Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 86 от 19.01.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1486/2021
Вид
Решение № 86
Подписан
19.01.2023
В сила
25.07.2023
Състав
Румяна Спасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 18, ал. 2, т. 3, предл. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 35 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 4 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 4 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 40а, ал. 2, т. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 40б, ал. 8 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 40б, ал. 9 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 94а, ал. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 94г · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95а · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95а, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95а, ал. 1, т. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95б, ал. 1, т. 6 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95в, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • § 2, т. 6 · Закон за авторското право и сродните му права

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. София, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Д. като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20211100901486 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

95 във вр. с чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП и иск по чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП.

Ищецът твърди, че е сдружение, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и е вписано като организация за колективно управление на авторски права по чл. 94а, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, вписано е в регистъра на Министерството на културата под № 11/13.01.1994 г. и пререгистрирано със заповед на министъра на културата съобразно удостоверение за регистрация № 62-000152/27.10.2011 г. и удостоверение № У-62/05.09.2014 г. Посочва, че ответникът е търговско дружество, което стопанисва обект, в който публично се използват музикални произведения и свързани с тях литературни произведения /текстове/ от репертоара на ищеца без надлежно отстъпени за този вид използване авторски права. Твърди, че на 03.06.2021 г., в стопанисвания и управляван от ответника обект – бар & динър „Quche“, който се намира в гр. София, ул. „Оборище“ № 37, били изпълнени публично посредством озвучаване от тонколони, разположени на няколко места в обекта, следните музикални произведения песни: 1. Еманюел – Джей Крив енд Фрий Маджик, композитор и автор на текста: Фауер Джоев Робертсън, член на американското дружество ASCAP, представляван от М., композитор и автор на текста: Кривелов Дейсън Ейрън, член на американското дружество ASCAP, представляван от М.. 2. Стейинг фор гууд – Папик, композитор: Поджи Нерио, член на италианското дружество SIAE, представляван от М.; автор на текста: Барбоза Еделва Бруна, член на италианското дружество SIAE, представляван от М., автор на текста:

Скафарди Алан, член на италианското дружество SIAE, представляван от М.. 3. Ум Пинчеляда – Мезария Евора и Димитра Галани, композитор: Шантре Теофило, член на френското дружество SACEM, представляван от М.; автор на текста: Шантре Виторино, член на френското дружество SACEM, представляван от М.. 4. Ню Йорк сити – Ди Дже 1

Строуб Бруклин Броукън Бийт Ремикс – Питър Малик фийт Нора Джоунс, композитор и автор на текста: Малик Питер Н, член на американското дружество ASCAP, представляван от М.. 5. Бий тенкфул фор уод ю год – Уил, композитор и автор на текста: Де Вон Уилиям ю, член на американското дружество ASCAP, представляван от М.. Твърди, че горепосочените автори и композитори са членове на посочените организации за колективно управление на авторски права, които сдружение М. на основание чл. 94с ЗАВПСП представлява на територията на Република България и отстъпва правата им за използване на техните произведения. Музиката и текста на посочените песни са закриляни обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗАПСП и за използването им е необходимо разрешение от авторите им и съответно обезщетение при неправомерното използване. С цел използването на музикални произведения с уредени авторски права, сдруженото сключва договори с различни категории ползватели, въз основа на които дава разрешение от името на своите членове и на членовете на сродните дружества за използването на техните произведения. Сред ползвателите по смисъла на § 2, т. 6 от ПЗР на ЗАПСП са и питейни заведения, заведения за хранене, търговски обекти и всякакви публични места, където се използват произведения за озвучаването им, без значение дали това озвучаване се извършва посредством изпълнения „на живо“ или техен звукозапис. За тази цел ползвателите следва да имат сключени писмени договори по чл. 58 ЗАПСП за предварително отстъпени авторски права със съответните правоносители директно или чрез организацията за колективно управление, която управлява съответната категория права в държавата, в която се осъществява използването. Посочва, че чл. 35 и чл. 58 ЗАПСП във връзка с чл. 18, ал. 1 ЗАПСП изисква използването на произведения да се осъществява въз основа на отстъпени права. Твърди, че ответникът няма отстъпени права да използва гореописаните произведения, въпреки че използвал процесните произведения за озвучаване на своя обект, с което нарушил нормата на чл. 18, ал. 2, т. 3, предл. 2 ЗАПСП и причинил вреди на описаните по-горе правоносители, тъй като в резултат на неговите действия, носителите на права били лишени от възнаграждения за своя творчески труд, поради което им се дължи обезщетение в определените в чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП рамки, като претенциите са заявени в минималния размер. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди „З.“ ООД да заплати сумата в общ размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи поради нарушаване на правата на авторите – членове на сродните дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от сдружение М. върху всеки от обектите, включен във всяка песен, а именно: по 500 лева за музиката и 500 лева за текста в изброените по-горе 5 бр. песни, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „З.“ ООД счита исковете за недопустими поради липса на правен интерес, а по същество неоснователни. Счита, че твърденията в исковата молба не обосновават факта, че на М. са поверени за управление и защита права за публично изпълнение на произведения на процесните автори. Твърди, че регистъра на Министерство на културата по чл. 94г от ЗАПСП няма доказателствена сила по отношение на вписаните в него обстоятелства. Заявява, че оспорва всички вписвания на обстоятелствата по регистърното досие на М. по чл. 94г, ал. 3, т. 7 по отношение на сродните на М. чуждестранни ОКУП, вписани в Регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 под номера, както следва – ASCAP-№ 11, SACEM-№ 33 и SIAE-№ 46. Твърди, че данните на записа в регистъра са манипулативно декларирани и въведени, записът е нищожен и от него не се извлича индивидуализация на категориите и видове, права, породени на М. от сродните ОКУП.

Оспорва, че процесните физически лица са носители на авторско право върху процесните произведения. Твърди, че обстоятелствената част на исковата молба не обоснова 2 твърдението, че ответникът е осъществил публично изпълнение на произведения на процесните автори. Посочва, че ответникът не е действал виновно. Счита, че търсеното от ищеца обезщетение е извън специалната хипотеза на чл. 95а ЗАПСП и не отчита спецификата на процесните произведения. Предвид изложеното иска да се приеме, че предявените искове са недопустими, а при условията на евентуалност недоказани и неосноватени. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно удостоверение № 11 от 19.01.1994 г. на Министерството на културата на Република България ищецът е регистриран под № 1 от 13.01.1994 г. в регистъра на сдруженията по чл. 40 от Закона за авторските права и сродните му права /ЗАПСП/ към Министерство на културата.

Представени са два броя удостоверения за регистрация на дейност по колективно управление на права от 27.10.2011 г. и от 05.09.2014 г., издадени от Министерството на култура на основание чл. 40а, ал. 2, т. 1 и чл. 40б, ал. 8 ЗАПСП и съответно на основание чл.

40б, ал. 9 ЗАПСП за вписване на ищеца като организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по колективно управление на авторски права за конкретно посочени начини на използване и обекти.

Представен е фискален бон на стойност 5,00 лева от 03.06.2021 г., издаден от касов апарат, регистриран на името на „З.“ ООД, за маса: 40 и сметка: 8499.

Приети са като доказателства договорите и анексите към тях, сключени с чуждестранните дружества ASCAP, SIAE и SACEM.

От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че авторите и композиторите на посочените в исковата молба песни са тези, които са заявени от ищеца, както и че същите са членове на заявените Организации за колективно управление на авторски права /ОКУАП/ както към момента на твърдяната дата за извършено нарушение, така и към датата на исковата молба. Организациите за колективно управление на авторски права за процесните произведения са, както следва: американската ASCAP – 010; италианската SIAE – 074 и френското SACEM. Посочените организации имат договори за представителство с ищеца. Договорите са вписани в публичния регистър на Министерството на културата по чл. 94г ЗАПСП. В съдебно заседание вещото лице допълва, че от базата данни, до която му е осигурен достъп, може да се изведе авторството, името на лицето. Сайтът за Международен стандартен кодекс за музикални произведения представлява електронен картон, в който се вписват имената на автори, композитори, всички участници, аранжори в процеса. Те имат свой номер, идентификатор, чрез който може да се отиде в другата база данни и да се види точно и конкретно за този автор за какво става въпрос.

От приетата съдебна компютърно-техническа експертиза се установява, че SHAZAM е софтуерно приложение, създадено за обикновени потребители /неспециалисти/, което може да идентифицира музика, филми, реклами и телевизионни предавания въз основа на възпроизвеждане кратка извадка и използване на микрофона на устройство /телефон, таблет, компютър/. По становище на собственика и разработчик на програмата, тя е за забавление и помощ на потребители, които не са специалисти и търсят заглавие на опредЕ. мелодия, чута някъде. Програмата SHAZAM не представлява професионална програма за установяване авторството на музикално произведение, а е продукт, създаден за любителски цели и за масово използване. Общите условия за използване на програмата не предвиждат възможност да бъде използвана за професионални цели. Вещото лице констатира възможните сценарии при тестване на определени музикални произведения с различна популярност и посочва, че е напълно възможно програмата SHAZAM да допусне грешка 3 при идентифициране на дадено музикално произведение. При програмата голяма част от известните и актуални музикални произведения имат прикачен и текст, и при натискане на определен бутон този текст се визуализира. Има и такива музикални произведения, за които в базата данни не е прикачен текст. Кавър версиите са записани като отделни записи в базата данни. По отношение на кавъра програмата го разпознава със съответния текст, който е прикачен към него. Ако програмата допусне грешка при разпознаването и разпознае кавъра като друга песен /напр. оригинал/, то текстът, който ще се появи ще е текстът, който е прикачен към песента излязла като резултат. Според разработчика на софтуерния продукт SHAZAM, когато се появи разпознаване на произведение, от съществено значение са няколко фактора: налична ли е в базата данни на приложението; силата на музиката; броят и наслагването на околните звуци върху песента; какво е качеството на записа; до колко е чувствителен микрофонът на устройството; характеристиките на говорителя, от който се възпроизвежда и разстоянието до източника на звука. Характеристиките на микрофона са от основно значение за добра работа с SHAZAM. Следователно може да се заключи, че има значение на какво устройство е инсталирана програмата. Ако се приеме, че датата е 03.06.2021 г. и ако се приеме, че устройството е било с най-новата към онзи момент версия н а SHAZAM, то следователно използваната версия е била 11.24.0-210429 /1102400/. При проверката на вещото лице е предоставено устройство – телефон марка Самсунг, с което се твърди, че е направена проверката. Това представлява мобилен телефон от среден клас. Не е намерена информация какъв е точно микрофонът, нито какви са техническите му характеристики. Обикновено микрофоните, които се поставят в мобилни телефони притежават качества, които да задоволят нуждите на обикновен краен потребител – неспециалист и не биха могли да се ползват за професионални цели. В съдебно заседание вещото лице допълва, че чисто хипотетично е възможно програмата да засече музика и от преминаващ автомобил, ако е достатъчно високо пусната.