Решение № 230 от 04.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Спас Иванчев

Валя Рушанова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Тома Г. Комов като разгледа докладваното от Валя Рушанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200856 по описа за 2022 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на подсъдимите Е. Б. и И. И. (лично и чрез защитник) срещу решение № 260006/22.07.22г. по внохд № 6202/2020г. по описа на Апелативния Специализиран наказателен съд.

С жалбата на защитника на подс. Е. Б. се развиват съображения за наличието на всички касационни основания. Изтъкват се подробни доводи за отсъствието на надлежни мотиви – претендира се нарушението да е от категорията на абсолютните, доколкото осъждането на подсъдимия е основано на предположение и при липса на отговор на наведените от защитата доводи. Подробно се изтъкват доводи за пороци в доказателствената дейност на решаващите инстанции относно събирането, анализа и оценката на доказателствените материали в нарушение на забраната по чл. 177, ал. 1 от НПК, чл.124 във връзка с чл.141а от НПК, чл. 281, ал. 8 от НПК, чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от НПК, а дадените от решаващите отговори по възраженията за допустимостта на доказателствените материали в посочения по - горе контекст, са лишени от задълбоченост и обоснованост. Последователно се отстоява нарушение на справедливостта на процеса поради наличието на провокация към престъпление. Нарушението на материалния закон се аргументира като последица от неправилната аналитична дейност на 1 инстанциите по фактите. Претендира се също и несправедливост на наложеното на подсъдимия Б. наказание.

Иска се отмяна на акта и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд. Алтернативно се моли за намаляване размера на наложеното наказание.

Недоволен от въззивния акт останал и подсъдимият И., който лично и чрез защитника си го е обжалвал. С доводи за наличието на всички касационни основания се иска изменяване на въззивното решение с намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода” и приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. В жалбата на защитника на подс. И. подробно се развиват доводи за пороци в процесуалната дейност на съда, довела до осъждане на подсъдимия за деяние, което е останало недоказано от обективна и субективна страна, при отсъствие на надлежни мотиви и на основата на предположения. Сочи се оплакване и за несправедливост на наложеното наказание. При условията на алтернативност се иска отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимия; изменяване на съдебния акт с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 339, ал.1 от НК или с намаляване на наказанието и прилагане на института на условното осъждане по чл. 66, ал.1 от НК.

В съдебно заседание на касационната инстанция защитниците наподсъдиме поддържат жалбите и направените в тях искания.

Прокурорът намира жалбите за неоснователни.

Подс.Б. се присъедянява към становището на защитника си.

Подс. И. моли за прилагане института на условното осъждане по чл. 66, ал.1 от НК.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в касационните жалби, съображенията на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

С присъда от 7.10.2020 г. по нохд 3442/2019 г., Специализираният наказателен съд е признал касационните жалбоподатели за виновни в извършване на престъпления, както следва:

- подсъдимият Е. Г. Б. за виновен в това, че за това, че на 04.10.2017 г. в гр. София, е предал на служител под прикритие огнестрелно оръжие – автомат "Застава” М70 В1”, конструкция Калашников, калибър 7, 62мм и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 80бр. броя патрони с калибър 7,62 х 39 мм, без да има за това надлежно разрешение, поради на осн. чл. 339, ал. 1 и чл. 54 от НК съдът му наложил наказание в размер на 4/четири/ години лишаване от свобода при първоначален общ режим,

- подсъдимият И. И. И. за виновен в това, че 12.02.2018 г. в с. Железница, обл.Софийска, държал огнестрелни оръжия - лека картечница " Застава М72 В1”, кал. 7, 62 х 39 мм, автомат „ Застава М 70 АВ 2”, конструкция Калашников, кал. 7, 62 х 39 мм, още 2 бр. автомати, конструкция „Калашников, различен калибър ( 7, 62 х 39 мм и кал. 5, 56 х 45 мм) и боеприпаси за огнестрелно оръжие (подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на първоинстанционната присъда, 2 различен калибър), без да има за това надлежно разрешение, като огнестрелните оръжия и боеприпасите за огнестрелни оръжия са в голямо количество, поради което на основание чл. 339, ал. 2 във връзка ал. 1 и чл. 54 от НК съдът му наложил наказание 4/четири/ години лишаване от свобода при общ режим.

Първоинстанционният съд се произнесъл по чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК, като отнел в полза на държавата веществените доказателства по делото огнестрелни оръжия, части от огнестрелни и неогнестрени оръжия, пълнители за огнестрелни оръжия, боеприпаси, притежаването на които е забранено с цел тяхното унищожаване. Произнесъл се и по останалите веществени доказателства и по разноските по делото.

По жалби на подсъдимите Б. и И. било образувано внохд № 620/20г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, приключило с атакуваното понастоящем пред ВКС решение № 260006/22.07.2022 година.

С него първоинстанционната присъда изцяло е потвърдена.

Касационните жалбиа са подадени от процесуално легитимирани страни, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са допустими.

І. По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационното основание по чл. 348, ал. 1 т. 2 от НПК.

Възраженията на защитата основно си развиват в две направления – а) оплаквания за процесуално нарушение от категорията на абсолютните поради липса на мотиви и липса на отговор по доводите на страните, довело до нарушаване равото на защита на подсъдимите и б) процесуални нарушения в доказателствената дейност на инстанциите по фактите, насочена към допускането, събирането, проверката и анализа на доказателствените материали, обусловило и нарушение на материалния закон.

I.1. На първо място на обсъждане подлежи въпроса за наличието, респ. липсата на съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на 348, ал. 3, т. 2 - 4 от НПК и в частност – липса на мотиви, съдържащи отговор по направените от защитата възражения.

При проверка на атакувания съдебен акт процесуални нарушения от посочената категория не се установиха, а оплакванията за отсъствие на надлежен и мотивиран отговор на наведените възражения, не намират обективна опора в съдържанието на мотивите на съдебния акт.

Поначало липсата на мотиви е от категорията на абсолютните нарушения и е налице както в хипотезите на пълното им отсъствие, така и при схематична, повърхностна, непълна, неясна или формална аргументация на съда. Липсата на мотиви касае порок в дейността на решаващия съд, който от една страна рефлектира на правото на страните да получат обоснован отговор на поставените от тях въпроси, а от друга страна - на възможността да се разбере действителната воля на съда по същество. Затова, независимо дали се съгласява напълно или не с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, за въззивния съд, съгласно установения в чл. 339, ал. 2 от НПК регламент, е налице задължение да изтъкне съображенията си 3 във връзка с фактологията на деянието, правната й оценка, както и да даде отговор на поставените от страните възражения в контекста на упражняване на контролните си функции по повод проверката на атакувания пред нея първоинстанционен съдебен акт.

ВКС констатира, че в атакуваното решение е изпълнен дължимия стандарт по чл. 339, ал. 2 от НПК, като е даден отговор по възраженията на защитата на подс. Б. и И..

Липсва основание да се приеме допуснато нарушение по смисъла на 348, ал. 3, т. 2 от НПК.

Действително изложената фактология напълно съответства с възприетата от първоинстанционния и това съвсем не означава нито формален и повърхностен подход при извеждане на обстоятелствата по чл.

102 от НПК, нито механичното й възпроизвеждане в мотивите на въззивния акт, е обяснимо предвид факта, че въззивният съд напълно е утвърдил оценъчната дейност на първоинстанционния съд. За да се счете основателно възражението на защитата за липса на мотиви е необходимо да се констатира, че съдът е оставил без конкретни отговори доводите на страните и не е осъществил собствена и самостоятелна проверка на фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд. В настоящия случай не се констатира претендирания порок в мотивите. Въззивният съд ясно е посочил, че изцяло възприема, без отклонения и промяна, фактическите изводи на контролирания от него съд. След това е пристъпил към собствен анализ на доказателствата и е обърнал специално внимание на доводите и възраженията, развити от страните (л. 234 - 237 от внохд № 620/20г. по описа на АСНС). В атакуваното решение са намерили място доводите, въз основа на които съдът е отхвърлил залегналите във въззивната жалба оплаквания на защитниците на подсъдимите, присъства анализ на доказателствените материали, включително относно допустимостта и достоверността им; надлежно са отразени и изводите по приложимия закон. Независимо от съгласието или несъгласието на страните с дадения им отговор, той присъства в мотивите, а съдът е посочил съответната аргументация, за да стигне до заключенията си. Затова, по съдържание, мотивите гарантират в достатъчна степен и правото на подсъдимите да разберат ясно съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които са утвърдени фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, и им осигурява възможността пълноценно да аргументират възраженията си срещу въззивното решение в касационното производството, както е и сторено.

І.2. На следващо място отговор се дължи на втората група възражения на защитата, които в преобладаващата си част засягат въпросите относно начина на изясняване на релевантните за отговорността на подсъдимите обстоятелства и тяхната престъпна съставомерност. Това означава, че касационната проверка следва да е насочена преди всичко към дейността на контролираните инстанции по изясняване на релевантните за отговорността на подсъдимите фактически обстоятелства във връзка с осъществяване на деянието, неговия механизъм и конкретно реализираното от всеки от подсъдимите поведение, така че да е несъмнено в какво се изразява престъпността му.

4

Оспорването на осъществените от въззивния съд анализ и оценка на доказателствените източници по делото и изведените въз основа на тях факти, следва да получат отговор при общо обсъждане на касационните доводи, изтъкнати в двете касационни жалби. На коментар подлежи и въпроса относно достатъчността на доказателствената съвкупност в контекста на задължението на съдилищата по чл. 13 от НПК да проявят необходимата процесуална активност за разкриване в пълен обем на обективната истина, а след това да се проследи и начина на формиране на вътрешното убеждение по фактите в контекста на задълженията по чл. 14 и чл. 107 от НПК.

І.2.1. Неоснователно се поддържа в касационната жалба на защитника на подс. Б., че въззивният съд е допуснал пороци в аналитичната си дейност и е основал изводите си по фактите относно престъпната деятелност на този подсъдим на основа на недопустими доказателствени материали и при нарушаване на забраните по чл.281, ал.8 от НПК и чл. 177, ал.1 от НПК .

Всъщност в тази част касационната жалба напълно възпроизвежда съдържанието на въззивната жалба, на която въззивният съд е дал обоснован и убедителен отговор, а спрямо него в касационната жалба отсъстват конкретно развити съображения. Затова, доводите тангират на необоснованост, поради които трудно могат да получат удовлетворителен за защитата отговор. Показанията на свидетеля К., дадени на досъдебното производство пред съдия, са не само допустим, но и достоверен източник на информация и преценката на решаващия съд по този въпрос е законосъответна. Независимо от предприети спрямо подс. Б. действия по наказателнотото производство, към момента на извършване на разпита пред съдия на св. К., подс. Б./а и подс. И./ не са били привлечени в качеството на обвиняеми и формално не е същуствувало задължението на разследващия да ги информира за разпита на свидетеля. Същественото обаче е друг момент и той е свързан с необходимостта въпросният доказателствен източник да е в корелация и взаимосвързанст и с други, явни и/или „ тайни“ за подсъдимите доказателствени материали. Точно на това, спазвайки забраната по чл. 281, ал.