Решение № 5591 от 30.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5591 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20241110203968 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 – чл.178 от АПК, във вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на И. В. С. с ЕГН- ********** чрез адв.В. Т. Я. от АК -Варна срещу Заповед за задържане на лице рег.№ 228зз -158 от 13.02.2024 г., издадена от полицейски орган при 04 РУ –СДВР.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при нейното издаване, които са нарушили правото на защита на задържаното лице, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целите на закона. Акцентира се на обстоятелството, че в заповедта за задържане не са посочени фактическите основания, послужили за нейното издаване. Обръща се внимание, че по този начин жалбоподателят не е бил запознат с конкретната причина за задържането му, както и каква е била конкретната цел за издаване на заповедта. Отбелязването в заповедта „във връзка с чл.343б, ал.3 от НК“ според жалбоподателя не е достатъчно основание да се приеме, че същият е запознат с фактическите обстоятелства по неговото задържане. Отделно от това се сочи, че резултатът от тестовата система „Drug Test 5000“ дава само предварителен резултат за употреба на наркотични вещества и техни аналози, както и че в случая не е бил съставен протокол за извършената проверка, което е в нарушение на Наредба № 1/ 1

19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. По изложените съображения се иска отмяна на атакувания акт, като същевременно се претендират и сторените по делото разноски.

Ответникът по делото – полицейски орган, издал оспорената заповед, редовно призован, се явява. Същият изразява становище за неоснователност на жалбата.

Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител.

Софийски районен съд, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 13.02.2024 г. в 22.30 часа С. Е. Т. на длъжност полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 04 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи издала Заповед за задържане на лице рег.№ 228зз -158 от 13.02.2024 г., за задържане на жалб. И. В. С. с ЕГН- ********** в помещение за временно задържане на 04 РУ –СДВР.

Като основание за задържане на лицето била посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР -във връзка с чл.343б, ал.3 от НК. Заповедта била предявена на задържаното лице, което я подписало. На 14.02.2024 г. в 15.45 часа лицето било освободено.

По случая започнало досъдебно производство № 286/2024 г., по описа на 04 РУ –СДВР за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. С постановление на СРП от 14.02.2024 г. жалб.И. В. С. с ЕГН- ********** бил привлечен в качеството на обвиняем по посоченото досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като на същия била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв., която същият обжалвал. Съгласно приложено по делото писмо на 04 РУ –СДВР УРИ 228 000-14581 от 08.05.2024 г., към посочената дата разследването по досъдебното производство се води от разследващ полицай В.И.ов и същото не е приключило. Служителите от 04 РУ -СДВР, които са участвали в задържането на жалб.И. В. С. са С. Е. Т., И. С.С. и Б.Л.М. – полицаи от група „ООР“ в сектор ОП при 04 РУ –СДВР.

На 27.02.2024 г. срещу заповедта била депозирана жалба до съда, въз основа на която е образувано настоящото производство.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата на И. В. С. е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за оспорване, от лице с правен интерес, чиито права са засегнати от издадения акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Упражняването на правомощието по чл. 72 от ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка.

Следователно, извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , обхваща преценката дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл. 146 от АПК. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия. При постановяването на заповедта са спазени законово установените процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правата му на жалба и на адвокатска защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР , реквизитите на заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са: името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часа на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73; правото му да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи, а ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка, да ползва преводач, в случай, че не разбира български език.

В настоящия случай заповедта за задържане е издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на административно-производствените правила.

В нея са отразени задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл.

74, ал. 2 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; основание за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата 3 на лицето по чл. 73 ЗМВР и правата на задържаното лице. Посочени са датата и часът на освобождаване на лицето, като копие от заповедта му е било връчено.

Относно доводите на жалбоподателя, че в заповедта не са посочени фактически основания за издаването й, като е посочено единствено във връзка с престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, съдът намира, че това обстоятелство по никакъв начин не е ограничило правото му на защита да разбере причината за неговото задържане. Заповедта е била заведена с рег.№ в деловодството на 04 РУ –СДВР, след което екземпляр от същата е бил връчен на жалбоподателя.

Освен това непосредствено след издаване на заповедта с постановление на СРП от 14.02.2024 г. на жалб.И. В. С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по започнатото досъдебно производство.

Съдът намира, че фактите, обосновали задържането на лицето, са изложени в достатъчен обем. Тези обстоятелства са напълно достатъчни, за да мотивират заповедта в степен да обусловят нейната процесуална законосъобразност. Посочен е съставът на престъпление по НК, за което на лицето е било повдигнато обвинение. Поради това, съдът счита, че заповедта е достатъчно обоснована в степен да не засегне правото на защита на лицето да разбере причината за неговото задържане. На следващо място, законосъобразността на заповедта за задържане се преценява към момента на издаването й, като в закона няма изискване деянието, за което лицето се задържа, да е доказано по несъмнен начин. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че пробата за употреба на наркотични вещества с „Дръг тест 5000” била предварителна и нямала характер на окончателен резултат.

Обхватът при проверката за законосъобразност на оспорения акт включва и прилагането на принципа за съразмерност. Наложеното с акта ограничение в правната сфера на лицето съответства с характера на ограничението по чл. 72, ал. 1 ЗМВР и не е нарушен чл. 6, ал. 2 АПК; не са възможни по-благоприятни мерки, с които да се постигне целта на закона /чл.

6, ал. 3 АПК/; не съществуват други законови възможности за постигане на целта на заповедта, така че органът да има преценката коя да приложи /чл. 6, ал. 4 АПК/. Вредите от акта не са явно несъизмерими с преследваната цел предвидимите ограничения в правната сфера на задържания, като резултат от 4 задържането.

Разпоредената с индивидуалния административен акт мярка е съобразена с целта на закона /чл. 4, ал. 2 АПК/. Принудителната административна мярка има преустановително и превантивно действие и задържането цели осуетяване на продължаването на противоправно поведение и препятства последващи прояви.

От горното съдът приема, че действително задържането е имало за цел преустановяване на извършване на престъпление и да обезпечи събиране на доказателства за това дали е налице извършено престъпление от общ характер. В тази връзка съдът намира, че формалните изисквания относно реквизитите на заповедта и реда за издаването й са били спазени; че е в съответствие с материалния закон и не е налице несъответствие между приложената административна принуда и конкретния случай. Ето защо, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд, НО, 101 състав, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. В. С. с ЕГН- ********** чрез адв.В. Т. Я. от АК -Варна срещу Заповед за задържане на лице рег.№ 228зз -158 от 13.02.2024 г., издадена от полицейски орган при 04 РУ –СДВР.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му до страните пред Административен съд София – град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5