Решение № 637 от 05.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. Пазарджик, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И.ка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20225220102987 по описа за 2022 година взе предвид:

Производството е образувано по иск за развод с правно основание чл. 49 от СК, предявен от Г. И. Ц. срещу И. Й. Ц., двамата от гр. Пазарджик. Страните имат една дъщеря на 17годишна възраст, на която и предстои да навърши пълнолетие около 50 дни след датата на устните състезания и 20 дни след постановяването на решението.

В исковата молба се твърди, че отношенията между съпрузите са силно напрегнати и това състояние в момента е било предшествано от около 10-годишен период на неразбирателство, което се задълбочавало без изглед за преодоляване. Според ищцата неразбирателствата се дължали основно на отказа на съпруга да участва адекватно на доходите си в посрещането на разноските на семейството. Ищцата, освен че задоволявала по-голямата част от финансовите нужди, вкл. изплащането на кредита, с който било купено семейното жилище, не била освободена и от обичайните семейни и битови задължения по дома и грижите за детето. Ищцата претендира ползването на семейното жилище и упражняването на родителските права върху непълнолетната дъщеря.

Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска по основателност. Според него в исковата молба не се излагат негови противобрачни прояви, които да обосновават извод за дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Изброеното в исковата молба - вербални сблъсъци, размяна на обиди и пр. - е израз на временно и преодолимо разстройство; в исковата молба се акцентира на битови проблеми, а не на "вътрешното състояние на съпружеските отношения" и според него очевидно желанието на ищцата е да се освободи от неизбежните брачни задължения.

1

По делото е постановена привременна мярка - съвместно ползване на семейното жилище и упражняване на родителските права от ищцата, а ответникът е осъден да заплаща издръжка на непълнолетната си дъщеря в размер 200 лв. месечно.

Впоследствие ищцата е подала срещу ответника молба за защита от домашно насилие, която е уважена и съдът е отстранил ответника от съвместно обитаваното жилище и му е забранил да доближава съпругата си за срок от 6 месеца, считано от 22.11.2022 г., приемайки, че е установено извършването на домашно насилие, изразяващо се в отправяне на обиди и закана, че ще запали жилището.

В хода на делото ответникът чрез упълномощения от него адвокат е взел становище за допускане на развода, но не по негова, а по обща вина - разстройство на брака е налице, тъй като липсва вече духовна близост между съпрузите. Излага доводи, че искане, направено от единия съпруг, за произнасяне по вината, е достатъчно съдът да се произнесе по вината и на двамата съпрузи, в това число на поискалия произнасяне; вината не е елемент от състава на чл. 49 от СК - развод се допуска не поради вина, а поради дълбоко и непоправимо брачно разстройство. Отново заявява, че желанието на ищцата е да се освободи от собствените си брачни задължения. Сочи, че от свидетелските показания не се установява да е имало обиди и разправии и изобщо липсва и едно пряко доказателство за вътрешното състояние на съпружеските отношения.

Позицията на ищцата не е променена в хода на производството.

От свидетелските показания, от думите на дъщерята на страните при нейното двукратно изслушване по делото, от социалния доклад и от мотивите на представеното като доказателство решение по молбата за защита от домашно насилие се установява, че съпрузите от няколко години насам са в постоянен конфликт, в дома им често възникват скандали. Тяхната дъщеря И. понякога също участва в конфликтите, като заема страната на майка си. Според дъщерята основната причина за създалата се ситуация е неуважителното отношение на баща и към майка и и неговото желание да се наложи. Признава, че и тя самата е отправяла обиди към баща си в отговор на неговите. Не отрича, че баща и се грижи за нея финансово и чрез полагане на непосредствени грижи в миналото, но заявява, че обстановката вече е напрегната дори когато в дома им са само двамата, без майка и.

От страна на ответника е доведена и разпитана като свидетел негова роднина - първата му братовчедка И.ка Д., която отрича в семейството им да е имало проблеми и скандали или какъвто и да било тормоз от страна на съпруга. Тя твърди, че той винаги е полагал много грижи за семейството си и дъщеря му не е била лишена от нищо, включително и е бил подарен от баща и автомобил, а обзавеждането в жилището е "от - до", и то благодарение отново на ответника, който не само е финансирал обзавеждането, но и много неща прави сам.

Очевидно увереността на свидетелката Д. в липсата на проблеми в отношенията в семейство Ц.и се опровергава от останалите данни по делото; това е напълно обяснимо, при положение че тази свидетелка, макар и близка роднина, не е във всекидневен контакт с тях, не живее в 2 общо домакинство с тях или в съседно жилище и т.н. и е напълно нормално да не разполага с пълни данни за битовите им конфликти.

Съдът намира за установени от фактическа страна напрегнатата обстановка и постоянните скандали в семейството (които не са спорни), както и отправените от страна на ответника обиди и закани. Те се установяват не само от данните от изслушването на дъщерята, но найвече от мотивите на приложеното решение по молбата по ЗЗДН. Следва да се отбележи, че мотивите на решенията по други дела нямат обвързваща съда сила по отношение на установените в тях факти, но няма никаква пречка да се ползват като писмено доказателство на общо основание. Установеното в мотивите на това решение се подкрепя от показанията по настоящото дело на свидетелката С.К. - колежка по работа на ищцата, която е възприела косвени факти от значение за изясняването на отношенията на страните.

Не се сочат и преди всичко - не се доказват никакви конкретни брачни провинения на ищцата. Това не означава непременно, че такива не е имало, но съдът не може да основава изводите си за фактите по делото на общи житейски предположения.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно към момента на устните състезания, че е налице дълбоко и явно непоправимо разстройство на брака. Това съвпада и с извода на съда.

Няма съмнение, че не вината, а именно това разстройство е основанието за допускане на развода - въпросът за вината за настъпването му се разглежда, след като вече е установено, че разстройството е налице.

Напълно вярно е (и е известно на съда и страните), че искането за произнасяне на вината от единия съпруг не обвързва съда да се произнесе по вината единствено на насрещната страна - по такова искане той винаги се произнася за вината и на двете страни. Тази вина обаче е свързана с установяване на конкретни брачни провинения, каквито за ищцата Г. Ц. не се доказаха. Такива се установяват единствено от страна на ответника И. Ц. и се изразяват в неговото конфликтно поведение и отправените нееднократно обиди към неговата съпруга, а и към тяхната дъщеря. Други фактори, допринесли за разстроените отношения на страните, не се установяват със сигурност. Желанието на ищцата просто да се освободи от брачните си задължения в конкретния случай е предполагаемо, а и би било напълно легитимно, ако е продиктувано от нетърпимо поведение на другата страна; други причини за такова желание или някаква злоупотреба с него не се установяват. Поради доказването на провинения само на ответника бракът следва да се прекрати, като се приеме, че вината за разстройството му е негова.

Родителските права върху дъщерята на страните, все още непълнолетна, следва да се предоставят за упражняване на майката, каквото желание изразява самото дете.

С това е свързано и предоставянето на семейното жилище, което е собственост на двамата съпрузи - уместно е майката с детето да останат в него до ново изменение на обстоятелствата, което евентуално би могло да бъде повод за преразглеждането на въпроса.

Към настоящия момент ответникът така или иначе е отстранен от жилището за срок, който 3 вече е изтекъл, но за този период той би следвало да е устроил по някакъв начин пребиваването си на друго място и предоставянето на ползването на общото жилище да не доведе до сериозни сътресения в неговия живот.

Няма причина за промяна на размера на издръжката, както е определен като привременна мярка.

Не е нужно да се определя режим на лични отношения на бащата с дъщерята, защото решението би влязло в сила във всички случаи след нейното навършване на пълнолетие на 26.06.2023 г. и определеният режим не би могъл да бъде изпълняван.

Възстановяването на предбрачното фамилно име зависи единствено от желанието на съпругата и не е нужно да се излагат мотиви за това.

На ответника като единствено виновен за разстройството на брака следва да се възложат разноските по делото, вкл. тези, направени от ищцата за държавна такса; липсват данни за размера на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение.

Поради всичко изложено и на основание чл. 49 от СК съдът

РЕШИ:

Прекратява с развод брака между ищцата Г. И. Ц., ЕГН **********, и ответника И. Й. Ц., ЕГН **********, двамата от гр. Пазарджик, сключен на ******** г., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника И. Й. Ц..

Постановява след прекратяването на брака съпругата Г. И. Ц. да носи предбрачното си фамилно име К..

Предоставя упражняването на родителските права върху детето на страните – И. И. Ц., ЕГН **********, на майката Г. И. Ц..

Осъжда И. Й. Ц., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, да заплаща на дъщеря си И. И. Ц., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Г. И. Ц., издръжка в размер 200 лв. месечно, считано от 26.09.2022 г. до навършване на пълнолетие, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като отхвърля иска за разликата над 200 лв. до 220 лв.

(платеното по привременните мерки следва да се приспадне от дължимата сума).

Предоставя ползването на семейното жилище, представляващо апартамент в гр. *********, собственост на двамата съпрузи, на Г. И. Ц..

Осъжда И. Й. Ц. да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд сумата 58,67 лв., представляваща държавна такса върху размера на издръжката, както и държавна такса по допускането на развода в размер 25 лв. (обща ДТ 50 лв., от които 25 платени от ищцата при завеждането на делото).

Осъжда И. Й. Ц. да заплати на Г. И. Ц. разноски по делото за държавна такса в размер 25 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

4

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

5