Решение № 123 от 08.06.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Добрич, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. Д. при участието на секретаря Снежина Ив. Д.а като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. Д. Административно наказателно дело № 20263230200048 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № *** и настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап.

***, чрез адвокат В. К. от Адвокатска колегия Добрич, съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу наказателно постановление № 25/11.08.2025 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Добрич, с което на П. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.

„***“ № ***, за нарушение по чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните, на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за храните, във връзка с чл. 53, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди) лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Иска се и присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и законосъобразно. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

1

Относно допустимостта на жалбата:

Наказателно постановление (НП) № 25/11.08.2025 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Добрич e било изпратено за връчване на П. С. П. с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, по пощата с известие за доставяне обр. 243 № ИД РS 9300 019LS2 I. Пратката не е била потърсена от получателя, видно от образец 250 от Общите условия на договора с потребителите на пощенски услуги, предоставяни от „Български пощи” ЕАД, като същият е с пощенско клеймо от 02.09.2025 г.

Въз основа на това, наказващият орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а именно, че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, поради което и наказателното постановление следва да се счита връчено от деня на отбелязването.

Видно от приложеното по делото заверено копие от наказателното постановление, същото е връчено на 04.09.2025 г. с обратна разписка № ИД РS 9300 019LS2 I на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, като е влязло в сила на 19.09.2025 г.

Съдът категорично не споделя изводите на наказващия орган, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, тъй като нарушителят не е бил намерен на посочения от него адрес. Това е така по следните съображения:

Първо: Обстоятелството, че пратката не е потърсена от получателя не води до извода, че същият не е открит на адреса.

Второ: Наказващият орган не е проявил процесуална активност при връчване на НП, като се е задоволил единствено с отразеното в обр. 250, че пратката не е потърсена от получателя. При това положение е следвало да се положат и усилия за връчване на НП чрез общината или чрез службите на Министерство на вътрешните работи, съобразно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 и ал. 2 от НПК, към която разпоредба препраща нормата на чл. 84 от ЗАНН, относно връчването на призовки, съобщения и книжа и чак когато след обстойна проверка се установи, че нарушителят не е намерен на посочения адрес, да се приложи разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

С други думи - липсват доказателства, удостоверяващи, че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес.

В настоящия случай е следвало чак когато след обстойна проверка се установи, че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, да се приложи разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

Видно от приложената по делото справка относно проследяване на пратката, първото посещение на адреса на жалбоподателя от служител на „Български пощи” ЕАД е на 13.08.2025 г. в 09:51 часа, а второто посещение е на 23.08.2025 г. в 09:36 ч. Обстоятелството, че на тези дати жалбоподателят не е бил открит на посочения от него адрес, също не води до извода за приложимост на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Формалната логика и житейски опит сочат, че е напълно нормално и естествено, което и да е физическо лице да не може да бъде открито при двукратно посещение на съответния адрес, при това в работно време, т.е., в часовия интервал от 08:00 ч. до 17:00 часа.

2

В случая, административнонаказващият орган, чиято тежест е да докаже редовността на връчването на наказателното постановление, не е установил надлежното му връчване на нарушителя. Поради това не е започнал да тече срок на обжалване на наказателното постановление, т.е. жалбата, подадена срещу него не е просрочена. В тази насока е и константната съдебна практика.

Ето защо, съдът е намерил, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес и в законоустановения 14-дневен срок, в която насока се е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 13.03.2026 г.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало на 18.06.2025 г. с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 000048/18.06.2025 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 138, ал. 1, т. 1 от Закона за храните (ЗХ) в присъствие на нарушителя и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят се е възползвал от правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „Имам възражение относно акта които допълнително ще ги внеса Всичко е за собствена консумация“(цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение по акта, което е било разгледано от наказващия орган и оставено без уважение като неоснователно.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 139, т. 1 от ЗХ, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП е посочена съответната разпоредба от Закона за храните, за която се твърди, че е нарушена (чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ), като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. В действителност, в обжалваното НП е посочено, че административното наказание се налага на основание чл. 128, ал. 1 от ЗХ, без да е изписана съответстващата „т. 3“ от цитираната норма. Това процесуално нарушение обаче не е съществено, обуславящо отмяна на наказателното постановление, тъй като разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, освен санкционна, съдържа и състав на нарушение и която норма е посочена като нарушена.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон 3 съдът установи следното:

Във връзка с постъпил в Областна дирекция по безопасност на храните Добрич сигнал с вх. № 500/29.05.2025 г., относно извършване на дейност нерегламентирана дистрибуция на храни от животински произход по ул. „***“ в гр. Добрич, на 09.06.2025 г., свидетелите А. В. С. - главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните Добрич и Я. И. Т. - главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните Добрич, съвместно със свидетеля М. Д. Ц. - инспектор в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при Областна дирекция на МВР - Добрич извършили съвместна проверка.

При проверката, проверяващите констатирали, че П. С. П., ЕГН **********, от багажника на лек автомобил „***“ с рег. № ***, паркиран на ул. „***“ в град Добрич, извършва дистрибуция на храни (съгласно легалната дефиниция за дистрибуция на храни в §1, т. 6 от ДР на ЗХ), чрез съхранение и предлагане до краен потребител на храни от животински произход: кокоши яйца, овче сирене и свинска мас, като яйцата са били с обявена цена от 0,45 лева за един брой.

След поискване на удостоверение за регистрация по Закона за храните, П.

С. П. не представил такова.

След извършена проверка в националния регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителни добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, поддържан на интернет страницата на БАБХ се потвърдило, че П. С. П. извършва дейност - дистрибуция на храни, чрез съхранение в лек автомобил „***“ с рег. № ***, с отворен багажник и предлагане до краен потребител на храни от животински произход, без да е вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1 от ЗХ.

Резултатът от проверката е бил обективиран в Констативен протокол от 09.06.2025 г.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите А. В. С. и Я. И. Т., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основание да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, още повече, че същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства - Констативен протокол от 09.06.2025 г., Разпореждане за забрана № 090625/09.06.2025 г. и Разпореждане за насочване № 0906/29.06.2024 г. Макар и косвено същата фактическа обстановка пресъздава и свидетелят М. Д. Ц., който в съдебно заседание заявява, че не си спомня подробности за случая. Тази липса на спомен у свидетеля Ц. намира своето логично обяснение с обстоятелството, че с оглед нормалните процеси в човешката памет е обяснимо, след определен период от време, да се забравят някои обстоятелства, отчитайки и 4 многобройните проверки, извършвани от полицейските служители при осъществяване на своята дейност. Липсата на спомен у свидетеля Ц. обаче не опровергава фактическата обстановка описана в АУАН и в НП, както и в издадения Констативен протокол от 09.06.2025 г., отчитайки, че същият е положил подписа си в констативния протокол, удостоверявайки по този начин обективното отразяване на фактите в неговото съдържание.

Съдът кредитира показанията и на свидетеля Й. С. Н., дадени в съдебно заседание дотолкова, доколкото посредством същите се установява единствено факта на предаването на сиренето и яйцата на жалбоподателя по настоящото дело - П. С. П., отчитайки заявеното от свидетеля, че не знае какво се е случило впоследствие с тях.

От друга страна констатациите от проверката са били отразени в Констативен протокол от 09.06.2025 г. Същият е бил връчен на П. С. П., като описаните констатации в протокола не са били оспорени от жалбоподателя преди да започне процедурата по реализиране на административнонаказателната му отговорност.

От теорията е известно, че административнонаказателното производство започва със съставянето на АУАН, но както той, така и НП могат да се основават на други официални документи, още повече, ако те са създадени в производството по контрол по спазване на законодателството. Следователно констативният протокол е неразделна част от административнонаказателното производство и в който протокол съхраняваните и предлагани от П. С. П. храни от животински произход са били индивидуализирани в достатъчно степен и съгласно който, яйцата са били с обявена цена от 0,45 лева за един брой.

Разпечатката съдържа 43 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a146887c-c374-4d9d-a33d-6e11a39b8684