Решение № 179 от 11.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Русе, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520104965 по описа за 2025 година

Ищцата Н. В. К. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006120895/08.10.2021 г., съгласно който получила в заем от ответника сума в размер на 3500 лв., при следните параметри: Срок на кредита 36 месеца, размер на погасителната вноска 170,43 лв., годишен лихвен процент 41 %, годишен процент на разходите (ГПР) 48,86 % и обща сума по кредита в размер на 6135,74 лева. Общата крайна сума, дължима от потребителя, при избрани и закупени пакети от допълнителни услуги, била в размер на 9460,74 лв. Поради неизпълнение на задълженията по н е г о , ответникът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, претендирайки сумите: 2745,68 лв. - главница, ведно със законната лихва от 30.07.2024 г.; 1470,46 лв. договорно възнаграждение от 15.04.2023 г. до 09.05.2024 г.; 458,77 лв. лихва за забава от 16.11.2021 г. до 09.05.2024 г., 200,12 лв. законна лихва за периода 09.05.2024 г. - 29.07.2024 г., 97,50 лв. - държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била издадена по ч.гр.д. № 4339/2024 г. по описа на Районен съд-Русе и влязла в сила. В издадената Заповед № 2214/01.08.2024 г. въпросът с неравноправността на клаузите от договора не бил изследван, поради което искът бил допустим. Съгласно чл.V от договора за кредит, на заемателя се предоставя възможността за закупуване на допълнителен пакет услуги "Фаст" и „Флекси“. Ищцата поискала изрично да закупи допълнителна, незадължителна услуга, а именно: Допълнителна услуга "Фаст и Флекси", като възнаграждението за услугата "Фаст" било в размер на 875 лв., а за услугата "Флекси" в размер на 2450 лв. Вноската по закупените услуги се дължала заедно с месечната 1 погасителна вноска по договора за кредит. Така общият размер на кредита възлизал на 9460.74лв., с общ размер на месечната вноска от 262.80 лв.

Н. К. твърди, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

Предоставянето на допълнителните услуги "Фаст" и „Флекси“ на практика представлявало едно допълнително възнагражденне за ползване на предоставената в заем сума, което не било включено в ГПР. Този факт бил индикация, че предоставянето им е условие, от което зависи размера на разходите по кредита, т.е. се явявало разход по кредита, а не допълнителна услуга, което било и в противоречие с правилото на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Позовава се на Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело С-714/22, член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87 /102/ ЕИО на Съвета трябвало да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит и даващи на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите", по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. ГПР бил посочен единствено като процент, а именно 48,86 %, при което формално било изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, доколкото така отразен този размер не надвишавал максималния по чл.19, ал. 4 от ЗПК . Този размер на ГПР обаче не отразявал действителния такъв, тъй като не включвал част от разходите по кредита, като уговорената допълнителна услуга "Фаст" и „Флекси“.

Същевременно, кредиторът не включвал сумата в ГПР, но тя била начислена към всяка месечна вноска в погасителния план на договора. Стремежът на заемателя бил по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. От съдържанието на Общи условия на "Профи Кредит България" ЕООД към договор за потребителски кредит се установявало, че допълнителните услуги включват приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства и възможността на кредитополучателя да променя погасителния си план, които действия били такива по усвояване и управление на кредита, поради което и същите били недължими.

Моли да бъде постановено решение за прогласяване недействителността Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с № 40006120895 от 08.10.2021 г., на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК. Претендира и присъждане на разноски.

2

Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, изисквания. Отделно било посочено общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги, в която сума била включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупените допълнителни услуги.

На ищеца бил предоставен и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В процесния договор се съдържала и информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл.11 ЗПК.

Посоченият годишен лихвен процент бил фиксиран, като не била предвидена възможност за промяната му. Не било налице и заявеното основание за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, а именно - противоречие с добрите нрави. Размерът на възнаградителната лихва бил обясним с разходите, които прави заемодателят, с риска, който носи и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. С ПМС № 100 от 2012 г. се посочвало, че законната лихва представлява сбор от основния лихвен процент на БНБ плюс 10 %, т.е. максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК възлизал на малко над 50 %. До предвидения размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК страните можели свободно да се договорят и потребителят можел да извърши преценка дали конкретните условия са изгодни за него, като с уговорения в процесния договор ГПР в размер на 48.86 % тези изисквания били спазени, съответно клаузата за заплащане на договорна лихва от 41 % фиксиран годишен лихвен процент се явявала действителна.

В чл. 5 от ОУ ясно и недвусмислено било посочено как е изчислен ГПР, като изрично било посочено, че при изчисляването му са взети предвид общите положения по Приложение 1 от ДПК, както и изброените допълнителни допускания съгласно ЗПК, а именно: ДПК бил валиден за срока, за който е сключен и първоначалното изчисление на ГПР се правело като се приема, че лихвата и другите разходи били неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора. В размера на ГПР бил включен уговореният ГЛП, като били взети предвид допусканията, използвани при изчисляването на ГПР, съгласно Приложение 1. При неправилно посочен ГПР не можело да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, регламентираща това-чл.19, ал.4 ЗПК.

Ответникът счита за неправилни доводите на ищeцa, че с уговарянето на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се целяло заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като възнаграждението по същите представлявало скрит разход за кредитора.

Стойността, платима за допълнителна услуга в процесния случай, не била задължителен разход, а се заплащала само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея. В обхвата на общите разходи по кредита за потребителя, които следвало да се отчетат при формирането на ГПР, попадали разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато сключването на споразумение за 3 такива услуги било задължително условие за получаване на кредита /по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който транспонирал в националния закон чл. 3, б.„ж“ от Директива 2008/48/ЕО/. Допълнителните услуги по кредита били заявени като възможност, на базата на която кредитополучателят да се ползва с преференции, но не били задължително условие за отпускане на потребителския кредит. Със закупуването на незадължителни услуги ищецът си осигурил възможност да отлага определен брой погасителни вноски. Тази процедура се осъществява при условията на т.15.2.1 от ОУ, като длъжникът се възползвал от услугата и имало сключени два анекса за отлагане на вноски. Ако доходът на длъжника намалеел, той можел да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски. Ако на длъжника сменят датата на заплащане на месечните му възнаграждения, същият ще можел да промени и падежната дата по кредита си така, че да е удобна за него.

Всички клаузи по договора за кредит били индивидуално уговорени между страните. На ищеца била предоставената цялата преддоговорна информация, с която същият имал възможност да се запознае и разбере параметрите и условията на кредита още преди да бъде постигнато съгласие от двете страни за сключване на договор за кредит.

Моли да бъде постановено решение, с което предявеният установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Страните не спорят, че на 08.10.2021 г. са сключили договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006120895, по силата на който кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД предоставя на клиента Н. В. К. кредит в размер на 3500 лв. при следните параметри: срок на кредита – 36 месеца, размер на вноската – 170.43 лв., ГПР – 48.86 %; годишен лихвен процент – 41 %; лихвен процент на ден – 0.11 % и дължима сума по кредита – 6135.74 лв.

В част VІ на договора е посочено, че потребителят е избрал при кандидатстването си за кредита да закупи и „допълнителни незадължителни услуги“ – „Фаст“ и „Флекси“, подробно описани в общите условия към договора, като за тяхното ползване дължи съответно възнаграждения от 875 лв. и 2450 лв. Уговорено е тези суми да се заплащат разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита – по още 92,37 лв. Според представените ОУ към договора, услугата „Фаст“ се изразява в приоритетно разглеждане и получаване на становище по искането за отпускане на кредит в рамките на час от постъпване на искането, а услугата “Флекси“ дава право на кредитополучателя да променя едностранно погасителния си план.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави 4 следните правни изводи:

Между ищцата и ответното дружество са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.

В същия липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира ГПР. Така за ГПР в договора е посочен размер от 48,86 %, а ГЛП е определен на 41,00 %. Липсват данни за други разходи по кредита, освен предвидената договорна лихва, поради което не става ясно как е формиран по-високият ГПР, т.е. какво още е включено в него освен договорната лихва, която пък надвишава трикратния размер на законната лихва, което съгласно установената по този въпрос съдебна практика е уговорка нарушаваща добрите нрави.

Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, годишния процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.