Решение № 140 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110149171 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от С. К. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ...., чрез пълномощника й адв. И. Н., АК – София, със съдебен адрес в гр. София, п.к. 1000, район „Възраждане“, бул. „Александър Стамболийски“ № 40, ет. 4, ап. 9 против „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от изпълнителните директори П.Р.П., ЕГН ********** и М.С.Ц., ЕГН **********.

Твърди се в исковата молба, че с изпълнителен лист от 15.05.2013 г., издаден по гр. д.

№ 4410 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 81-ви състав, ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество следните суми: главница в размер на 3 876.85 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2010 г. до м.04.2012 г., законна лихва за периода от 12.03.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 490.13 лв., и 187.16 лв. разноски по делото. Към 14.08.2024 г. вземането е в следните размери: Главница в размер на 3 876,85 лв., законна лихва в размер на 4 468.09 лв. за периода от 12.03.2013 г. до 14.08.2024 г., мораторна лихва от 490,13 лв., и 187.16 лв. разноски по делото, и разноски по изпълнително дело № 20138580400833 по описа на ЧСИ .... в КЧСИ - разноски по изпълнителното дело - 309.43 лв., такси по ТТР от ЗЧСИ -1 587.91 лв.

В хода на изпълнителното дело са наложени запори върху банковите сметки на С. И., както следва: в „УниКредит Булбанк“ АД със съобщение с изх. 17745/26.06.2013 г., получено в банката на 02.07.2013 г., в „Юробанк България“ АД, със съобщение с изх. № 17748/26.06.2013 г., получено в банката на 05.07.2013 г., в „Първа Инвестиционна Банка“ АД, със съобщение с изх. № 17743/26.06.2013 г., входирано в банката на 02.07.2013 г., в „Централна кооперативна банка“ АД, със съобщение с изх. № 17747/26.06.2013 г., получено в банката на 02.07.2013 г., в „Обединена българска банка“ АД, със съобщение с изх. № 17741/26.06.2013 г., постъпило в банката на 02.07.2013 г., в „Общинска банка“ АД, със съобщение с изх. № 17742/26.06.2013 г., входирано в банката на 02.07.2013 г., в „Банка ДСК“ АД, със съобщение с изх. № 17746/26.06.2013 г., постъпило в банката на 02.07.2013 г., в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, със съобщение с изх. № 17744/26.06.2013 г., получено в 1 банката на 02.07.2013 г.

Покана за доброволно изпълнение е връчена лично на ищцата на 16.08.2013 г. и в същия ден С. И. е депозирана молба за доброволно плащане, с която се е задължила да внася по 50 лв. до 25 число всеки месец, или по-голяма сума.

На 21.02.2014 г. като взискател по делото се е присъединила Национална агенция за приходите.

На 02.02.2015 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД депозира молба, с искане за извършване на опис на движими вещи, но описът не е извършен.

С молба от 09.06.2015 г. взискателят е поискал запор всички вземания на С. И..

На 29.06.2016 г. е вписана възбрана върху недвижим имот на ищцата.

На 18.07.2016 г. е насрочен опис на недвижим имот, който опис не е проведен.

С молба от 29.12.2016 г. „Топлофикация София“ ЕАД е поискало налагането на запор на трудовото възнаграждение и банковите сметки на С. И.. До работодателя са изпратени запорни съобщения, но същите не са му връчени и реално запор върху трудовото възнаграждение на ищцата не е наложен.

В хода на изпълнителното дело е съставено съобщение за налагане на запор на моторно превозно средство, но и това съобщение не е връчено на компетентните административни органи.

На 28.02.2019 г. взискателят депозира нова молба за налагане на запор на трудовото възнаграждение на С. И., но няма данни по изпълнителното дело да са предприети изпълнителни действия след този момент.

С молба вх. № 21621/26.08.2019 г. длъжникът С. И. е поискала изпълнителното дело да бъде прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като молбата е оставена без уважение от съдебния изпълнител.

След този момент по изпълнителното дело няма предприети действия, няма и поискани нови действия от страна на взискателя.

Ищцата твърди, че считано от датата на последното валидно изпълнително действие – 28.02.2019 г. е изтекъл срок, по-дълъг от три години, с който се погасяват вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД, тъй като същите имат периодичен характер и е приложима нормата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.

Като излага тези факти и доводи, С. И. обуславя правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи вземанията по изпълнителен лист от 15.05.2013 г. по гр. д. № 4410/2013 г. по описа на СРС, 81 с-в, както следва: главница в размер на 3 876.85 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2010 г. до м.04.2012 г., законна лихва върху главницата от периода от 12.03.2013 г. до 19.08.2024 г. в размер на 4 686.40 лв. и до изплащане на вземането, мораторна лихва от 490.13 лв., и 187.16 лв. разноски по делото, или общата сума в размер на 9 240.54 лв. (девет хиляди двеста и четиридесет лева и петдесет и четири стотинки), като погасени по давност.

С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на С. И. поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Но ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск.

Сочи, че приложимият погасителен давностен срок е петгодишен в съответствие с разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че погасителната давност е прекъсната с 2 депозирането на молба за образуване на изпълнително дело и в съответствие с ТР № 3 от 28.03.2023 г. давност не е текла по време на висящността на изпълнителния процес до 26.06.2015 г. В хода на изпълнителното производство взискателят (ответник в настоящето производство) е отправял искания за извършване на действия по принудително изпълнение или такива са извършени от съдебния изпълнение въз основа на делегация по чл. 18 от ЗЧСИ, с което давностния срок е прекъсван. Навежда доводи, че съгласно разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. (69 дни) не е текъл давностен срок.

С отговора ответникът моли за събирането на писмени доказателства.

В съдебно заседание ответното дружество представя писмено становище, с което поддържа направените в отговора възражения и искания. Не ангажира допълнително доказателства.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 13.03.2013 г., издадена по частно гражданско дело № 4410 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 81-ри състав, ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество следните суми: главница в размер на 3 867,85 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от м. 05.2010 до м.04.2012 г., както и законна мораторна лихва върху главницата в размер на 490,13 лв. за периода от 01.07.2010 г. до 10.01.2013 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата от 12.03.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата от 187,16 лв. разноски по делото, от които сумата от 87,61 лв. - държавна такса и сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение. След влизане в сила на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 15.05.2013 г.

Въз основана горепосочения изпълнителен лист и молба на ответното дружество от 10.06.2013 г. е образувано изпълнително дело № 833 по описа за 2013 г. на Частен съдебен изпълнител Уляна Димоларова, с рег. № 858 и район на действие – Софийски градски съд, с взискател „Топлофикация София“ АД и длъжник С. И..

На 16.08.2013 г. ищцата е получила покана за доброволно изпълнение.

Страните не спорят, а и от данните в приложеното в цялост изпълнително дело № 833 по описа за 2013 г. на ЧСИ Уляна Димоларова се установява, че в хода на същото са извършени или поискани следните действия по принудително изпълнение:

Изпратено е запорно съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД с изх. 17745/26.06.2013 г., получено в банката на 02.07.2013 г.;

Изпратено е запорно съобщение до „Юробанк България“ АД, с изх. № 17748/26.06.2013 г., получено в банката на 05.07.2013 г.;

Изпратено е запорно съобщение до „Първа Инвестиционна Банка“ АД с изх. № 17743/26.06.2013 г., входирано в банката на 02.07.2013 г.;

Изпратено е запорно съобщение в „Централна кооперативна банка“ АД, с изх. № 17747/26.06.2013 г., получено в банката на 02.07.2013 г.;

Изпратено е запорно съобщение в „Обединена българска банка“ АД с изх. № 17741/26.06.2013 г., постъпило в банката на 02.07.2013 г.;

Изпратено е запорно съобщение в „Общинска банка“ АД с изх. № 17742/26.06.2013 г., входирано в банката на 02.07.2013 г.;

Изпратено е запорно съобщение в „Банка ДСК“ АД с изх. № 17746/26.06.2013 г., постъпило в банката на 02.07.2013 г.;

Изпратено е запорно съобщение в „Райфайзенбанк България“ ЕАД с изх. № 17744/26.06.2013 г., получено в банката на 02.07.2013 г.

На 16.08.2013 г. С. И. е депозирала молба за доброволно плащане, с която се е 3 задължила да внася по 50 лв. до 25 число всеки месец, или по-голяма сума. В изпълнителното дело липсват доказателства, че длъжникът (ищцата в настоящето производство) е погасявала доброволно задълженията си. Не са направени и отбелязвания върху изпълнителни лист за такива доброволни плащания.

На 21.02.2014 г. като взискател по делото се е присъединила Национална агенция за приходите.

На 02.02.2015 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД депозира молба, с искане за извършване на опис на движими вещи. Не са налице данни описът да е извършен.

С молба от 09.06.2015 г. взискателят е поискал запор на всички вземания на С. И..

На 29.06.2016 г. е вписана възбрана върху недвижим имот на ищцата.

На 18.07.2016 г. е насрочен опис на недвижим имот, който опис не е проведен.

С молба от 29.12.2016 г. „Топлофикация София“ ЕАД е поискало налагането на запор на трудовото възнаграждение и банковите сметки на С. И.. До работодателя са изпратени запорни съобщения, но същите не са му връчени.

На 28.02.2019 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД депозира молба за налагане на запор на трудовото възнаграждение на С. И..

След 28.02.2019 г. по изпълнителното дело са постъпвали единствено молби от длъжника – за прекратяване на делото поради перемпция и за издаване на справка за размера на дълга.

При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен установителен иск за допустим и основателен, предвид следните съображения:

Исковата претенция е допустима. За ищцата е налице правен интерес за установяването на недължимостта на процесното парично вземане. Правната й сфера се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищцата има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съдът счита, че в случая приложимия погасителен давностен срок е този по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, а именно петгодишен. Приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение произтича именно от установителното им действие, предвидено с чл. 424 от ГПК, което е аналогично на последиците от силата на пресъдено нещо на съдебните решения (в тази насока решение № 476 от 22.07.2021 г. на САС по в. т. д.

№ 2250/2020 г.). Този срок е започнал да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, който съдът приема, че е датата на издаване на изпълнителния лист – 15.05.2013 г. В периода от 10.06.2013 г. (образуването на изпълнителното дело) до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряна на основание чл. 115 ал. 1 б. „ж“ от ЗЗД и с оглед задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3 от 1980 г., действало до 26.06.2015 г., когато е обявено за изгубило значение с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС (в тази насока са задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС).