Решение № 148 от 17.03.2021, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 604/2020
- Вид
- Решение № 148
- Подписан
- 17.03.2021
- В сила
- 06.07.2021
- Състав
- РАЛИЦА АНГЕЛОВА МАРИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 75 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 43, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 10 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 2, предл. първо · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 26, ал.5 · Закон за правната помощ
- чл. 447, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 148 гр. Плевен, 17.03.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА при секретаря Милена
Кръстева и с участието на прокурора НАНКА
РАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА адм. дело №604/2020г. по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК.
Производството по адм.д. №604/2020г. по описа на
Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на искова молба от л. св.
Н.Д.Х.,***, против ГД „ИН“– София, с която са предявени обективно кумулативно съединени иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от действия и бездействия на администрацията на Затвора-Белене, всеки в размер на 20 000лв, за периода 07.07.2016-14.02.2020г., общо в размер на 100 000лв. Делото е изпратено по подсъдност от ОС- Русе, след прекратяване, с влязло в сила определение, на производството по гр.дело № 112/2020г. по описа на същия съд.
По делото, съдът, с определение №1604/26.10.2020г., е заменил, по реда на чл. 26, ал.5 от ЗПрП, адв. Г. Г. ***, по предоставената на ищеца правна помощ, и е назначил адв. А.Д. ***, за негов процесуален представител.
По делото, с нарочни съдебни определения, ищецът Х. е освободен от внасяне на държавна такса и разноски.
По делото, с определение №1689/10.11.2019г., съобразно депозираните уточняващи молби, съдът е приел, че е сезиран с пет обективно кумулативно съединени иска, с правно основание чл. 284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК, в размер на 20 000лв.- за всеки- общо за сумата от 100 000лв., както следва:
1. Иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни действия от страна на затворническа администрация- Затвора Белене, изразяващи се в уронване достойнството на ищеца пред останалите затворници, чрез отправяне на заплахи и унизително оповестяване на исканията му, с цел на да бъде дискредитиран и игнориран от тях, за да бъде демотивиран за подаване на сигнали и жалби до различни институции, за периода 07.07.2016г.- 14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане;
2. Иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от неосигуряване на достатъчно жилищна площ, осветление и проветрение- настаняването му в тясна и неудобна килия, от 24 км.м., ползваща се от 6 човека, с тоалетна с размери 90/ 90см и наличие на дървеници и хлебарки, за периода 10.05.2019г. -14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане;
3. Иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на отказ да бъде дадена на ищеца подходяща за него платена работа и неприспадането на положеният от него труд от наказанието му „лишаване от свобода“, за периода 10.05.2019г.-14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане;
4. Иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на отказ на ОП-Плевен да го освободи предсрочно, на основание чл. 447, т.3 от НПК, за периода 07.07.2016г.- 14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане;
5. Иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултата в на непредоставяне на необходимата на ищеца медицинска помощ, в т.ч. забавяне на предоставяне на нужни лекарства, съобразно заболяването му, както и неосигуряване на подходяща и предписана му диета №1 и необходимият дневен грамаж храна, за периода 10.05.2019-14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане;
Със същото определение, съдът, на основание чл. 130 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, е прекратил частично производството по предявените искове, по т.2, т.3 и т.5- описани по- горе, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, за периода 07.07.2016г.- 09.05.2019г., като недопустимо. Определението е влязло в законна сила.
По делото, с протоколно определение от 11.01.2021г, на основание чл. 233 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, е прекратено производството по делото, по предявеният иск с правно основание чл. 284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК, за заплащане на сумата от 20 000лв- по т. 4 по -горе, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на отказ на ОП-Плевен да освободи ищеца Х. предсрочно, на основание чл. 447, т.3 от НПК, за периода 07.07.2016г.- 14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане. Определението е влязло в сила.
Ответникът по жалбата- ГД „ИН“- София., представлявана от юрк. Н. У., изразява становище за неоснователност на предявените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. В депозираният по делото писмен отговор се посочва, че спалното помещение, където ищецът е настанен, съответства на минималните стандарти за жилищна площ, в което има и обособена тоалетна. Оспорва се твърдението, че в спалното помещение е имало дървеници и хлебарки. Посочва се също, че затворническата администрация няма задължение да осигурява платена работа на лишените от свобода. Посочва се, че за процесния период, на ищеца са зачетени 27 работни дни. Посочва се също, че на ищеца се предоставя храна по диета № 1, предписана му от лекар. Оспорва се твърдението, че ищецът страда от тежка желязодефицитна анемия, като се представят писмени доказателства. Претендират се разноски, изразяващи се в юрк. възнаграждение.
Представителят на ОП- Плевен изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове, тъй като по делото не се установява фактическия състав за ангажиране отговорността на Държавата.
Съдът, ката съобрази становищата на страните, въз онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото безспорно се установява, съобразно представената от ответника справка, че ищецът Н.Х., е осъден на наказание „лишаване от свобода“, в размер на 14 години и 11 месеца, с начало на изтърпяването-20.01.2008г. Същият е постъпил в Затвора- гр. Белене на 19.03.2008г, където изтърпява наложеното му наказание, при условията на общ режим.
По иска с правно основание чл. 284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК, по т.1 – описана по- горе, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на 20 000лв., настъпили в резултат на незаконосъобразни действия от страна на затворническа администрация- Затвора Белене, изразяващи се в уронване достойнството на ищеца пред останалите затворници, чрез отправяне на заплахи и унизително оповестяване на исканията му, с цел на да бъде дискредитиран и игнориран от тях, за да бъде демотивиран за подаване на сигнали и жалби до различни институции, за периода 07.07.2016г.- 14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане.
Изрично в определението си за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, с №1689/10.11.2019г., съдът е приел, че е сезиран с такъв нарочен иск, съобразно фактическите твърдения на ищеца, като е дал указания до страните, съобразно разпределената доказателствена тежест между тях. В случая, изцяло в тежест на ищеца е да докаже, по пътя на пълното и главно доказване, всички елементи от фактическият състав за ангажиране отговорността на Държавата за вреди, изразяващи се в уронване достойнството на ищеца пред останалите затворници, чрез отправяне на заплахи и унизително оповестяване на исканията му, с цел на да бъде дискредитиран и игнориран от тях, за да бъде демотивиран за подаване на сигнали и жалби до различни институции, за посоченият период. От страна на ищеца обаче не са ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока, вкл. и разпит на свидетели, които да установят наличието на твърдяното унизително отношение. Поради това, предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв. Следва да се посочи също, че в рамките на настоящето производство, съдът не счита, че ищецът Х. е ограничаван по какъвто и да е начин, в изпращането на писма и становища, както до съда, така и до първоначално определеният му процесуален представител-адв. Г. Г. ***. На съда е служебно известен и факта на образуване на адм. дело №527/2019г. на АдмС- Плевен, по искова молба на ищеца Н.Х., посочено като основание за частично прекратяване на производното по делото. Съдът констатира също, че ищецът Х., в депозираната от него първоначална искова молба до Окръжен съд- Русе, е посочил наличие на други образувани от него съдени производства-по описа на ОС- Русе, АдмС- Плевен и ВАС, което изявление, доколкото удостоверява неизгодни за самата страна факти, следва да се приеме за доказателство в насока упражняване правото на жалба от страна на Х., за процесния период.
По иска с правно основание чл. 284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК, по т.2 – описана по- горе, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на 20 000лв., настъпили в резултат от неосигуряване на достатъчно жилищна площ, осветление и проветрение-настаняването му в тясна и неудобна килия, от 24 км.м., ползваща се от 6 човека, с тоалетна с размери 90/ 90см и наличие на дървеници и хлебарки, за периода 10.05.2019г. -14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане, съдът намира за установено следното:
Съобразно представена по делото, от страна на ответника, докладна записка рег. №8755/27.11.2020г. - л. 247, се установява, че за процесният период 10.05.2019г. -14.02.2020г., ищецът Н.Х., е бил настанен в спално помещение №205 на 3- та група, в левия коридор на Корпус 2, с размери на помещението- 24,39 кв.м. В докладната е посочено, че помещението е с два прозореца- ПВЦ, с размери 115/165 см, като всеки прозорец има по едно отваряемо крило, с размери 55/165см. Установява се също, че в помещението има изградена тоалетна, с размери 100/88 см., със затваряща се врата, в която има тоалетно керамично седало с капак, свързано със съответната ВиК система. Установява се също, че в килията има мивка, облицована с фаянсови плочки, с течаща питейна вода; пода е с теракот, стените с варова мазилка, боядисани с латекс. Посочено е също, че в помещението има осветление, състоящо се от две осветителни тела-една луминесцентна лампа-120 см. и и една лампа с нажежаема жичка- 75 вата. В докладната записка е посочено, че за процесния период, в килията са се помещавали предимно 5 лица, лишени от свобода. Към докладната записка, са представени поименни списъци на настанените лица от 3-та група, по килии, от които се установява, че през м.
09.2019г., м. 10.2019г, м. 11.2019г, м.12.2019г, в килия 205 са настанени 6 лица, лишени от свобода, в т.ч. и ищеца; през м. 01. и м. 02. 2020г.- в килия 205 са настанени 5 лица, лишени от свобода, в т.ч. и ищеца.
По делото се установява също, съобразно представените писмени доказателства- становище рег.№ 8535/18.11.2020г., договор между ГД“ИН“ и „ДДД-1“ ООД от 13.11.2018г., ведно с протоколи за извършени услуги, факта на извършване на дезинсекция и дератизация на сградата на Затвора- Белене. Съобразно представените 7 броя протоколи за извършени услуги в процесния период- от м. 05., м. 06, м. 07., м. 08, м. 09., м. 11.2019 и м. 01.2020г, се установява извършването на химична дезинсекция, против хлебарки и дървеници, и дератизация против сив плъх. От съдържанието на становището се установява, че на всеки от лишените от свобода, се раздават индивидуални миещи и перилни препарати /сапуни/; осигуряват се дезинфекциращи и миещи средства за площи, столови, пералня и др. Посочено е също, че къпането на лишените от свобода е организирано в обща затворническа баня, съгласно график. Посочва се, че в групите са изградени бани и са монтирани бойлери.
Разпечатката съдържа 33 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a14a6c9f-cc76-4b9c-8f40-cb783d101987