Решение № 56 от 12.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Пловдив, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА в присъствието на прокурора Светослава Ст. Пенчева като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300601638 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава 21 от НПК.

С присъда №108 от 10.05.2023г. постановена по НОХД№5207/2021г.

Пловдивският районен съд-20 н.с. е признал подсъдимия С. В. Д. за виновен в това, че на 08.06.2020г., в промишлена сграда, находяща се в гр. Пловдив, ***, е причинил на Г. О. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузна рана на главата и сътресение на мозъка, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди,поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл.54 от НК го е осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода.

Със същата присъда подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че на 23.07.2020г., в двора на промишлена сграда, находяща се в гр. Пловдив, ***, е причинил на П. Х. А. лека телесна повреда,изразяваща се в разкъсноконтузна рана и отоци на главата, повърхностни травми в други части на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядания на шията, гръдния кош и лявото бедро, контузия на раменния пояс и мишницата и охлузване на двете колена, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.

129 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди,поради което и на основание чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК вр. чл. 54 от НК го е 1 осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Д. едно общо най-тежко наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което,на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Приложена е и разпоредбата на чл. 59 от НК, като от наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР на 08.06.2020 г. и на 23.07.2020 г.

Подсъдимият е осъден да заплати на всеки един от гражданските ищци и частни обвинители Г. Г. и П. А., сумата от по 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане, като за разликата от уважените размери до пълно предявените от 10 000 лв. за Г. и 8000лева за А., гражданските искове са отхвърлени като недоказани.

Съдът се е разпоредил и с приложените по делото веществени доказателства,както и с направените по делото разноски.

Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият Д., който, лично и чрез защитникът си адв.Р. И., я обжалва в наказателната и в гражданската й част.С въззивните жалби се правят оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт.Излагат се подробни и аргументирани доводи за неправилен анализ и оценка на събраните по делото доказателства, въз основа на които районният съд е направил необосновани и погрешни фактически и правни изводи за виновността на подсъдимия. Оспорва се възприетия от първия съд хулигански мотив в действията на подсъдимия.Излагат се твърдения,че е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъл на чл.12 от НК, както и че районният съд не е изследвал възможността за приложението на привилегирования състав на чл.132 ал.1 т.3 и ал.2 от НК.Изтъкват се доводи и за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, като се твърди, че при определянето му съдът не е отчел наличието на множеството смекчаващи отговорността обстоятелства, обосноваващи налагане на наказание при условията на чл.55 от НК.Оспорва се размера на присъдените граждански искове, при определянето на които се твърди, че не е отчетено наличието на съпричиняване от страна на пострадалите, както и размера на присъденото адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на поверениците.Прави се искане присъдата да бъде отменена от въззивния съд, който да се произнесе с нова –оправдателна или алтернативно да бъде изменена като се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода, на уважената част от гр.искове за всеки от двамата пострадали, както и размера на присъдените разноски за адвокатски възнаграждения до минималния предвиден в закона. Предлага се въззивният съд да преквалифицира деянието по чл.132 ал.1 т.3 вр. ал.2 от НК.

2

Присъдата е атакувана и от гр.ищци и частни обвинители Г. Г. и П. А.,с идентични оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия, като занижено по размер и несъответно на степента на обществена опасност на деянията и дееца и на целите визирани в чл.36 от НК.Прави се искане присъдата да бъде изменена като наказанието бъде увеличено и ако въззивният съд сподели мотивите на първата инстанция относно приложението на чл.66 от НК, да постанови в рамките на изпитателния срок и пробацинонна мярка по чл.42а от НК.

Във въззивната жалба на адв.Н., повереник на гр.ищец и частен обвинител П. А., се прави и искане за изменение на съдебния акт като се постанови ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, чрез което спрямо подсъдимия ще се постигне необходимия поправителен и възпиращ ефект.

Присъдата се обжалва и в гражданско осъдителната й част от гр.ищци и частни обвинители с оплаквания за несправедливост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, които не съответстват по размер на действително претърпените болки и страдания от пострадалите.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Пловдивската окръжна прокуратура намира въззивните жалби на подсъдимия Д. за неоснователни, а постановената присъда за правилна и законосъобразна.Счита, искането на частното обвинение за налагане на пробационна мярка в рамките на определения от първия съд изпитателен срок за основателно и съответно на целите визирани в чл.36 от НК.По отношение на гр.искове е на мнение, че следва да се уважат в пълно предявените им размери.

Защитникът на подсъдимия адв.К. поддържа подадените въззивни жалби с наведените в тях доводи и направени искания.

Частните обвинители и гр.ищци,както и поверениците им поддържат въззивните жалби с релевираните в тях искания за изменение на првоинстанционната присъда, както в наказателната, така и в гражданската й част.

Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК , намира за установено следното:

Установено е от фактическа страна по делото от районния съд, че подсъдимият Д. се познавал със свидетелят А.Д. от години, като последният бил *** на търговското дружество „А.Д. ***“ ЕООД, занимаващо се с ремонт на автомобили.Сервизът на дружеството се намирал в сграда (хале), находяща се в гр. Пловдив, ***. Тъй като подсъдимият Д. имал познания в областта на автомобилната електроника, св. Д. понякога го викал в сервиза, за да му помага с ремонтите. В друга част на същата сграда се помещавал цех за дървообработване, собственост на дружеството „Е.“ ЕООД, чийто *** бил св.

3

П. А.. На различни длъжности в предприятието към лятото на 2020 г. работели свидетелите И. Й., Н.И., Е.Д. и В.К..Наред с това св. А. предоставял безвъзмездно на своя познат св. Г. Г. едно от стопанисваните от дружеството помещения в халето, където последният упражнявал дейност като дърводелец-мебелист.Всички посочени по-горе свидетели се познавали съвсем бегло с подсъдимия Д. поради близостта на работните им места.Те нямали каквито и да е било лични отношения с него, но част от тях имали впечатления, че подсъдимият бил сприхав, агресивен и заядлив и често предизвиквал скандали без видима причина.

На 08.06.2020 г. св. Г. Г. пристигнал на работното си място около 07:00 ч. сутринта. По това време в сградата нямало други хора. Малко преди 08:00 ч. св. Г. изпитал потребност да отиде до тоалетната, която била обща за всички лица, работещи в халето. За да се стигне до нея от дърводелския цех, било необходимо да се прекоси вътрешния двор на сградата, след което да се изкачат външни и вътрешни стълби. Свидетелят Г. направил това и влязъл в една от кабинките, чиято врата не се заключвала.Докато облекчавал физиологичните си нужди, той чул шум отвън и помислил, че някой друг иска да ползва тоалетната, поради което извикал,че е заето.В този момент на вратата на кабинката се появил подсъдимият Д.. Той държал дървена бухалка в ръцете си и със заканителен тон към Г. веднага замахнал с бухалката и го ударил в дясната част на главата, докато все още бил клекнал над тоалетната.

В резултат на силния удар, последният паднал зашеметен на пода на кабинката, като от удареното място започнала да тече обилно количество кръв. В това време подсъдимият Д. извадил сгъваем нож и започнал да реже части от брадата на пострадалия, като наред с това отправял заканителни реплики.Все още зашеметен, св. Г. помолил подсъдимия да го остави да се оправи, тъй като още не бил приключил с физиологичните си нужди.

Няколко минути след нападението св. Г. подал сигнал до Национален център 112, като междувременно излязъл на двора, където изчакал пристигането на Бърза помощ и на органите на реда. Същият бил откаран в болница, като въпреки медицинската намеса в продължение на повече от седмица продължил да изпитва силни болки в областта на главата, гадене и повръщане. Наред с това нападението дало и негативно отражение върху психическото състояние на пострадалия същият получавал панически пристъпи, имал нарушения на съня, не ходел на работа и като цяло изпитвал силни притеснения при излизане извън дома си.

На 23.07.2020 г. около 15:00 ч. свидетелите А. и Й. се намирали във вътрешния двор на дърводелския цех. В близост бил и подс. Д..В даден момент подсъдимият се насочил към св. А. и св. Й., държейки се грубо и агресивно без видима причина за това. Поискал от тях да кажат на своя колега Г. И. да премести автомобила си, за да може самият той да паркира на неговото място. Наред с това подс. Д. отправял на висок глас заплахи с нецензурно съдържание спрямо св. А.. Притеснени от поведението на подсъдимия и за да избегнат по-нататъшна ескалация на конфликта, свидетелите А. и Й. отишли в цеха и помолили И. да премести автомобила 4 си.Малко след това подсъдимият потеглил със собствения си автомобил в неизвестна посока. По-късно същия следобед, около 16:20 ч., подсъдимият Д. се върнал с автомобила си в двора на цеха. След него се движел камион с платформа, на която бил натоварен лек автомобил, марка „Мерцедес“, който Д. трябвало да ремонтира. В камиона се намирали свидетелите П.Ж. и Е.П., които се запознали с подсъдимия непосредствено преди това.По същото време св. А. се намирал в двора, в цеха работели свидетелите И. и К., а свидетелите Й. и Д. били в офиса на дружеството, който представлявал остъклен фургон, намиращ се непосредствено до халето. Подсъдимият Д. паркирал личния си автомобил, доближавайки предницата му на около 20 см. от вратата на офиса, като по този начин я блокирал за влизане и излизане. В това време управлявания от св. Ж. камион с платформа спрял в съседство пред вратата на цеха. Подсъдимият Д. слязъл от автомобила си, насочил се към св. А., извикал му нещо и без каквото и да е предупреждение започнал да го удря с юмруци в областта на главата и да го рита.След това двамата се сборичкали на земята до камиона. Св. Ж. и св. П. слезли от шофьорската кабина, за да видят какво става. В този момент, виждайки, че се приближават други хора, св. А. се отскубнал от схватката и се насочил към намиращия се на няколко метра разстояние офис. Подсъдимият Д. също се изправил, отворил предната врата на автомобила си и извадил от купето сгъваема метална палка със заострен край, наподобяващ кука, с която започнал да нанася на А. удари в областта на главата и тялото, като през цялото време крещял и буйствал. Всичко това било възприето от останалите намиращи се в близост свидетели. Св. Й. успял със сила да отвори блокираната от автомобила на подсъдимия врата на офиса и се промушил навън през отвора, за да се опита да спре нападението. Със същата цел на двора излязъл и св.