Решение № 368 от 29.08.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. гр.Несебър, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20222150100663 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК 202****** против С. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Несебър, кв. „К.“ № ***, ап.**.

С протоколно определение от 31.05.2023г. на осн.чл.227 ГПК съдът е конституирал като ищец по делото Банка „ДСК“ ЕАД, в качеството на правоприемник на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД поради извършено вливане на това дружество в Банка „ДСК“ ЕАД, считано от 25.05.2023г..

Видно от съдържанието на исковата молба, моли се, да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 9156,83 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 14.05.2012г., сключен между Банка ДСК ЕАД като кредитодател и ответницата в качеството на кредитополучател, вземането по който е било прехвърлено на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, по силата на договор за продажба на вземания от 21.04.2015г., включен с Банка ДСК ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от 392,03 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.06.2013г. до 24.09.2016г., сумата от 106,68 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 05.06.2013г. до 24.09.2013г., сумата от 60.00 лева, представляваща заемни такси, за които вземания е издадена заповед по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 936/2013г. по описа на Районен съд – Несебър. Претендират се разноски по заповедното и исковото производство.

Твърди се в исковата молба, че на 14.05.2012г. между „Банка ДСК“ ЕАД и отв.С. Д. бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката предоставила кредит в размер на 9700лв., при променлив лихвен процент на редовната (възнаградителна) лихва в размер на 13,95 % годишно към датата на сключване на Договора, със срок за издължаване 120 месеца, с падежна дата на 5-то число на месеца, с краен срок за погасяване на 14.05.2022г. Сочи се, че съгласно чл.

19.2 от Общите условия към Договора при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни настъпвали обективните предпоставки за предсрочна 1 изискуемост на целия непогасен остатък от главницата, който започвал да се олихвява с лихвена надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта до датата на предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, а след тази дата - със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. След възникване на задължението „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлило вземането си на „ОТП Ф.Б.“ еАд, ЕИК 202****** с договор за цесия от 21.04.2015г. Твърди се, че за събиране на дължимата сума било образувано ч.гр.д. № 936/2013г. по описа на НРС, по което в полза на „Банка ДСК“ ЕАД били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 9156,83 лева, представляваща неизплатена главница, ведно със законната лихва върху нея от 25.09.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от 392,03 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.06.2013г. до 24.09.2016г., сумата от 106,68 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 05.06.2013г. до 24.09.2013г., сумата от 60 лева, представляваща заемни такси, както и сумата от 625,78 лева - разноски по делото.

Срещу ответницата било образувано изп. дело № 1051/2014г. по описа на ЧСИ Т.М., рег. № 803 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас. От страна на Д. било подадено в срок възражение против заповедта за изпълнение, поради което се предявява настоящата установителна претенция.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответната страна С. В. Д., депозира за отговор по исковата молба чрез адв. Н. Р. от АК гр. Бургас. Излага се, че предявеният иск е допустим и частично основателен. Сочи се, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, Д. се е намирала в забава от три месечни вноски, поради което вземането на заявителя по заповедното производство не било изискуемо, тъй като настъпилата предсрочна изискуемост не била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. Навежда се, че по делото нямало данни изявлението на кредитора за настъпилата на 06.08.2013г. предсрочна изискуемост на кредита да е достигнало до длъжника. Признават се за основателни претенциите на ищеца за вноските от 05.06.2013г., 05.07.2016г. и 05.08.2013г., на които падежни дати е трябвало да бъдат заплатени сумите от 43.59 лева, 44.10 лева и 44.61 лева. Излагат се доводи за неоснователност на предявените искове за сумите с ненастъпил падеж на плащане и се моли за постановяване на решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

Не се представят доказателства. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение № 1498/29.12.2022г., постановено по реда на чл.140 ГПК, по делото, с оглед писмените становища на страните по делото съдът е обявил за безспорни по делото следните обстоятелства, а именно, че страните между С. В. Д. и „Банка ДСК“ ЕАД на 14.05.2012г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление; че първоначалният ищец „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е придобил вземането си по договор за цесия от 21.04.2015г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД; че Д. дължи вноски от 05.06.2013г., 05.07.2016г. и 05.08.2013г. за сумите от 43,59 лева, 44,10 лева и 44,61 лева.

Видно от приложените писмени доказателства по силата сключеният между страните на 14.05.2012г. договор за текущо потребление на ответницата е предоставен заем в размер на

9700лв. при променлив лихвен процент н възнаградителната/договорната/лихва от 13,95% годишно към датата на сключване на договора, при ГПР от 15,93%, със срок на договора от 120месеца, като не са налице данни страните да са предприемали действие по договаряне продължаването срока на действието на договора. Следователно крайният срок по договора за погасяване на задължението е 14.05.2022г.. Видно от приложения погасителен план към договора за 2 кредит месечната анюитетна вноска е платима на всяко 5-то число от месеца и е в размер на 151,47лв. за целия период на договора, възнаградителната лихва от 13,95% е постоянна за периода на действието на целия договор, като промелниви са съотношенията главница/лихва в сбора на анюитетната месечната погасителна вноска – така размерите на вноските по главницата, постепенно се увеличават, докато размера на частта от месечната вноска за погашение на дължимата възнаградителна лихва с всяка вноска плавно намалява.

Видно от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза предоставената от банката на ответницата в качеството на кредитополучател по договора сума от 9700лв. е усвоена на 14.05.2012г. с банков превод по сметка на ответницата. Към изготвяне и защита на експертизата/31.05.2023г./, вещото лице е установило, че от страна на кредитополучателя са извършвани погашения за периода05.06.2012г.-13.08.2013г. в общ размер от 1390,24лв. редовна лихва, 543,17главница, 3,62лв.-санкционираща лихва, 17,92лв.-наказателна лихва. Последната постъпила сума от 300лв. за погасяване на кредита от ответницата е постъпила на 13.08.2013г.. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК от банката – 25.09.2013г. непогасените задължения по договора за кредит са били в размер на 9715,54лв., от които 9156,83лв.-главница, 392,03лв.-договорна лихва за периода 05.06.2013г.-24.09.2013г., 106,68лв.-наказателна лихва за периода 05.06.2013г.24.09.2013г. и 60лв.-такса изискуема стойност, начислена на 06.08.2013г.. Вещото лице е констатирало, че както към датата подаване на исковата молба, така и към датата на изготвяне на заключението, по процесния договор има неизплатени 108 броя анюитетни вноски с настъпил падеж с общ размер от 15970,41лв., от които 9156,83лв.непогасена главница и 6813,58лв.-договорна лихва, като падежът на последната анюитетна вноска е бил на 14.05.2022г..

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 936/2013г. по описа на РС-Несебър, издадена е заповед № 851/08.10.2013г. по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 08.10.2013г., по заявление на Банка „ДСК“ ЕАД срещу С. В. Д. за следните суми: 9156,83лв.-главница, 392,03лв.-договорна лихва за периода 05.06.2013г.-24.09.2013г., 106,68лв.-наказателна лихва за периода 05.06.2013г.-24.09.2013г. и 60лв.-заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2013г.-датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 625,78лв., представляващи сторените в заповедното производство съдебни разноски от заявителя.

Съгласно придружително писмо по изп.дело № 1051/2014г. от ЧСИ, рег.№ 803 Т.М., с район на действие ОС-Бургас горната заповед по чл.417 ГПК е връчена на длъжника С. Д. на 04.04.2022г..

В срока по чл.414 ГПК от страна на длъжника е депозирано възражение против заповедта, поради което и с Разпореждане № 260277/11.05.2022г. по ч.гр.д.№ 936/2013г. на заявителя са дадени указания, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск за сумите.

В изпълнение на горното в дадения срок по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК е предявена сложената тук за разглеждане искова молба.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията от заповедния съд.

Предвид характера на предявените главни искове за установяване 3 съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение и разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, наличието на валидно облигационно отношение между ответника и банката-ищец, по което последната е изпълнила задълженията си за предоставяне на уговорената сума на ответника точно, наличието на възникнало в полза на банката като кредитодател изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните суми на соченото основание, размера на дължимата от ответника сума за главница, забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в срок. На основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД относно исковете за заплащане на възнаградителна лихва следва да се установи, че такава е била уговорена между страните и нейния размер, както и че уговорката е действителна и обвързва страните. По исковете за заплащане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД следва да се установи наличието на изискуемо главно задължение, неговия падеж и периода на забава на длъжника.

Както бе посочено по-горе по делото между страните не е спорно, че между банката и ответницата е възникнало облигационно отношение по повод предоставяне в заем на сума в размер на 9700 лева, за която вещото лице по приетата по делото ССчЕ е установило, че е усвоена от ответницата на 14.05.2012г. чрез банков превод по нейна сметка. С оглед на това, съдът намира, че ищецът в качеството му на кредитор на вземането. Освен това, съдът отчита и обстоятелството, че още преди подаване на исковата молба/на 20.06.2022г. е настъпило и окончателното падежиране на вземането по договора поради изтичане на срока му на 14.05.2022г..

Вземанията по договора се претендират с исковата молба като окончателно падежирали и в размерите по Заповедта по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 936/2013г. по описа на РС-Несебър, както са заявени в заповедното производство/където е наведена обявена предсрочна изискуемост, обуславяща разликите в размера на лихвите и периода за който се претендират/.

Към настоящият момент всички вноски по процесния кредит са изцяло падежирали и се претендират като такива. В тази връзка следва да се посочи, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. /в т.см. Тълкувателно решение № 8/2017 по тълк. д. №8/2017 на ОСГТК на ВКС/. С цитираното тълкувателно решение е прието, че не би следвало при развиващото се в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково производство, да съществуват пречки банката да получи по всяка от въведените със заявлението претенции - главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други суми, чието възникване и изискуемост са доказани в исковото производство, стига тези суми да са в рамките на посочените в заявлението размери. Ето защо при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател, в т. ч. и сключените между тях анекси. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на 4 цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежиралите вноски.