Решение № 11 от 01.06.2026, Районен съд - Малко Търново

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Малко Търново, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАНКО П. ПЕТКОВ при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Административно наказателно дело № 20262140200166 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. И. У., роден на ********** г., паспорт № ---------, изд. на **.**.**** г., ПРОТИВ НП № 4069а-290-10.10.2024 г. издадено от ВПД Началник на ГПУ - Малко Търново при РДГП - Елхово, с което за нарушение по чл. 34 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБК) на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева).

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

С жалбата се твърдят нарушения по връчване на НП, във връзка неспазване процедурата по чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Твърди се, че жалбоподателят е напуснал страната преди изтичане на разрешения срок, поради което не е нарушил приложимото законодателство. Излага се, че липсват доказателства за връчване на оспорения административен акт. На следващо място се твърди, че в хода на административно-наказателното производство не е бил назначен преводач на жалбоподателя с оглед обстоятелството, че не владее писмено и говоримо български език. Моли се за отмяна на НП като незаконосъобразно. Преди първото по делото заседание процесуалният представител на жалбоподателя депозира писмена защита, в която доразвива съображенията за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление.

Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, 1 имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано с акт по административнонаказателна преписка № 4069а-290/06.10.2024 г., съставен от мл. инспектор Д. Е. П. на длъжност полицай на ГКПП - Малко Търново към ГПУ - Малко Търново при РДГП - Елхово за това, че на 06.10.2024 г. в 15:10 часа, на ГКПП - Малко Търново, при излизане от страната предоставя за обработка у. паспорт № ---------, издаден на **.**.**** г., валиден до **.**.**** г., с положена в паспорта българска входна виза № *********, издадена на 02.05.2024 г., валидна от 05.05.2024 г. до 05.11.2024 г., вид на визата „D“, брой на влизанията: „М“, срок на пребиваване: 45 дни.

Лицето влиза в страната на 16.05.2024 г. през ГКПП - Малко Търново и излиза от страната на 06.10.2024 г., през ГКПП - Малко Търново, като е пребивавало в страната 99 дни повече от разрешения му престой в страната, което е нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ.

За което е съставен АУАН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, като в него е идентично описанието на нарушението и неговата правна квалификация.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на законосъобразността на административно-наказателната процедура и във връзка с изложените от жалбоподателя съображения, като разгледа акта за установяване на административно-наказателно нарушение (АУАН) и издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за съставянето им, счита, че същите са законосъобразно съставени.

Съдът счита, че АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 53, ал. 1 от ЗЧРБ. По силата на посочената правна норма нарушенията по този закон се констатират с акт, съставен от органите на Министерството на вътрешните работи, а в определени случаи и от органите на Министерството на труда и социалната политика. С оглед конкретиката по делото и претендираното нарушение, следва да бъде прието, че актосъставителят мл. инспектор Д. Е. П. на длъжност П на ГКПП - Малко Търново към ГПУ Малко Търново при РДГП - Елхово е орган на МВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗЧРБ въз основа на съставените актове министърът на вътрешните работи и министърът на труда и социалната политика или определени от тях длъжностни лица издават наказателни 2 постановления. По делото е представена заповед 8121з-378/06.04.2020г. от която е видно,че НП е издадено от орган притежаващ съответната материална компетентност.

Съдът не споделя становището на защитата на жалбоподателя, че по време на осъщественото административно производство не е бил назначен преводач, съгласно изискванията на чл. 84 от ЗАНН, по силата на който за неуредените в него случаи се прилагат нормите на НПК, във вр. с чл. 21, ал. 2, изр.2 от НПК. Това не представлява абсолютна предпоставка за отмяна на атакуваното НП на това основание. акта.

В с. з. бе разпитан актосъставителя П., който потвърждава изложеното в Предвид торното съдът намира,че НП следва да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, което с оглед потвърждаване на НП следва да не бъдат уважавани.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 4069а-290/10.10.2024 г. на ВПД Началник на ГПУ - Малко Търново при РДГП - Елхово, с което на основание чл. 48, ал.1, т. 3 от ЗЧРБ на Б. И. У., роден на ********** г., паспорт № ---------, изд. на **.**.**** г., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева) като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________ 3