Решение № 181 от 30.06.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Варна, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Д. Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000123 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 693/10.01.2025г., подадена от С. С. И., С. С. К., В. С. Г. – лично и в качеството й на законен представител на Т. Г. Т., и А. М. К., чрез адв. Д. Е. от ВАК, и насрещна въззивна жалба вх. № 2959/31.01.2025г на ЗК „Лев Инс“ АД, представлявано по пълномощие от адв. Н. В., срещу решение № 525/18.12.2024г., постановено по т. д. № 335/2024г. по описа на Варненския окръжен съд.

С въззивна жалба вх. № 693/10.01.2025г., подадена от името на ищците в производството- С. С. И., С. С. К., В. С. Г., Т. Г. Т. и А. М. К., се обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявени от тях осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, срещу ЗК „Лев Инс“ АД, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени от смъртта на С Д И, виновно причинена при ПТП на 20.01.2023г. от С М В като водач на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Туран", с peг. № Х ХХХХ ХХ, осъден с влязла в сила присъда № 45 от 26.07.2023г. по НОХД № 859/2023г. по описа на ВОС, при твърдение за валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП между собственика на увреждащото 1

МПС и ответното дружество, за следните суми: по иска на С. С. И.- за разликата над 112 000лв. до претендираните 200 000 лв.; по иска на С. С. К.- за разликата над 98 000 лв. до претендираните 150 000 лв.; по иска на В. С. Г. за разликата над 105 000 лв. до претендираните 150 000лв. и по исковете на Т. Г. Т. и А. М. К.- за присъждане на обезщетения в размер на 80 000лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете– 20.06.2024г., до окончателното им изплащане.

Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение в съответните части. На първо място, релевират се доводи за нарушение нормата на чл. 52 ЗЗД и недооценяване на последиците от преживяното, претърпените болки и страдания от пострадалите, като са изложени съображения за необоснованост на решението в отхвърлителната му част, а именно липса на основания за присъждане на по- нисък размер обезщетения от претендираните от С. И. и С. К.. Въззивниците считат, че претенциите им са основателни и доказани по основание и размер, като справедливото им репариране отговаря по размер на предявените претенции.

Оспорва се изводът на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, довело до неправилно приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото не се установявало от събраните доказателства пострадалият пешеходец да е пресякъл в нарушение на ЗДвП. Искането е за отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части и уважаване изцяло на предявените искове. Претендира се присъждане на съдебно- деловодни разноски за тази инстанция.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, редовно уведомена за постъпилата жалба от името на непълнолетния ищец Т.

Г. Т., не изразява становище.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ЗК „Лев Инс“ АД, представлявано от адв. Н. В., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения за това, вкл. се поддържа 2 възражението за съпричиняване..

В срока по чл. 263, ал.2 ГПК е депозирана и насрещна въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез адв. Н. В., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта за присъждане на сумата 14 000лв. на ищцата С. С. И., съставляваща разликата над 98 000 лв. до 112 000 лв.обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени вследствие на смъртта на съпруга й при ПТП, настъпило на 20.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2023г. Излагат се оплаквания за неправилност на решението в съответната му част, като постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както и при несъобразяване на съдебната практика, без да се излагат конкретни оплаквания и мотиви за това, в т.ч. липсва цитиране на визирана от въззивника съдебна практика. Намира за погрешни изводите и заключенията на съда относно зависимостта в ежедневните грижи на ищцата от пострадалия, които били, според страната, в противоречие със събраните по делото гласни доказателства. Излагат се оплаквания и за необоснованост на извода относно психическата непригодност на ищцата, настъпила в резултат на произшествието, като се твърди, че ищцата е била със силно изразена дементна симптоматика още преди настъпването на ПТП, поради което не е имала когнитивни способности на осъзнаване и преживяване на обичайните чувства на скръб, тъга и др. в резултат на такова събитие. Дори и да се приеме обратното, изразява евентуално становище, че търпените от ищцата неимуществени вреди са били за кратък период от време – около една година. Изложените съображения са за необосновано завишено обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 98 000 лв. (получена след редуцирането на справедливото според застрахователя обезщетение от 140 000 лв. с отчетения принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат от 30 %). Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и постанови частично отхвърляне на иска за сумата 14 000 лв.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от С. С. И., чрез адв. П В, по насрещната въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на същата, с подробно изложени съображения за това. Излага оплаквания за неправилно тълкуване от дружеството жалбоподател на събраните гласни и писмени доказателства, 3 поради което оспорва основателността на оплакванията на насрещната страна за необоснованост на съдебното решение поради постановяването му в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да остави насрещната въззивна жалба без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатски хонорар.

Въззивната и насрещната въззивна жалба са подадени в сроковете съответно по чл. 259, ал. 1 ГПК и чл. 263, ал. 2 ГПК.

В определение № 169/27.03.2025г., постановено в закрито подготвително заседание по чл. 267 ГПК, съставът на въззивния съд е констатирал, че искова молба с вх. № 15809/20.06.2024г., по която е било образувано т. д. № 335/2024г. по описа на Варненския окръжен съд, както и въззивна жалба вх. № 693/10.01.2025г., подадени от името на Т. Г. Т., са нередовни по смисъла на чл. 128, т. 1 и чл. 261, т. 2 във вр. чл. 28, ал. 2 ГПК, тъй като този ищец е навършил 14 години на 26.05.2024г. и е бил непълнолетен към датата на входиране на исковата молба- 20.06.2024г.

Предвид възрастта му процесуалното представителство по съдебни дела е следвало да се осъществи чрез надлежно упълномощен лично от него адвокат, със съгласието на родител (чл. 28, ал. 2 ГПК), тъй като законната представителна власт на родителите му е отпаднала преди завеждане на исковата молба. На ищеца Т. са дадени указания и срок за потвърждаване на извършените по т. д. № 335/2024г. по описа на ВОС процесуални действия от адвокатите П. В и Д. Е., двамата от ВАК, като негови процесуални представители по пълномощие, както и да представи пълномощно в полза на посочените адвокати за подаване на въззивна жалба. Указанията са изпълнени в срок с молба вх. № 2757/10.04.2025г.

Изпълнението на указанията позволяват да се направи общ по отношение на всички докладвани жалби, обективирани в един сезиращ документ, че същите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими.

В проведеното открито съдебно заседание жалбите и отговорите се 4 поддържат от процесуалните представители на страните.

За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВнАпС съобрази следното от фактическа страна:

Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с активно субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от С. С. И., С. С. К., В. С. Г., Т. Г. Т. и А. М. К., чрез процесуални представители, срещу ЗК „Лев Инс“ АД- гр. София, за присъждане на обезщетения за претърпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на С Д И, причинена вследствие на ПТП от 20.01.2023 г., виновно причинено от С М В като водач на л. а. „Фолксваген Туран“ с peг. № Х ХХХХ ХХ, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ при ответника към датата на ПТП, ведно със законната лихва за исковите суми, считано от датата на подаване на исковата молба- 20.06.2024г., до окончателното погасяване на задълженията. Ищцата С. С. И.- съпруга на починалото лице, претендира присъждане на обезщетение в размер на 200 000 лв.; С. С. К. и В. С. Г.дъщери на пострадалия са предявили искове за обезщетение в размер на по 150 000 лв., а Т. Г. Т. и А. М. К.- внуци на С Д И претендират обезщетения в размер на по 80 000 лв.

Решението на ОС- Варна, с което искове на С. С. И., С. С. К., В. С. Г. са частично уважени, а исковете на Т. Г. Т. и А. М. К. са отхвърлени изцяло, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията в исковата молба, съставляващи фактически състав за право на пряк иск на увредени лица срещу застраховател по застраховка „ ГО на автомобилистите”, за обезщетяване на вреди от деликт: противоправно поведение на лицето, обхванато от застрахователната закрила по застраховката, вреда, причинна връзка между тях и вина на деликвента.

Ищците са подали на 08.03.2023г. обща извънсъдебна претенция до застрахователното дружество, чрез упълномощени адвокати, по която е 5 образувана щета № 000-1000-01-23-7182/08.03.2023г. Не се спори, че в рамките на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и до приключване на първоинстанционното производство застрахователят не е изплатил на ищците застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от процесното застрахователно събитие.

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил за причиняване смъртта на С Д И са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгл. чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК. С влязла в сила Присъда № 45/26.07.2023г., постановена по НОХД № 20233100200859 по описа на Варненски окръжен съд, подсъдимият С М В е признат за виновен в това, че на 20.01.2023г., на главен път III-2008, на разклона за с. Тополи, обл.

Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Туран" с per. № Х ХХХХ ХХ, в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия и видимост и по непредпазливост причинил смъртта на С Д И. Подсъдимият е признат за невинен и оправдан за това, че на същата дата и място е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“. Оправдателна присъда е постановена и по обвинението за нарушение на чл. 116 от ЗДвП, по съображения, че появяването на пешеходеца на място, което не е предназначено за пресичане, изключва приложение на общата норма на чл. 116 ЗДвП.