Решение № 6765 от 15.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6765 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20251110107013 по описа за 2025 година

Производството е първоинстанционно, исково. Производството е образувано след влязло в сила решение на СГС по дело № 9252/2023г., с което решение на СРС, 161- ви състав е обезсилено частично, частично е отменено, и частично потвърдено. Предмет на разглеждане е частта, в която делото е върнато на СРС със задължителни указания по правната квалификация.

Ищецът е предявил иск за сумата общо 541,60 лева, от които сумата 87,03 лева първа вноска по застраховка гражданска отговорност, 165,13 лева – данък върху МПС, 166 лева – такса за участие в търг, сумата 123,48 лева.- нотариална такса за придобиване на автомобил.

В исковата молба, ищецът Р. Ц. е твърдял, че на 14.10.2020г. между него и Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е сключен договор за покупко – продажба на МПС за л.а. Нисан модел Патфайндър, с рег.– *, при продажна цена 1700лева, както и че в договора е посочено, че автомобилът е в движение. Твърди, че въпреки сключването на договора, с форма – писмена, с нотариална заверка на подписите, и плащането на продажната цена, продавачът ответник не е изпълнил задължението си да предаде владението на л.а. на купувача – ищец. Твърдял е, че по гр.д.№ 64795/2020г. на СРС, 32- ри състав, е постановено на 27.4.2021г. решение, с което ищецът Ц. е признат по отношение на ИАРА за собственик на автомобила, и Агенцията е осъдена да му предаде владението. Твърди се, че решението е влязло в сила, както и че Ц. е входирал същото на 19.5.2021г., както и че на 16.6.2021г. в негова полза е издаден изпълнителен лист. Твърди се, че въпреки изложеното, ответното дружество не е предало МПС – то на ищеца. На 8.12.2021г. ищецът изпратил нотариална покана, получена на 13.12.2021г. от ответника, с която го поканил да предаде владението върху автомобила, който, съгласно договора, следвало да е в движение. Сочи се, че в поканата се съдържало изявление, че при неизпълнение на задължението за предаването на 1 л.а., същата следва да се счита за изявление за разваляне на договора за продажба. Твърди се, че МПС не било предадено, поради което е посочено, че договорът е развален. Със същата покана, ответникът е поканен, в случай на разваляне на договора, да върне на ищеца сумата от 1700 лева продажна цена, сумата от 87,03 лева – заплатена от ищеца първа вноска от застраховка „гражданска отговорност“ на л.а. , сумата 165,13 лева – данък върху ППС и сумата 166 лева такса за участие в търга, както и сумата 123,48 лева такса, заплатена от ищеца за придобиването на л.а. пред нотариус.

В отговора на исковата молба, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури оспорва предявения иск, като сочи, че със заповед от 17.9.2020г. е одобрена документация за провеждане на търг с явно наддаване, като част от нея е и декларация за оглед, която се явява задължителен документ за участие в търга. С оглед изложеното, се твърди, че ищецът се е запознал със състоянието на л.а., като въпреки неговото състояние е избрал да участва в търга, като заявлението, че е запознат със състоянието на автомобила, е потвърдено със сключването на договора на 14.10.2022г. , съгласно чл.1 от който, купувачът придобива МПС в състоянието, в момента на продажбата. Сочи се, че след провеждането на търга, на ищеца е посочено местонахождението на МПС, като той е следвало да го вземе, но не е сторил това. Твърди се, че след сключването на договора, ответникът е положил усилия да предаде МПС, но това не е случило, защото ищецът не се е явил, и защото не е приел МПС. Твърди се, че след продажбата ключът, малкият и големият талон на МПС са предадени, поради което и ответникът твърди да е положил дължимата грижа за изпълнение на договора.

По твърдението, че МПС е следвало да се предаде в движение, се сочи разпоредбата на чл.1,ал.2 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на движими вещи – частна държавна собственост, се сочи, че на продажба подлежат негодни вещи, именно затова ответникът е изисквал от участниците в търга предварително запознаване на място с вещта, което е сторено. Оспорва се вземането за първа вноска по ГО, като се сочи, че разходът няма отношение към изпълнението на договора, защото съгласно чл.483,ал.1,т.1 КЗ, застраховката е задължителна за всяко МПС, регистрирано на територията и неспряно от движение, катож се сочи, че към сключването на договора на 14.10.2022г. МПС е бил със сключена застраховка ГО, валидна до 15.5.2020г., предадена заедно с малък и голям талон на ищеца.

Сочи се, че предвид периода на покритие, ищецът е имал възможност да предприеме действия по спиране на МПС от движение, за да се освободи от задължението да заплаща премия. Сочи се, че ищецът първо е сключил договор за застраховка, след което е предприел действия за спиране на МПС от движение. Относно сумата 166 лева, същата е дължима на основание чл.14 от цитираната наредба, и невъзвръщаема.

С допълнителна молба пред СРС, 161- ви състав, се твърди хипотезата на чл.95 ЗЗД, като се взема становище, че след изповядване на сделката, МПС е собственост на ищеца, той дължи данък, както и заплащане на всички останали задължения, включително ГО, доколкото договорът не е развален, то и не подлежи на връщане таксата за участието на търга,.

На 21.4.2023г. СРС по дело № 28468/2022г.е постановил решение, с което 2 осъдил ответника да заплати на ищеца: 1) на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата 1 700,00 лв. със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното й плащане, представляваща платена от ищеца на ответната страна на 12.10.2020 г. цена по договор от 14.10.2020 г. за покупкопродажба на моторно превозно средство (л.а.марка Нисан, модел Патфайндър, рег.№*) с нотариална заверка на подписите на страните рег.№7018/14.10.2020 г. на нотариус №464М.Анастасова-Тумбакова, впоследствие развален от ищеца поради неизпълнение; 2) на основание по чл.88, ал.1, изр.II ЗЗД сумата 636,44 лв. със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното й плащане, представляваща -обезщетение за вреди под формата на претърпени загуби от неизпълнението на договор от 14.10.2020 г. за покупко-продажба на моторно превозно средство (л.а.марка Нисан, модел Патфайндър, рег.№*) с нотариална заверка на подписите на страните рег.№7018/14.10.2020 г. на нотариус №464М.АнастасоваТумбакова, изразяващи се в заплатени от ищцовата страна вноска по застраховка „Гражданска отговорност“, данък върху превозните средства, такса за участие в търга по закупуване на автомобила и нотариалните такси по сключване на договора и за нотариалната покана за развалянето му, 3) и на основание по чл.88, ал.1, изр.II ЗЗД сумата 16 200,00 лв. със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното й плащане, представляваща обезщетение за вреди под формата на претърпени загуби от неизпълнението на договор от 14.10.2020 г. за покупко-продажба на моторно превозно средство (л.а.марка Нисан, модел Патфайндър, рег.№*) с нотариална заверка на подписите на страните рег.

№7018/14.10.2020 г. на нотариус №464-М.АнастасоваТумбакова, изразяващи се в заплатена наемна цена за заместващо МПС по договор между ищеца и * за наем на л.а.Нисан Кашкай, рег.№*.

С решение по гр.д.№ 9252/2023г. на СГС, неподлежащо на обжалване, постановеното решение на СРС е обезсилено по отношение претенциите за : общо 541,60 лева, от които сумата 87,03 лева първа вноска по застраховка гражданска отговорност, 165,13 лева – данък върху МПС, 166 лева – такса за участие в търга, сумата 123,48 лева.- нотариална такса за придобиване на автомобил, като делото е върнато за ново разглеждане на иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, отменил е решението в частта, в която е уважен искът за сумата над 1800 лева – обезщетение за вреди под формата на претърпени загуби от неизпълнението на договора от 14.10.2020г.- заплатена наемна цена за заместващо МПС, и по отношение на разноските, е отменено, искът отхвърлен, като решението е потвърдено в частта, по претенцията, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 1 700,00 лв. със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното й плащане, представляваща платена от ищеца на ответната страна на 12.10.2020 г. цена по договор от 14.10.2020 г. за покупко-продажба на моторно превозно средство; както и за сумата 1800 лева – претърпени вреди – загуби от неизпълнението на договора от 14.10.2020г.- заплатена наемна цена за заместващо МПС.

С оглед изложеното, с определението на СРС по настоящото дело, е прието, че оглед влязлото в сила решение на СГС, на основание чл.298 ГПК, същото е формирало сила на пресъдено нещо между страните, че договорът за покупко – продажба на л.а. Нисан , сключен с нотариална заверка на подписите между страните по делото, е развален, считано 3 от 13.12.2021г – изтичане на 10- дневния срок, даден от ищеца на ответника с нотариална покана.

Предявени са, обективно съединени: осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД .

Предявен е иск, съобразно задължителните указания на СГС, за връщане на сума от ищеца, при отпаднало основание за получаването й. С Постановление № 1/1979г. на ВС по тълкувателно дело № 1/1979 г. на Пленума на ВС, се приема, че основанието съществува при получаване на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие.

За да е основателен предявеният иск, ищецът следва да докаже, че развалил договора, твърдението, че е заплатил сумите, предмет на иска, на ответника и причинната връзка между неизпълнението и вредите. С оглед разпоредбата на чл.298,ал.1 ГПК, с влязло в сила решение между страните е прието, че договорът е развален. От представената от ищеца квитанция от 3.11.2020г. е видно, че на същата дата, в полза на застрахователно дружество е заплатена сумата 87,03 лева –премия по застраховка гражданска отговорност за МПС, която съставлява първа от четири вноски. Видно от представеното по делото приложение към разписка за фактура, ищецът е заплатил сумата 162,82 лева данък върху превозни средства и 2,31 лева лихва – общо сумата 165,13 лева. В приложението е посочен краен срок 30.6.2021г.

Видно от вносна бележка, на 6.10.2020г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 166 лева такса за участие в търга, а на 14.10.2020г. – сумата 123,48 лева нотариална такса по договора за покупко – продажба.

Както се посочи по – горе, указанията по правната квалификация, дадени от СГС, са задължителни за СРС. При приетото за ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че договорът е бил развален, и представеното доказателство за плащане на сумите от 166 лева – такса за участие в търга в полза на ответника, искът за връщането им е основателен.

Неоснователно е възражението на ответната страна, че сумата, по силата на разпоредбата на чл.14 от цитираната Наредба, сумата – такса за участие в търга, е невъзвръщаема.

Хипотезата, разгледана в нормативния акт, касае случая, когато участникът не е спечелил търга, а внесената сума подлежи на връщане, защото за ответника, с разваляне на договора, е отпаднало основанието за задържането й, с обратна сила. Неоснователно към останалата за разглеждане претенция е възражението на ответника по чл.95 ЗЗД – същото е относимо към твърденията за разваляне на договора, респективно – забавата на кредитора и длъжника, които са неотносими към вземането по чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД.

Ето защо, искът с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД е основателен, като сумата се следва заедно със законната лихва.

Претенцията на ищеца с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД за сумата 87,03 лева първа 4 вноска по застраховка гражданска отговорност, 165,13 лева – данък върху МПС, и сумата 123,48 лева.- нотариална такса за придобиване на автомобил, като неоснователна, следва да се отхвърли изцяло. Както се посочи, правната квалификация е задължителна за СРС, поради което и съдът не е дължал допълнителни указания или друга правна квалификация на правото, след постановеното решение на СГС. Претенцията е неоснователна, защото, посочените суми не са платени на ответника, а на трети лица. В този смисъл, платеното не съставлява „дадено“ по смисъла на закона, защото получателят е различен от страната по разваления договор. Претенцията би намерила основанието си в разпоредбата на чл.59 ЗЗД, поради причинната връзка на имуществената загуба на ищеца с разваления договор, но, както се посочи по – горе, правната квалификация, дадена от СГС, е задължителна за СРС.