Решение № 19 от 12.01.2026, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. гр.Велинград, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210101492 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск от Е. В. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, *** и Ц. Г. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, *** срещу П. П К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ***, Т. П П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, *** и Н.

Ц. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. 357-ма, № 47, Връбница, с правно основание чл. 124 ГПК, при посочено основание за собственост – наследяване за 1/3 ид. ч. от имот: ПИ № с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, пл. номер 3981, в кв. 86 по плана на гр. Велинград, с адрес на ПИ гр. Велинград, ***, с площ от 343 кв. м. с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, при съседи ***, ***,

*** и ***, ведно с 1/3 ид. ч. от построените в имота сгради с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с площ от 39 кв. м. с предназначение жилищна сграда и 1/3 ид. ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с площ от 20 кв. м. с предназначение жилищна сграда.

В исковата молба и уточняващите такива, ищците твърдят, че техният прадядо М.И К. и неговата съпруга А.С.В /която е носела имената К.Ю К.а/, са придобили недвижимия имот през 1930 г. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 167, том 1, нотариално дело 188 от 1930 г. В последствие имотът е придобил статут на УПИ.

Твърдят, че наследодателите на ищците М. К. и Атидже Влакнова имали 1 общо трима сина – Й.М К., който е дядо по майчина линия на ищеца Е. А., Ц.

М К., дядо на ищеца Ц. Г. К. по бащина линия, а на ответниците П. К., Т. П. и Н. И. Ц. М К. е баща, както и О М К..

Твърдят, че с нот. акт № 164, том 1, рег. № 456, нотариално дело 163 от 2013 г. било признато правото на собственост на основание давностно владение върху 1/3 ид. ч. от УПИ XV, отреден за имот планоснимачен номер 3981, в кв. 86 по плана на гр. Велинград с площ от 343 кв. м., ведно с построената в мястото паянтова жилищна сграда на застроена площ от 40 кв. м., разположена в северозападната част на парцела.

Твърдят също, че с нотариален акт № 165, том 2, рег. № 4671, дело 353 от 11.10.2024 г. ответниците П. К., Т. П. и Н. И., трите дъщери на Ц. М К. са признати за собственици върху 2/3 ид. ч. от поземления имот, ведно с 2/3 ид. ч. от сгради с идентификатор *** и *** по КККР на гр. Велинград.

Обръщат внимание, че при изготвянето на нотариален акт 165 от 11.10.2024 г. са разпитани двама свидетели, вместо трима.

Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, чрез адв. Д. К.. Твърдят, че процесният имот не е придобит чрез наследяване от К. К.а и нейния съпруг. Заявяват, че представения от ищците нотариален акт от 1930 г. с купувачи М.И К. и Д.С.В не се отнася за процесния имот, а посочените купувачи в договора не са наследодателите на страните К. К.а и и М. К.. Твърдят също, че съпругът на К. К.а /Атидже К.а/ не е съпруга на лице с имена М.И К.. Молят да се отхвърлят така предявените искове.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

На 12 декември 1930 г. е сключен договор за покупко-продажба пред двама свидетели, по силата на който М.И К. и Д.С.В от с. Лъджене купуват 600 кв. м. от градина в Лъдженско землище, местността Ленища, цялата състояща се от 1,4 дка при съседи: наследниците на Г.А и от три страни улица, а на продадената част: наследници на Г.А, път от две страни и Т.Пв.

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка от 14.06.2013 г., е признато правото на собственост на основание наследяване по закон и давностно владение на молителите Е. О К. и М ОВ. върху 1/3 ид. ч. от УПИ , парцел XV , отреден за имот планоснимачен номер 3981 в кв. 86 по плана на гр. Велинград, целият парцел с площ от 343 кв. м. , при съседи за парцела – от запад – улица, от север УПИ XVI – 3980, от изток УПИ VI-3982 и от юг – имот 3984, ведно с построената в мястото паянтова жилищна сграда на застроена площ от 40 кв. м., разположена в северозападната част на парцела.

2

На 11.10.2024 г., с нот. акт № 165, том 2, нот. дело № 353/11.10.2024 г. по описа на нот. Е. Ч. ответниците П. Ц. К., Т.

Ц. П., Н. Ц. И. са признати а собственици при равни права на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, на следния недвижим имот, а именно: 2/3 от дворно място, незастроено и застроено, съставляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, целият с площ от 343 кв. м., ЗАЕДНО с разположените в североизточната и източната и източната част на ПИ: жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград и сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с адрес на имотите гр. Велинград, ***.

От приложеното по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че Михаил Исов К. – починал на 22.12.1972 г., роден на 07.08.1902 г. е носел и имената М.И К., идентично с името на купувача по договора от 1930 г.

От приетото като писмено доказателство удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 4016/27.11.2024 г., издадено от Община Велинград се установява, че наследодателят на страните К.Ю К.а с ЕГН ********** е носила и имената Атидже Юсеинова К.а.

От удостоверението за наследници на лицето Михаил Исов К., починал на 22.12.1972 г. се установява, че същият към датата на смъртта си се е намирал в граждански брак с К.Ю К.а, починала на 20.07.1983 г. Двамата общи наследодатели на ищците, за които твърдят, че са били собственици на процесните имоти – поземлен имот и две жилищни сгради, на основание договор за продажба от 1930 г., са оставили общи наследници – техните 6 деца, както следва: Д.Г, починала на 22.05.1989 г., Й. К., починал на 12.03.1996 г., оставил трима наследници от първи ред децата му Е К.а, Н. К. и Снежана А.а, майка на ищеца Е. А., който я наследява заедно с брат си Альоша А. /т. е. ищецът Е. А. притежава 1/6 ид. ч. в наследството на дядо му Й. К., а от наследството на прародителите му К. К.а и М. К. – 1/36 ид. ч./.

Третото дете на К. К.а и М. К., който ги наследява е Б.Та, починала на 27.01.2009 г. и оставила наследници, различни от страните по делото.

Четвъртото им дете е Ц. М. К., починал на 27.04.1995 г., който е наследодател на другият ищец Ц. Г. К. и на ответниците, както следва: След смъртта на Ц.

М. К. последният е наследен от съпругата му А К.а, ответниците П. К., Т. П. и Н. И., негови дъщери, както и от синът му Г. К., починал на 07.11.2022 г., чийто наследник е ищецът Ц. Г. К., заедно с братята му Камен К. и Алберт К..

Т. е. ищецът Ц. Г. К. притежава 1/15 ид. ч. в наследството на Ц. М. К., а от това на общите прародители К. и М. К.и – 1/90 ид. ч. Общите наследодатели на страните имот още две деца – О К., починал на 28.05.2003 г. и М.Х, починала на 08.03.2003 г., като техните наследници не са страни по делото.

Допусната е съдебно-техническа експертиза, като видно от заключението на вещото лице, при съпоставяне на данните по плановете от 1957 г.

/обезсилен/, от 1983 г.. /обезсилен/ и от 2018 г. сега действащ, се установява, 3 че имотът описан в нот. акт № 167/1930 г. е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград. Вещото лице е изготвило и комбинирана скица, базирана на гореописаните градоустройствени планове на гр. Велинград. В ОСЗ вещото лице поддържа заключението. Уточнява, че изводите й са на база анализ на цялата документация в Община Велинград – карнети, разписни листове, в които са описани имотите със собственик и съседи.

Разпитани са и свидетели. От показанията на св. У се установява, че в една от сградите живеят възрастна жена, с име А и още една болна жена, която се нуждае от грижи Е. Сочи, че две стаи се ползвали от Е и две стаи от А. Не й е известно да има друга сграда в имота. Знае, че двете сестри Т.П ходят всеки ден там, за да се грижат за майка им А К.а. Преди това е виждала Г. К., баща на ищеца Ц. К., който полагал грижи и за двете живеещи там жени.

Свидетелят Таянджиева заявява, че не е ходила в имота, но е чувала за него от трето лице –Галя, която се грижела за едната от обитателките в къщата – Е.

От показанията на св. Т. се установява, че познава страните по делото.

Съсед е на спорните имоти. Заявява,че никой не му е казвал, че е имал претенции за имота, както и, че пред него не са извършвани действия, демонстриращи намерение за владение и отблъскване на собственици. Сочи, че ответниците П. Кахайова и Т. П. идвали, за да гледат майка им. Г. К. се развел преди около 10 -15 години, когато дошъл да живее заедно с майка си А К.а /Д/ . Ищците идвали в имота, за да видят баба си, а ищецът Ц. К. идвал преди и за да види баща си. Сочи, че и други внуци идвали, за да видят баба си. Не знае дали ищците имат ключ.

Съдът даде вяра на показанията на св. Т., тъй като има непосредствени възприятия върху начина на упражняване на фактическа власт върху имота.

Не е заинтересован от изхода на делото, изложеното от него пред съда е последователно и вътрешно непротиворечиво. По отношение на показанията на св. Таяндижиева, съдът намира, че не може да внесат яснота към релевантните факти тъй като изложеното от нея не касае нито един от фактите от предмета на доказване, а съвсем различни разказани й житейски събития в семейството, включително кой полага грижи за болната родственичка на страните Е К.а. Съдът даде вяра на показанията на св. У, доколкото същите се потвърждават от показанията на св. Т..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Ищците са предявили положителен установителен иск, че същите са собственици на 1/3 ид. ч. от процесните недвижими имоти. Основават правата си върху наследяване от общите им наследодатели К. К.а и М. К., техни прародители, като последните били придобили правото си на собственост въз основа на договор за продажба, обективиран в нотариален акт номер 167, том 1, регистър № 1188, нот. дело № 188/1930 г. по описа на Велинградски съдия.

4

Следва да се отбележи, че фактическите твърдения, относно основанието за придобиване на правото им на собственост представляват и основанието на иска, по който настоящият съдебен състав дължи произнасяне.

Съдът е изложил рамките на спора в своя доклад по чл. 140 ГПК, който ищците възприемат без да имат възражение. Потвърждават, че действително това е искът, с който са сезирали съда, като желаят да бъде отменен издадения констативен нотариален акт по чл. 537, ал. 2 ГПК, тъй като изводите на нотариуса не отговарят на истината, а освен това сочат, че в нотариалното производство по издаването му е допуснато съществено процесуално нарушение, като са разпитани двама вместо трима свидетели относно наличието на давностно владение.

Изхождайки от разпределената доказателствена тежест по делото исковете останаха недоказани. Съгласно ТР 11/2013 г., постановено по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при оспорване на признатото с констативен нотариален акт право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.

Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярят /ответниците по делото/ не е бил или е престанал да бъде собственик. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В случая е издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на ответниците. Т. е. в настоящото производство следваше да се обори констатацията на нотариуса от страна на ищците. Съдът намира, че това доказване е неуспешно проведено. От показанията на свидетелите Т. и У не се доказа ищците да са отблъсквали каквито и да било собственически действия от страна на ответниците. Свидетелите установяват, че Ц. К. и Е. А. са идвали да посещават техни близки, живеещи в имотите, но не установяват факти, които да доведат съда до извод, че констатациите на нотариуса са неверни.