Определение № 2166 от 09.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2166 гр. Варна, 09.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500949 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 1, вр. чл. 278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 7124/24.01.2025г. по описа на ВРС на „България Еър“АД ЕИК 000633828 със седалище град София, срещу Заповед за изпълнение № 7011/12.12.2024г. по ч.гр.д. № 15713/2024 г. по описа на Районен съд Варна, в частта за разноските, с която частният жалбоподател е осъден да заплати на заявителя А. С. Д. сумата от 480.00 лева за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на издадената заповед за изпълнение в частта за разноските, тъй като с извънпроцесуалното си поведение длъжникът не е дал повод за завеждане на делото, евентуално присъденият размер е прекомерно висок. Жалбоподателят излага доводи за необходимост от провеждане на предварително рекламационно производство. Счита същото за задължителна предпоставка за допустимост на заповедното производство за ангажиране отговорността на въздушния превозвач в хипотезата на закъснял полет по смисъла на Регламент № 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. На посоченото основание твърди, че не дължи разноски по образуваното заповедно производство. Обосновава становището си с твърдения за неспазване на т. 8.1. от Тълкувателните насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004, съдържанието на чл. 134 ЗГВ и чл.135 ЗГВ, като счита, че следва да бъдат приложени субсидиарно, при условие, че не противоречат на целите и съдържанието на Регламента. Твърди се, че заявителят в заповедното производство не е спазил изискванията, заложени в посочените разпоредби. Същият не е предявил рекламация пред въздушния превозвач, с което е възпрепятствал последния да разгледа претенцията в законоустановения двумесечен срок и да уведоми рекламанта за резултата от нейното разглеждане. Позовава се на постановките на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС. Искането е за обезсилване на процесната заповед в частта за разноските досежно присъдената сума от 480 лева - адвокатско възнаграждение, като постановена в нарушение на материалния закон, необоснована и неправилна.

1

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 31356/07.04.2025 г. от насрещната страна - А. С. Д., чрез пълномощник адв. С. К., в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Оспорва се твърдението на длъжника, че същият не дължи разноски по заповедното производство, както и твърдението, че провеждането на рекламационно производство е задължителна предпоставка за ангажиране на съдебна защита на засегнатите права. Цитират се разпоредбите на Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), както и Решение от 23.10.2012 година по съединени дела C-581/10 и C-629/10 СЕС. В тази насока се прави извод, че рекламационното производството не е задължителна предпоставка за допустимост на иска за обезщетение за закъснял полет по Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Счита, че поради изчерпване на предвидения в закона ред за релевиране на възражението за недължимост на разноски в заповедното производство поради това, че заявителят не е дал повод за завеждане на делото, а именно - специалния ред, предвиден в чл. 414а, ал.2 от ГПК , не е в правомощията на настоящия съд да разгледа направеното възражение по чл. 414а, ал. 2 ГПК. Сочи се, че с Определение № 1693/06.02.2025г. по ч.гр.д. № 15713/2024г. първоинстанционният съд не е приел възражението на длъжника срещу дължимостта на разноските, същото не е обжалвано от последния и е влязло в законна сила. Оспорва се и твърдението на жалбоподателя, че не е дал повод за завеждане на делото, с оглед датата на извършеното плащане, която е след датата на образуване на заповедното производство. Намира за несъстоятелно оплакването, че длъжникът в заповедното производство не дължи заплащане на присъдените със заповедта разноски, тъй като заявителят не е отправил покана за доброволно изпълнение, в която ясно и недвусмислено да е заявил претенцията си, заедно с предоставяне на разумен срок. Оспорва твърденията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Искането е за отхвърляне на частната жалба.

Съдът, за да се произнесе по жалбата съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.413 ГПК, указан изрично в самата заповед за изпълнение, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване.

По ч.гр.д. №15713/2024 г. по описа на Районен съд - Варна в полза на А. С. Д. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7011/12.12.2024г. за сумата от 250.00 евро, представляваща обезщетение за вреди, дължимо на основание чл. 7, § 1, б.

„а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. за закъснял полет № FB6745 от летище Варна, Р.

България до летище Анталия, Р. Турция, предназначен за дата 20.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 11.12.2024 г., до окончателното изплащане. Присъдени са в полза на заявителя и разноски в размер на общо 501,25 лева, от които 21,25 лева - държавна такса и 480 лева - адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие, обективиращ разписка за реално получаване на сумата от адвоката.

Видно от преписката по заповедното производство, срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение с правно основание чл. 414а, ал. 1 и ал. 3 ГПК от длъжника, което с Определение № 1693/06.02.2025 г. по ч. гр. д. № 15713/2024г. не е прието в частта за разноските.

Посоченото разпореждане не е обжалвано от длъжника и към настоящия момент е влязло в сила. По този начин въпросите, релевирани от длъжника във възражението по чл.414а, ал.3 ГПК по разноските, са разрешени с окончателен съдебен 2 акт и не следва да бъдат преразглеждани от настоящия въззивен съдебен състав.

Въпреки горното, частната жалба по чл.413, ал.1 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските е изрично предвидено процесуално право на длъжника, упражнено в срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество, доколкото тази частна жалба може да има за предмет и различни оплаквания от тези, лимитативно включени в предмета на чл.414а, ал.3 ГПК.

В процесния случай в частната жалба, освен оплакванията, че длъжникът не е станал повод за образуване на заповедното производство, които са разрешени с влезлия в сила първоинстанционен акт по чл.414а ГПК, е релевирано и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е допустимо и следва да бъде разгледано в настоящото въззивно частно производство.

Направеното възражение за прекомерност, настоящата инстанция преценява като основателно, поради следното:

С Решение на СЕС по дело С-438/2022 г., по повод искането за тълкуване на член 101, § 2 ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения (в редакцията, действаща към момента на сключване на договора), е постановено тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. Посочено е още, че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер. Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такава национално права, която противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията.

От горното следва, че съдът може да използва Наредба № 1/2004 г. единствено като ориентир, а не да обвързва по абсолютен начин произнасянето си в частта за разноските с посочените в нея размери. С оглед тази констатация, съдът счита, че следва да съобрази размера на възнаграждението с общите критерии, използвани при преценка за прекомерност на възнаграждението, а именно - фактическа и правна сложност на делото.

В процесния случай, за определяне паричната равностойност на усилията, положени от процесуалния представител, съдът съобразява на първо място, че производството е инициирано във основа на заявление с типизирано съдържание. На второ място, съдът съобрази размера на присъденото със заповедта адвокатско възнаграждение, съпоставено с размера на присъденото обезщетение в размер на 250.00 евро, както и значителния брой заявления с участието на процесуалния представител на заявителя, при което работата на адвоката се изчерпва с попълването на бланка. Самото притезание в размер на 250.00 евро не изисква детайлна предварителна работа на адвоката, с оглед обстоятелството, че размерът на обезщетението е предварително определен.

С оглед изложеното и отчитайки всички гореописани обстоятелства, съдът намира, че адекватният и справедлив паричен еквивалент на предоставената адвокатска услуга е в размер на 100.00 лева, която отразява вида на производството, материалния интерес, както и практическата и правна сложност на делото.

3

Поради това, заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разноските, с която на заявителя е присъдена сумата над 100.00 лева до претендирания размер от 480.00 лева адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение № 7011/12.12.2024 г. по ч.гр.д. № 15713/2024 г. по описа на Районен съд - Варна в частта относно присъдените в полза на заявителя А. С. Д. разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 100.00 /сто/ лева до присъдените 480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя А. С. Д. с ЕГН **********, с адрес *************, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжник „България Еър“ АД, ЕИК 000633828 със седалище в град София, за разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 100.00 лева до присъдените 480.00 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4