Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 73 от 08.02.2024, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно частно гражданско дело 479/2022
Вид
Определение № 73
Подписан
08.02.2024
В сила
08.02.2024
Състав
Калина Георгиева Пейчева, Весела Калчева Спасова, Яна Вълкова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.64, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.66, ал.2 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. Ямбол, 08.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно частно гражданско дело № 20222300500479 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.66, ал.2 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ВАНЕКС“ЕООД, чрез адв.П.П. от САК, срещу определение № 1803/05.09.2022г. по гр.д. № 527/2022г. по описа на ЯРС, с което е оставена без уважение молбата на „ВАНЕКС“ЕООД за възстановяване на срока по чл.131, ал.1 от ГПК за подаване на отговор на искова молба. Частният жалбоподател атакува посоченото определение като заявява, че е неправилно, че пропускането на срока от ответника се дължи на непреодолимо препятствие – внезапно влошаване на здравословното състояние на детето на единия управител на „ВАНЕКС“ЕООД и последвалата хирургическа интервенция, което довело до невъзможност да бъде поискано продължаване на срока, съгласно чл.63, ал.1 от ГПК. Счита, че в случая е налице хипотезата на чл.64, ал.2 от ГПК и моли въззивния съд да отмени обжалваното определение като неправилно и възстанови срока по чл.131, ал.1 от ГПК.

В срока за отговор на частната жалба е подаден писмен отговор от „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД, ЕИК 128056792, в който се оспорва частната жалба като неоснователна и се излагат съображения и моли въззивния съд да я остави без уважение.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и постановено в съответствие с процесуалните правила на ГПК, по следните съображения:

1

Районният съд е бил сезиран с искова молба от „ТЕХНОСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД срещу „Ванекс“ ЕООД с посочено правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 12916.49 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил като получена без основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 477.81 лв. – лихви за забава за посочени периоди, както и направените по делото разноски.

С разпор.№ 758/04.03.2022г. ЯРС е разпоредил да се изпрати препис от ИМ и приложенията на ответника. Съобщението по чл.131 от ГПК е изпратено на ответника на адреса на регистрираното седалище на дружеството ответник „Ванекс“ ЕООД и в разписката на същото е отбелязано, че е получено на 18.03.2022 г. от М. М. - служител. С определение от 19.04.2022 г. делото е насрочено за о.с.з., като призовката е получена на 03.05.2022 г. отново от М. М. – служител. От извършена от ЯРС служебно справка за регистрирани трудови договори на лицето М. М., се установява, че М. М. изпълнява при ответника длъжността „общ работник строителство на сгради" от 25.09.2019 г..

На 26.04.2022 г. в съда е постъпил отговор на ИМ от ответника „Ванекс“ ЕООД, чрез адв. П. П. от САК, изпратен по куриер на 21.04.2022 г..

В първото по делото о.с.з. от 31.05.2022 г. процесуалният представител на ответника прави възражение за нередовност на връчването на съобщението по чл.131 ГПК и на призовката за о.с.з. като заявява, че лицето М. М., който и да е той, няма представителна власт и не е служител на дружеството-ответник. Делото е отложено от ЯРС за друга дата и на ответника е предоставена възможност да представи доказателства, че М. М. не е в ТПО с дружеството. Изискани са обяснения от връчителя, който е дал обяснения, че на седалището на ответника се намира сграда в груб строеж и няма офис или служители. Оставяли съобщения на сградата и от „Ванекс" ЕООД в съда се явявал М. М., който заявявал, че е служител на дружеството и получавал книжата.

С молба от 21.06.2022 г. от ответника е заявено, че е запознат, че на 18.03.2022 г. препис от ИМ е получен от М. М., че познават същия и той през годините е извършвал определени дейности за дружеството по изрични възлагания и в качеството си на пълномощник. В молбата се заявява, че на 21.03.2022г. с приемо-предавателен протокол Митков им предал в качеството на управители на дружеството книжата и считат, че отговорът е депозиран в срок. Алтернативно молят за продължаване срока за отговор по чл.63, ал.1 ГПК или за възстановяването му по чл.64, ал.2 ГПК.

Процесуалният представител на ответника е заявил и конкретизирал в о.с.з. на 30.06.2022г., че молбата от 21.06.2022г. представлява молба за възстановяване срока за отговор на ИМ.

Препис от ИМ и приложенията към нея е връчен на ответника на 2

18.03.2022г., а срокът за отговор е изтекъл на 18.04.2022г. - работен ден.

Отговорът на ИМ е постъпил на 26.04.2022г., изпратен по куриер на 21.04.2022г., след изтичането на законоустановения едномесечен срок.

Съдът приема, че молбата за възстановяване срока за отговор на исковата молба е допустима и като разгледал същата по същество е постановил обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на „ВАНЕКС“ЕООД за възстановяване на срока по чл.131, ал.1 от ГПК за подаване на отговор на искова молба.

В молбата на ответника за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба се твърди, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, т.к. в началото на февруари 2022г. е било открито бъбречно заболяване на детето на управителя на „ВАНЕКС“ЕООД, за периода 01.0315.04.2022 г. на детето на управителя на дружеството са били извършени редица изследвания, на 15.04.2022 г. е прието в болница и на 18.04.2022 г. оперирано, и през целия този период се налагало управителя Ц. К. да бъде до дъщеря си неотлъчно, не е разполагала с обективна възможност да се грижи за дружествените работи, включително да организира подаване отговор на искова молба. Управителите на ответното дружество го представлявали само заедно, поради което и нямали възможност да предприемат съответните процесуални действия.

Разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК урежда възможността за възстановяване на пропуснатия от страната установен от закона или определен от съда срок, ако докаже, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, случили се в течение на целия пропуснат срок, които страната не е могла да преодолее. В разглеждания случай ЯОС счита, че тази хипотеза на закона не е установена и молбата на ответника за възстановяване срока за отговор на исковата молба като неоснователна правилно е била отхвърлена. От представените доказателства се установява, че от едномесечения срок за отговор на исковата молба (18.03.2022г. – 18.04.2022г.) само в последните три дни управителят К. е била възпрепятствана да предприеме действия за подаване на отговор на исковата молба, предвид че от представената епикриза се установява, че в периода 15.04.-27.04.2022 г. детето на управителя К. е било в болница за извършване на оперативна интервенция. Няма доказателства, че управителят К. не е имала възможност да се грижи за дружествените работи за периода 01.0315.04.2022 г.. Напротив, видно от приложения приемо - предавателен протокол от 21.03.2022 г., на същата дата двамата управители са го подписали, което установява възможността да предприемат действия по упълномощаване за изготвяне и подаване на отговор на исковата молба в срок. Освен това, предвид че управителят на търговско дружество трябва да върши дейността си с грижата на добър търговец, управителят К. е следвало да упълномощи другия управител и от нейно име да предприеме действия да депозира отговор на исковата молба или да ангажира адвокат за това. С оглед 3 гореизложените съображения, въззивният съд счита, че обжалваното определение, следва да бъде потвърдено.

На основание горното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1803/05.09.2022г. на ЯРС по гр.д.

№527/2022г. по описа на ЯРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4