Решение № 304 от 19.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. София, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Г. К. като разгледа докладваното от Д. Г. К. Административно наказателно дело № 20221110206627 по описа за 2022 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба от С. С. ЕГН ********** – законен представител на „Джи Ес Евро – България“ ЕООД ЕИК ********* – София, ул.Гурко 64, срещу електронен фиш за налагане на глоби серия К № 3299222 на МВР-СДВР, в който на С. С. е наложено наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Видно от съдържанието на електронния фиш, нарушението е извършено на 08.01.2020г в 16,29 часа в София с МПС БМВ Х 5 Драйв 30Д с рег.№ СВ 0440 НТ. Автомобилът се е движил по бул.Проф.Марко Семов с посока на движение от бул.Ал.Малинов към бул.Г.М.Димитров и в района на метростанция Мусагеница автоматизирано техническо средство № 11743ее, АТСС ARH CAM S1 са установили, че автомобилът се движи със скорост 82 км/ч, с което нарушава разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП установяваща пределна скорост 50 км/ч за движение на МПС в населено място.

Съдът приема жалбата за процесуално допустима – тя безспорно е подадена от активно легитимирано за това лице – от наказаното лице. По отношение срочността на подаване на жалбата – съдът прие в съдебно заседание доказателство за получаване на електронния фиш от жалбоподателя, а именно пощенски плик с пощенско клеймо 26.04.2022г и запис на ръка да е получен от жалбоподателя на следващия ден – на 27.04.2022г. Видно от съпроводителното писмо, с което СДВР окомплектова и изпраща преписката за решаване в СРС, нечетливият деловоден щемпел върху жалбата е УРИ № 433200-47013/09.05.2022г. За съда това означава, че към 09.05.2022г жалбата е входирана в деловодството на ОПП – СДВР.

Четиринадесет дневният срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП за обжалване на електронния фиш съдът приема за спазен, въпреки че административнонаказващият орган (АНО) не се ангажира с доказателства за датата на връчването му. В тази насока съдът кредитира единствено представеното от процесуалния представител на жалбоподателя доказателствено средство, от което да изведе датата, на която жалбоподателят да е узнал за издадения срещу него електронен фиш – това е пощенски плик с клеймо 26.04.2022г и запис на ръка да е получен от жалбоподателя на следващия ден – на 27.04.2022г. Върху плика няма изписан адреса и получателя на писмото, но е инкорпориран прозрачен сектор, чрез който куриерът да узнае за тези обстоятелства от видимата 1 част на приложения в писмото електронен фиш. Ползваният метод на доставка указва на съда, че близо две години от датата на нарушението адресът на нарушителя, който е бил известен на АНО и към момента на нарушението, и към момента на получаване на писмото, е останал непроменен.

Тези обстоятелства указват на съда също така, че обжалваният електронен фиш не е връчен по надлежния ред на адресата, поради което не е започнал да тече срока за обжалване, поради което не е възможно жалбата да бъде просрочена.

С Жалбата, а и в пледоарията си процесуалният представител на жалбоподателя – адв.Х., се иска отмяна на атакувания електронен фиш, т.к. е връчен на жалбоподателя близо две години след извършване на нарушението, което с оглед разпоредбата на чл.82 от ЗАНН го прави незаконосъобразен. Твърди се и неправилност на електронния фиш, като се декларира, че отразените в него факти и обстоятелства не отговарят на обективната истина. Претендират се разноски – за адвокатски хонорар, който според приложения Договор за правна помощ от 30.04.2022г възлиза на 300 лева и е заплатен от жалбоподателя. Не се прави искане за увеличение на тези разноски предвид настъпилото след сключване на този Договор увеличение на минималния размер по чл. 18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е станало с ДВ бр. 88 от 4.11.2022) и с което минималният размер е повишен на 400 лева.

Въззиваемата страна СДВР редовно призована, не изпраща представител, но е изпратила писмени бележки по случая, в които развива становището си за правилност и законосъобразност на обжалвания електронен фиш, моли за потвърждаване на същия и претендира разноски – за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са приложени: атакуваният електронен фиш за налагане на глоби, снет на хартиен носител снимков материал на автомобила, извършил нарушението и на техническото средство за измерване, поставено в автомобил /без индикации за дата и час/; удостоверение за одобрен тип средство за измерване; протокол от 30.09.2019 г. от метрологична проверка - за извършена последваща проверка след ремонт на техническото средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 със средство за измерване 11743ЕЕ, ежедневна форма на отчет за 08.01.2020 г.; Протокол за използване на АТСС от 08.01.2020 г. на автоматизирано техническо средство или система; справка за собственост на посочения лек автомобил; заповед на министъра на Министерство на вътрешните работи от 30.08.2016 г. относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Лек автомобил БМВ Х 5 Драйв 30Д с рег.№ СВ 0440 НТ към 08.01.2020 г. е собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД и се ползва от „Джи Ес Евро България“ ЕООД с ЕИК ********* София, бул.Гурко 64.

На 08.01.2020 г., за времето от 11. 00 ч. до 13. 30 ч., от служител при СДВР – Д.Ч., със служебен полицейски автомобил с рег. №.СА 6413 ММ, с регистрирано и изправно автоматизирано техническото средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 със средство за измерване 11743ЕЕ, монтирана в този полицейския автомобил, който бил стациониран на бул.Проф.М.Семов така, че да контролира движещите се по този булевард МПС с посока на движение от жк Младост към бул.Г.М.Димитров, в който участък на пътя ограничението на скоростта било 50 км./ч. за населеното място, бил проведен контрол на скоростта на приближаващи се МПС. Според цитирания по-горе Протокол за използване на АТСС, контролната дейност в този участък е извършвана за времето от 16,00 до 18,00 часа, заснети са изображения с №№ от 90437 до 91511.

Видно от инкорпорираната върху разпечатаната снимка (№ 90492) на нарушението, в 16,29,00 часа по посоченият вече маршрут е преминал посоченият по-горе автомобил със скорост 85 км/ч.

Видно от цитирания вече Протокол за използване на АТСС, разрешената скорост в контролирания участък е до 50 км/ч за населено място - по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От МВР-СДВР на 08.01.2020 г. бил издаден обжалвания електронен фиш за налагане на глоби за това нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като превишаването на разрешената скорост е понижено от 35 км/ч., както е според записа на снимката на камерата, на 32 км/ч – след отчитане на възможната 2 техническа грешка на устройството за измерване. На основание чл.189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на законния представител на търговското дружество, ползващо това МПС, е наложена глоба в размер на 400 лв.

Екземпляр от този електронен фиш, както беше отразено по-горе, не е бил връчван на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице по двата начина, указани от разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП - Електронният фиш по ал. 4 се връчва … с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им.

Както в цитираната разпоредба, така и в общите правила по ЗАНН ( напр.чл.40, ал.1 от ЗАНН – задължението АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя; чл.43, ал.1 от ЗАНН – задължението за предявяване на АУАН на нарушителя; чл.43, ал.4 от ЗАНН задължението за предявяване чрез съответна служба на контролния орган или на общинска служба по местоживеене на лицето) законодателят обръща специално внимание на момента на узнаване от страна на лицето (при това по строго определен ред, даващ възможност за удостоверяване на точна дата), чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, че спрямо него е образувано административнонаказателно производство. Задължението за предявяване/връчване, при това по определен предписан от закона начин, е пряко свързан с правата, които това лице има в образуваното административнонаказателно производство и реалната възможност да ги упражнява.

Възможността за упражняване на тези права на защита е срочна – започва да тече именно от момента на предявяване/връчване на съответния акт – в случая електронен фиш. Затова този момент трябва да бъде фиксиран писмено, а самото предявяване/връчване да бъде извършено по строго определени лимитативно изброени начини – за да може да бъде прието съответното действие за валидно, действително извършено.

Това е така не само защото от момента на предявяване/връчване на акта/електронния фиш за нарушителя възниква правото на защита за определен срок от време – с начален срок предявяването/връчванетно и краен срок – различен за различните конкретни права, но винаги броен от началния момент, съвпадащ с момента на предявяване/връчване. Този начален момент е от значение и за самия АНО, т.к. с изтичане на определените, започнали да текат именно от връчването/предявяването на АУАН/електронния фиш срокове, се прекратява възможността на нарушителя да ползва тези конкретни права в административнонаказателното производство.

За яснота и с оглед настоящия случай съдът дава теоретичен пример: след като не е налице валидно, според един от двата способа по чл.189, ал.5 от ЗДВП връчване на електронен фиш, на практика за жалбоподателя формално не е преклудирана възможността да иска анулиране на този електронен фиш с посочване на конкретен шофьор на фирмата, който да е управлявал автомобила на процесната дата.

Това е достатъчно основание за съда да отмени атакувания електронен фиш като незаконосъобразен, въпреки че намира за доказано от обективна страна твърдяното нарушение.

За пълнота на изложението:

Електронният фиш отговаря на утвърдения образец и формално съдържа реквизитите, посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Въпреки това обаче, в него липсва отразяване на разпоредбата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, регламентираща възможността за подаване на писмено възражение срещу фиша пред директора на съответната структура на МВР, който в предвидените хипотези може да анулира фиша, и който, по силата на ал. 7, е длъжен да уведоми собственика на МПС за решението си, както и липсва и отразяване и на разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, указваща реда и срока за обжалване на електронния фиш.

В съдържанието на електронния фиш не се съдържа съставомерен елемент от субективна страна на нарушението – а именно липсва каквото и да е отразяване във връзка с въпроса за вината, т. е. за субективната съставомерност на нарушението – че наказаното лице е извършило нарушението виновно.

Така посоченото представлява съществено нарушение, като същото не може да бъде отстранено в съдебната фаза и предвид характера на настоящето производство, поради което не може да бъде саниран електронният фиш, който е незаконосъобразен и като такъв не може да породи правно валидни последици, не може с него да се ангажира административнонаказателната отговорност на наказаното лице и респективно - подлежи на отмяна.

3

Отново за пълнота на изложението: съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя за отмяна на електронния фиш поради настъпил давностен срок по чл.82 от ЗАНН. Предложеният за приложение законов текст касае изтекъл давностен за изпълнение на наказанието срок. Според изричната разпоредба на чл.82, ал.2 от ЗАНН, давността за изпълнение на наказанието започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. В настоящия случай все още не е налице влязъл в сила акт, налагащ наказание, чието изпълнение от своя страна да е погасено по давност. Такъв акт влиза в сила, когато стане необжалваем. За да стане необжалваем един акт, установяващ наказание, следва да изтече определен срок от момента на връчването му/или установяване по надлежен ред, че адресатът на акта не може да бъде установен на известния по делото адрес (какъвто не е настоящият случай – адресатът е установен на адреса, който не е променял, но е узнал за акта не по начина, предписан от закона), както и с влизане в сила на съответно съдебно решение. След като не е започнал да тече срока за обжалване, не е възможно да е започнал да тече и срокът за изпълнение на наказанието. Именно затова и съдът прие жалбата за подадена в срок – не е започнал да тече срокът за обжалване, поради което същата не може да бъде просрочена.