Решение № 26 от 23.03.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Плевен, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря Й.С.К. като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Търговско дело № 20214400900106 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа исковата молба на В. Н. М., ЕГН **********, с посочен адрес: *******, подадена чрез пълномощника му адв. П. К. от САК, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди от ПТП с лек автомобил, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В исковата молба са наведени фактически твърдения, че на 18.08.2020 г., около 02:40 ч., в с.*******, обл.Плевен, на път 34, водачът С.А.В. нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал лек автомобил „*******“ с рег.№ ******* с несъобразена скорост и след употреба на алкохол – над 1,2 промила, в резултат на което загубил контрол над автомобила, преминал вляво по посоката си на движение и се ударил в мантинелата. Вследствие на катастрофата е пострадал пътникът в лекия автомобил В. Н. М.. Причина за настъпването на ПТП са допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение. Налице е пряка причинна връзка между деянието на С.В. и настъпилите обществено опасни последици – телесни повреди на ищеца В.М.. Във връзка с процесното ПТП е образувано н.о.х.д. № 21/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен, приключило с влязло в сила споразумение, с което подсъдимият С.А.В. се 1 признава за виновен в това, че на 18.08.2020 г. в с.*******, на път 34, при управление на лек автомобил „*******“ с рег.№ *******, нарушил чл. 21, ал.

1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на В. Н.

М., като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация 1.28 на хиляда. За увреждащия автомобил, управляван от делинквента, е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД по застрахователна полица BG/02/120001277085/12.05.2020 г., със срок на валидност, считано от 12.05.2020 г. до 11.05.2021 г. Пострадалият В.М. е предявил извънсъдебна претенция пред застрахователя с писмо с обратна разписка от 11.09.2020 г. и по същата е била заведена щета с № 2010027413. При процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузио пулмонис, фрактура косте II-III декстра, фрактура клавикуле декстра, посттравматично стресово разстройство. На 18.08.2020 г., след инцидента, ищецът е бил приет по спешност в клиника по хирургия на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен, където, след проведени консултации и направени изследвания, му е била назначена медикаментозна терапия. След изписването му от тази клиника, на 27.08.2020 г. ищецът е бил прегледан от ортопед-травматолог, който е установил счупване на ключицата.

Наложена му е била имобилизация ортеза. На 03.09.2020 г. ищецът отново е бил прегледан от ортопед-травматолог, при което е била продължена имобилизацията. На 09.09.2020 г. ищецът е бил прегледан от психиатър, тъй като в резултат на преживяната психотравма не се хранел, бил потиснат и не спял. От прегледа се установило посттравматично стресово разстройство, като специалистът назначил медикаментозна терапия. В резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП, ищецът търпи силни болки и много страдания. Не се чувства добре физически и емоционално. Принуден е бил да спазва режим на покой и да не се натоварва физически. Прекарвал поголямата част от денонощието на легло. Не е могъл да се грижи сам за себе си и се е нуждаел от чужда помощ за задоволяване на елементарните си нужди в ежедневието. Станал раздразнителен, затворен в себе си, започнал лесно да се уморява и трудно да се концентрира. Освен болките, ищецът изживял силен стрес по време на пътния инцидент, който се отразил изключително негативно на здравословното и емоционалното му състояние и ще остане за цял живот в неговото съзнание. И към настоящия момент той не се е възстановил напълно от получените травми, продължава да изпитва болки в 2 наранените области, има нарушения на съня и се чувства напрегнат. В резултат на инцидента ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на 105 лв. за заплащане на такса за амбулаторен преглед и закупуването на ортеза горен крайник фикс. Счита, че причинените му неимуществени и имуществени вреди следва да бъдат компенсирани от ответното дружество на основание чл. 432 от КЗ. Счита също така, че размерът на исковата му претенция за неимуществени вреди е съобразен с принципа на справедливост и лимита на отговорност на застрахователя.

С исковата молба са заявени претенции за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП, изразяващи се в търпени болки и страдания вследствие на получените телесни увреждания, в развмер на сумата от 26 000 лв., частичен иск от цялата претенция за 60 000 лв., както и за сумата от 105 лв. за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от 25.08.2020 г., до окончателното им изплащане. С допълнителната искова молба на ищеца е заявено, че найкъсният момент, от който възниква задължение за лихви в случая е 11.09.2020 г., за която дата са представени доказателства, че от ищеца е постъпило уведомление до застрахователя.

В последното проведено по делото съдебно заседание, по искане на ищеца съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК увеличение на предявения осъдителен иск за неимуществени вреди, който вместо за сумата от 26 000 лв.

– частичен иск от 60 000 лв., да се счита предявен за сумата от 40 000 лв. – частичен иск от обща претенция за 60 000 лв.

Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.

В съдебно заседание исковите претенции се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв. АНГ. Б. от САК.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище гр. София, ЕИК *******, оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Оспорва фактическите твърдения в исковата молба относно механизма на ПТП и за търпените неимуществени вреди под формата на изживян стрес и душевни страдания. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в непоставянето на обезопасителен 3 колан. Счита размерът на претенцията за неимуществени вреди за силно завишен, с което се цели обогатяване от настъпилия инцидент, а не репариране на вредата. Оспорва основателността на акцесорната претенция за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди по съображенията за неоснователност на главния иск и на основание чл. 497, ал.

1 КТ, тъй като в случая застрахователят е изискал конкретни документи по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, които не са му били представени.

Съдът приема, че е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 86 от ЗЗД.

От приложените по делото писмени доказателства и приетото заключение на вещите лица по назначената комплексна СМАТЕ се установява, че на 18.08.2020 г., около 02:40 ч. в с.*******, обл.Плевен, е насъпило ПТП с лек автомобил „*******“, с рег. № *******, управляван от собственика на лекия автомобил С.А.В., при следния механизъм:

Автомобилът се е движил със скорост 94,3 км/ч и след навлизане в дъгата на десен завой загубил напречна устойчивост, напуснал лентата си на движение, навлязъл в насрещната лента и прекосявайки я се ударил в мантинелата с дясната си част, като след удара се установил на място. При така възникналото ПТП пострадал ищецът, като пътник в лекия автомобил.

За изясняване механизма на процесното ПТП е разпитан като свидетел водачът на лекия автомобил С.В.. От неговите показания и от обясненията, дадени от ищеца по реда на чл. 176 ГПК става ясно, че ищецът е пътувал на предната седалка, отдясно на водача.

Видно от приложеното по настоящото дело НОХД № 21/2021 г. по описа на Плевенски районен съд, същото е приключило с одобрено от съда споразумение между страните за прекратяване на наказателното производство, по силата на което подсъдимият С.А.В.а, с ЕГН **********, се признава за виновен в това, че на 18.08.2020 г., в с. *******, обл. Плевен, при управление на МПС – лек автомобил „*******“ с рег.№ *******, нарушил правата за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК на В. Н. М., ЕГН **********, изразяваща се в трайно затрудняване движението на дясната ръка /чрез счупване на дясната ключица/, трайно затрудняване 4 движението на снагата /чрез счупване на три поредни ребра – първо, второ и трето десни/ и разстройство на здравето, временно опасно за живота /чрез контузия на десния бял дроб – върхово/, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1.28 на хиляда престъпление по чл. 343, ал.3, б.“а“, вр. с ал.1, б.“б“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години.

Установява се от приложените по делото писмени доказателства /медицински документи/ за здравословното състояние на ищеца и приетото заключение на вещото лице доц.д-р Д. Д. по назначената СМЕ, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на дясната ключица; счупване на първо, второ и трето ребра вдясно; контузия /натъртване/ на паренхима на десен бял дроб в неговата върхова част /на мястото на счупените три ребра/. Приет е в клиника по хирургия на болницата в Плевен, където са му били направени множество образни изследвания на главата, гръдния кош, коремната кухина, тазовите кости и гръбначния стълб. Лекуван е консервативно с венозни вливания, в т.ч. и на обезболяващи средства, като след три денонощия е изписан от клиниката за продължаване на лечението в домашни условия. Според заключението нормалният оздравителен период при такъв вид увреждания продължава около 2 и половина до 3 месеца, като в случая няма данни за усложнения, удължаване на оздравителния процес или остатъчни явления от травмите. По време на оздравителния период ищецът е търпял силни болки през първите три седмици след травмата, средни – през следващите 3-4 седмици и слаби – за срок още около месец. Носил е ортопедична ортеза в продължение на 30 дни, като след свалянето й не е провеждал рехабилитация и физиотерапия.

При извършения от вещото лице преглед на ищеца на 14.10.2021 г. е установено добро общо състояние, движенията на дясната ръка в областта на дясната раменна става са в пълен обем и със запазена мускулна сила. Ищецът е заявил, че няма оплаквания, освен слаби болки от време на време при вдигане на тежко. По делото е представен също така амбулаторен лист от психиатър с диагноза посттравматично стресово разстройство. Според вещото лице тази диагноза също е в причинна връзка с преживяната катастрофа, макар да не е съвсем пряка /директна/, както получените травматични увреждания.

5

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Н.М. – майка на ищеца, и Е.Ц.. Първата свидетелка е заявила, че след изписването му от болницата ищецът лежал постоянно, защото му се замайвала главата и повръщал. Изпитвал силни болки заради счупените ребра и ключица, не можел сам да се движи, нуждаел се чужда помощ да се храни, облича и да ходи до тоалетна. Това състояние продължило до махането на колана от рамото му, след което започнал постепенно сам да се обслужва. След катастрофата ищецът се чувствал потиснат, не искал да разговаря с близките си, не можел да спи спокойно и вземал лекарства /успокоителни/. Дълго време отказвал да седне на предната седалка в кола. В работата си изпитва затруднения с вдигането на товари и отказва да извършва такава дейност. От своя страна свидетелката Ц. е заявила, че след инцидента в продължение на месец и половина, близо два, е помагала на ищеца, когато майка му е отсъствала от дома, за обслужване, придвижване до тоалетна, хранене, обличане и събличане. През това време той е бил на легло и казвал, че всичко го боли – гръбнакът, ребрата и най-вече ключицата. Също така бил в стрес, не можел да спи, страхувал се да излиза, да се вози и да върши неща, които е вършел преди това. Към настоящия момент се оплаква, че ръката го боли като я натовари.