Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 25.04.2024, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 209/2024
Вид
Решение № 69
Подписан
25.04.2024
В сила
25.04.2024
Състав
София Андонова Радославова, Нели Георгиева Батанова, Петранка Бонева Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Шумен, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243600600209 по описа за 2024 година

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 2 от 23.02.2024 година постановена по НЧХД 20233610200327 по описа за 2023 година Великопреславския районен съд е признал подсъдимия Х. Г. Х., ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 06.07.2023 г. в с.Менгишево, общ.Върбица, обл.Шумен, заснел и публикувал в електронна платформа „ТикТок“ видеоклип, който съдържа думи унизителни за честта и достойнството на М. М. Б. с ЕГН ********** от ***** като обидата е разпространена чрез средства за масова информация - престъпление по чл.

148, ал. 1, т.2 вр. с чл.146, ал.1 от НК.

На основание чл. 305, ал. 5, пр. 3 от НПК вр. чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът е ОСВОБОДИЛ подсъдимия Х. Г. Х. от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000 – хиляда лева.

С присъдата съдът е осъдил подс. Х. Г. Х. да заплати на М. М. Б. сумата от 41.64 лева /четиридесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/, като уважен граждански иск, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т.2 вр. с чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане считано от 06.07.2023 г. Осъдил е подс. Х. Г. Х. да заплати на М. М. Б. и сумата от 2000.00 /две хиляди/ лева, като уважена част от предявения граждански иск, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т.2 вр. с чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане считано от 06.07.2023 г.

Съдът се е произнесъл по разноските по делото и дължимите държавни такси.

Срещу присъдата е депозирана жалба от подсъдимия Х. Г. Х.. Жалбата е саморъчно написана. По същество не възразява да заплати имущественото обезщетение, но възразява по отношение на наложеното му наказание и неимуществено обезщетение. Счита същите за 1 завишени, като излага доводи, че няма финансова възможност да ги заплати. Моли наложеното му наказание глоба да се замени с „условна присъда“. Желае повторно разглеждане на делото, „защото по него са допуснати много нарушения, лъжесвидетелствания и липсва съдебно медицинска експертиза“. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Ответника по жалбата – граждански ищец и частен обвинител М. М. Б., редовно призован не се явява. Чрез процесуалния си представител – адв. Б. Г. изразява писмено становище във депозирано възражение за неоснователност на жалбата. Счита, че всички обстоятелства имащи значение за определяне на наказателната и гражданска отговорност на подсъдимия са отчетени от първоинстанционния съд. Моли да се потвърди присъдата като правилна и законосъобразна. В съдебно заседание това становище се поддържа. Вторият повереник – адв. М. Г. счита, че няма допуснати процесуални нарушения, а определения размер на имуществени и неимуществени вреди намира за справедлив и законосъобразен.

Моли да се потвърди присъдата.

Въззивният съд като обсъди изложените доводи от страните, събраните доказателства, както и съгласно правомощията си по чл. 313 - 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Приема за установена следната фактическа обстановка, приета и от първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият Х. Г. Х. е потребител на електронни платформи под името Scorpion Hasan. На 06.07.2023 г. около 09.00 часа в с.Менгишево, общ Върбица, обл.Шумен публикувал в електронна платформа „ТикТок“ видеоклип, в който се виждали разбити пътища. Освен това, в посочения видеоклип той лично изказва обидни и унизителни думи по адрес на М. М. Б. и по адрес на цялото му семейство на турски език, които на български език в превод означавали следното: “Вижте ги тези пътища братя, вижте ги пътищата, после на този общински кмет путката ли да не еба или дъщерята ли да не еба, целия му род да еба аз на него.“.

Съдържанието на клипа било прегледано от множество потребители-жители на Община Върбица, които се възмутили от видяното и го препратили на М. Б., който изпълнявал длъжността кмет на Община Върбица, считано от 28.04.2019 г. Частният тъжител М. Б. се почувствал изключително засегнат от съдържанието на видеото, освен лично и като кмет на Общината, което според него показвало и неуважение към обществото и подал жалба до ШРП ТО-В.Преслав. Образувана била преписка вх.№2870/2023 г. по описа на същата прокуратура. Извършената проверка приключила с постановление от 17.11.2023 г., за отказ да се образува досъдебно производство, тъй като деянието се преследвало по частен път. Обидното и унизително съдържание на клипа дало повод на частния тъжител, след постановения отказ, да потърси защита на правата си пред съда, като подал тъжбата въз основа на която е образувано настоящото наказателно производство от частен характер за престъпление по чл. 148, ал. 1, т.2 вр. с чл.146, ал.1 от НК.

В следствие на деянието частният тъжител се депресирал, изпаднал в нервна криза, не можел да изпълнява качествено служебните си задължения. Това наложило да потърси помощ от личния си лекар. Подложени на стрес били и членовете на неговото семейство, за които това видео също било опозоряващо.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Б. М. и Х. Х.а. В подкрепа на тези показания са и писмените материали от преписка вх.№2870/2023 г. по описа на ШРП ТО-В.Преслав, както и приобщените веществените доказателства – два броя СД и заключението на видео-техническата експертиза,[1]амбулаторен лист, касов бон, удостоверение за избран кмет на община/кмет на район/кмет на кметство №1/28.10.2019 г. изд. от ОИК Община Върбица, решение 2

№84/28.10.2019 г. на ОИК[1]Върбица.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 148, ал.1, т.2 вр. с чл.146, ал.1 от НК. На процесната дата е публикувал посочения видеоклип, в който е отправил обиди към частния тъжител, пред неустановен кръг лица. Доказателствата в тази насока се съдържат както в показанията на свидетелите, така и в писмените доказателства съдържащи се в хода на извършената проверка, от сдържането на файловете в 2 – та бр. СД и заключението на видео-техническата експертиза. Степента на засягане на лично достойнство на тъжителя в резултат на отправените към него от подсъдимия думи се установява от показанията на свидетелите Б. М. и Х. Х.а, от оповестяването им чрез публикуване в интернет и от проведеното му лечение.

По делото е назначена и изготвена видео техническа експертиза. От заключението на същата се установява истинността на съдържанието на СД, в които се съдържа процесния клип и профила, от който е публикуван в интернет платформата „ТикТок“. Чрез проведеното изследване и заключение за липса на изменение/манипулация/ на наличната информация в дисковете, както на видеофайловете, така и на снимковия материал, на който е заснет подсъдимия и които снимки са поставени като снимки на профила на подсъдимия в електронната платформа „ТикТок“ е установено, че няма съмнения в авторството и няма злоупотреба с информация. Възпроизвеждането на видеоклипа е извършено с участието на преводач, който да преведе записаните думи от турски на български език, изречени и записани от подсъдимия и адресирани към частния тъжител и семейството му. Съдът е установил, че отговарят на посочените в тъжбата на М. Б..

Първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия. Приел е, че същите са изолирани и не кореспондират със събраните доказателства. Настоящият състав споделя този извод. Твърденията на подсъдимия са в противоречие с останалия оценен доказателствен материал. Същите са в противоречие не само със свидетелските показния, които могат да се прецяняват като субективни възприятия, но те са в протироречие и със съдържанието на клипа и заключението на видео техническа експертиза, които са обективни обстоятелства. Поради което правилно съдът не ги е кредитирал и ги е приел единствено като средство за защита.

Обидата е съзнателно, целенасочено унижаване на лично достойнство на пострадалия чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави. За да е налице престъплението обида от обективна страна засегнатото лице, трябва да е възприело лично обидните думи или действия. Съдържанието на казаните думи и изрази от подсъдимия са обидни. С изречените думи подсъдимият е изразил своето презрително, негативно отношение към личността на тъжителя, по начин противоречащ на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите. Обидата е разпространена чрез средства за масова информация - чрез публикация в електронна/интернет/ платформа „ТикТок“. Пострадалият е имал възможността да възприеме обидните думи или действия лично, както и неограничен брой потребители на тази платформа. Публикацията е достигнала до тъжителя и той е възприел обидните изрази съдържащи се в нея. Основните видове средства за масова информация са: традиционните печатни издания – като книгите и периодичните издания (научни сборници, алманаси и пр.);печатните медии – вестниците и списанията; електронните медии – радиото (радио каналите) и телевизията (ТВ каналите), информационните агенции, интернет (интернет изданията, блоговете) и др., включително и електронната платформа „ТикТок“, която е в състояние да постигне масово осведомяване. Разпространявайки обидата чрез публикация в електронна платформа е осъществено разпространяването й чрез средство за масова информация. Същата е доведена до знанието на множество лица. Това обстоятелство 3 несъмнено е съзнавано и целено от дееца, поради което деянието е съставомерно.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е казал думи, с които е целял и предвиждал настъпване на сочените в тъжбата обществено-опасни последици - целенасоченото унижаване на лично достойнство на пострадалия и които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави.

Причината за извършване на престъплението се корени в несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в обществото и на положителната обществена оценка за личността.

Категорично се споделя становището на първостепенния съд, че в случая не се касае за упражнено конституционното право на свободно изразяване на мнение. Гарантираното от Конституцията на Република България право за изразяване и разпространяване на мнение не е абсолютно и търпи ограничения в случаите, когато при реализирането му се накърняват правата и доброто име на другите. Правото на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване не следва да води до накърняване правата, репутацията или законни интереси на другите.

При определянето на наказанието Великопреславсият районен съд е преценил степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, както и подбудите за извършване на престъплението. Приел е като смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни.

Като отегчаващи вината обстоятелства -съдържанието на обидите, които освен по отношение на личността на частния тъжител са отправени и към членовете на неговото семейство.

За престъплението по чл. 148, ал. 1, т.2 вр. с чл.146, ал.1 от НК към датата на извършване на деянието закона предвижда наказание глоба от петстотин до десет хиляди лева и обществено порицание. При определяне на наказанието първоинстанционния съд е преценил, че е приложима разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно посочената норма пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв., когато: 1. за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, 2. деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и 3. не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и 4. причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. От приложената справката за съдимост е видно, че същия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност чл.78а от НК. От деянието няма причинени преки и съставомерни имуществени вреди. В предвид това съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК и да освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”. С оглед изложените индувидуализиращи обстоятелства съдът е намерил за справедливо да му бъде наложено административно наказание "глоба" в минималния предвиден от закона размер, а именно - на 1 000 лв. Така определения размер на наказанието, съдът е счел за справедлив и съответстващ на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, както и че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.