрез адв. Н. Н.- САК, в срока по чл. 263, ал.

1 от ГПК, оспорва въззивните жалби и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбите, а така постановеното решение на първоинстанционния съд намира за правилно и допустимо.

Счита, че процесното арбитражно решение страда от тежки пороци, поради което същото не би могло да се ползва с присъщата правна сила на Решение. В продължение го намира за нищожно, въз основа на което същото не би могло да породи задължения никому. Препраща към изложените аргументи в депозираните по делото писмени бележки, където е отбелязана и релевантна практика на СЕС, чрез която е посочено задължението на българския съд да осигури прилагане на правото на ЕС и защита на потребителя. Моли да се постанови решение, с което да бъде потвърдена правилността на първоинстанционното решение.

Претендират разноски.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбите, Пернишкият окръжен съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното:

С исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от В. П. Д. и П. Д. П. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД и „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ АД 3 установителни искове са за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 789/10.01.2013г. по вътрешно арбитражно дело № 798/2012 на “Арбитер Юстициарум“ СНЦ; за прогласяване нищожността на Арбитражно споразумение от чл.13 от ОУ към договор за револвиращ заем № *** г.; за прогласяване нищожността на договор за револвиращ заем № *** г. и на основание чл.439, ал.1 от ГПК – установяване недължимостта на сумата от 11036,56 лева, ведно със законната лихва от 10.01.2013 г., 670,73 лева – юрисконсултско възнараждение, 85 лева – разноски по и.д. № 20138410410828 на ЧСИ Н. М..

С ъ гл а с н о чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, но недопустимо в частта, с която първостепенният съд се е произнесъл по искове при квалификацията на чл. 47 и сл. ЗМТА за прогласяване нищожност на Арбитражно решение №798 / 10.01.2013г., по вътрешно арбитражно дело № 798 / 2012 г. на арб. съд„Арбитер Юстициарум“ СНЦ (с арбитър г-н С. В. М.), и на Арбитражното споразумение, обективирано в клауза 13 от Общите условия, към представения Договор за револвиращ заем № ***г. Съгласно чл.47, ал.1 ГПК Арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяната, докаже някое от предвидените основанията от т.1 до т.6. Контролът за валидност на арбитражното решение, упражняван от ВКС, е на практика контрол върху валидност та на арбитражното споразумение, съгласно законовите основания по чл. 47, ал. 1,т. 1, т. 2, т. 5, т.