Решение № 850 от 01.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 850 гр. Варна, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100503518 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на ИЛ. АС. Д. срещу Решение № 3769 от 07.08.2020г. по гр.д. № 18597/2018г. по описа на ВРС, ХI-ти състав, с което на основание чл. 200 от КТ са отхвърлени предявените от въззивника срещу Параходство „БМФ“ АД, със седалище в гр. Варна и Взаимозастрахователно сдружение на корабособствениците „Уест ъв Ингланд“ /Люксембург/, със седалище Люксембург искове за солидарно осъждане на ответниците /работодател и застраховател/ да заплатят на ищеца сумата от 93 154 щатски долари, представляваща обезщетение за трайна неработоспособност в резултат на злополука, настъпила на 26.10.2017г. по време на заетост на м/к „Лудогорец“, плаващ под Малтийски флаг, изразяваща се в прекаран „исхемичен мозъчен инфаркт“ обусловила трайна негодност за работа по море, както е отхвърлен и предявеният в условията на евентуалност иск срещу Взаимозастрахователно сдружение на корабособствениците „Уест ъв Ингланд“ /Люксембург/, със седалище Люксембург за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 93 154 щатски долари, представляваща обезщетение за трайна неработоспособност в резултат на същата злополука съгласно Сертификат за застраховка или друга финансова гаранция на отговорността на корабособственика, съгласно правило 4.2, Стандарт А4.2.1, параграф 1/б/ от Конвенцията за труда в морското корабоплаване, издаден на 26.01.2017г.

Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В исковата си молба ищецът е основал предявените искове на чл. 24 от 1

КТД с ответника „Параходство БМФ“ АД, представляващ неразделна част от индивидуалния му трудов договор. Предявеният иск не е деликтен по реда на чл. 200 от КТ, а за обезщетение за злополука, за която корабособственикът отговаря по смисъла на МТК. В първото съдебно заседание и в становището си по проекто-доклада изрично заявил, че искът му е за плащане на фиксирано обезщетение на договорно основание и специално чл. 24 от КТД. Въпреки така уточненото, съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 200 от КТ, какъвто не е предявен, поради което моли обжалваното решение да се обезсили.

За да обоснове липса на пасивна материалноправна легитимация на „Параходство БМФ“ АД, ВРС се е позовал на § 1, т. 7 от ДР на Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба /ДВ, бр. 93 от 2003г./. Според чл. 1 от тази наредба обаче, същата се прилага само за корабите, плаващи под български флаг. М.к. „Лудогорец“, на който служи въззивникът, е плавал под флага на Република Малта, поради което е налице грешно и неприложимо материално право. Приложимото за спора право е чл. II 1./j/ от Морската трудова конвенция и „Параходство БМФ“ АД има качеството на корабен мениджър по смисъла на тази разпоредба и чл. 225а от КТК. В самия КТД и в Анекс № 4, ответникът се е самоопредилил като „оператор“ на кораба, както и в отговор от 07.02.2018г. Обстоятелството, че „ПБМФ“ АД е корабособственик по смисъла на МТК е изрично потвърдено и в индивидуалния трудов договор, поради което същия е пасивно материалноправно легитимирана страна по трудовия договор по смисъла на МТК. В това качество Параходството е заплатило медицинските разходи на болницата в Бразилия, където въззивникът е бил опериран, за необходимата естракция на тромбовидните кръвонасядания. Ако не беше корабособственик, той не би имал задължението по Стандарт А.4.2.1 на МТК да плати тези медицински разходи. По отношение на ответника ВЗСК „Уест ъв Ингланд“ от друга страна – за да стане дължима гаранцията, поета от застрахователя по Стандарт А.4.2 от МТК, не се изисква корабът да е изоставен, нито корабособственикът да не е в състояние да плаща. Нормата на ал. 8 от цитирания Стандарт предвижда безусловно плащане на договореното в КТД обезщетение и то незабавно. По делото е представен застрахователен Сертификат от 01.12.2016г. и Анекс № 4 към КТД от 12.10.2016г., по силата на който м.к. „Лудогорец“ е включен във флотилията от корабите по отношение на които се прилага КТД. Поради допусната очевидна правна или фактическа грешка, решението на ВРС е необосновано.

Напълно необосновано е решението, в частта, в която се обосновава с липсата на административен акт за установяване на трудова злополука по чл. 56 от КСО. Предмет на иска е вземане по КТД, а не от непозволено увреждане. Чл. 24 от КТД следва да се тълкува във връзка със Стандарт А4.2 – Отговорност на корабособственика, т. 5 от Морската трудова конвенция, която съдържа дефиниция на понятието „злополука“. МТК е специален закон по отношение на КТ, който е приложим по отношение на моряците, като особена категория работници, чиято работа е свързана с тежки условия на труд по море. Отношението на МТК спрямо КТ е разписана в Стандарт А4.2 и доколкото хипотезите на т. 5 от МТК в случая не са налице, то КТ не е приложим към спора. От друга страна за установяване на злополуката и настъпилата в резултат негодност за работа по море, чл. 24 от КТД не изисква 2 административен акт, а Рапорт на лекаря на Транспортна болница, която издава и удостоверенията за здравословна годност на моряците. Въпреки предприетото оспорване на заключението на вещото лице, в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е допуснал нова медицинска експертиза по въпроса налице ли е причинна връзка между инцидента и работата на ищеца на борда на кораба. Обясненията на експерта разколебават заключението му, поради което формираният извод за категорична липса на причинна връзка е резултат от допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Отправя искане въз основа на всичко изложено обжалваното решение да се обезсили, евентуално отмени.

В отговор на жалбата, „Параходство БМФ“ АД оспорва доводите в нея. Поддържа, че правилно ВРС е приел, че ответникът не е корабособственик, беърбоут чартьор на м/к Лудогорец, поради което и не е работодател на ищеца. В регистрите на морска администрация на държавата на флага Малта, под чийто флаг плава кораба, като корабособственик е посочено дружество „Лудогорец Меритайм“ ЛТД, което дружество е посочено и в трудовия договор на ищеца. Същото следва и от Свидетелство за регистрация под малтийски флаг на м/к Лудогорец. Пред ВРС е приет договор за посредничество при наемане на екипаж от 24.07.2017г. между Лудогорец Меритайм ЛТД и българска посредническа фирма „Булнав Менинг“ ЕООД, чрез посредничеството на която ищецът е нает на работа на борда на кораба. Несъстоятелни са доводите относно правната квалификация на исковете – предприетото от страна на ищеца изменение в тази връзка не е било допуснато от първоинстанционния съд, а чл. 24.2 от КТД урежда единствено начина на определяне на размера на обезщетението в зависимост от степента на увреждането. Този текст е разновидност на чл. 52 от ЗЗД. За приложението му е необходимо да има настъпила злополука, отчетена и регистрирана с влязъл в сила административен акт, като предпоставка за получаване на определено и съответстващо на увреждането обезщетение. Отправил искане в тази връзка жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

Отговор на жалбата е депозира и от „Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мютюал Иншурънс Асосиейшън“, Люксембург, ВЗСК „Уест ъв Ингланд“, с който доводите в жалбата се оспорват със съображения, че претенцията срещу застрахователя се основава на несъществуващ документ. От друга страна, установено е по делото, че дружеството е издало Удостоверение за застраховка или друга финансова гаранция съгласно правило 4.2 от МТК по отношение на кораб Лудогорец не на ответника по делото, а на дружеството „Лудогорец Меритайм ЛТД“, регистрирано в Република Маршалови острови с ид. № 5930605.

„Параходство БМФ“ АД не е пасивно легитимирана страна по предявените искове, а „Уест ъв Ингланд“ не е гарант за отговорността на това дружество, а само за отговорността на „Лудогорец Меритайм ЛТД“. Съгласно трудовия договор на ищеца, налице е договореност между страните за приложение на малтийското законодателство. Последното е в унисон със специалните правила за уреждане на трудови спорове между работодател и екипаж на кораб установени в българския КТК в чл. 12. Ето защо счита, че българският съд следва да разгледа спора съгласно малтийското материално право. Неправилно в тази връзка ВРС е 3 приложил българското материално право. Съгласно последното ищецът не е претърпял трудова злополука и не му се дължи претендираното обезщетение по чл. 24 от КТД /чл. 55 от КСО/. Отправил искане поради всичко изложено въззивната жалба като неоснователна да се остави без уважение.

Постъпила е и въззивна жалба от ИЛ. АС. Д. срещу Решение № 260861 от 23.10.2020г. постановено по същото дело, с което на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК е отхвърлена молбата му за допускане поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 3769 от 07.08.2020г. като в абзац 5 на стр. 5 от мотивите на решението и в абзац 2 на стр. 7 от мотивите на решението след думите „Застрахователен сертификат“ се добави „издаден на 26.01.2017г.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, необоснованост и постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Заявил е в хода на производството, че застрахователен сертификат по Правило 4.2, Стандарт А4.2.1, пар. 1 /б/ от МТК е представен от ответника, който го е издал, поради което в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че по делото изобщо не е доказано наличието на застраховка по МТК. Самият издател на застраховката е представил Застрахователен сертификат от 01.12.2016г. доказващ наличието и дължимостта на застрахователно обезщетение в полза на ищеца.

В отговор на жалбата „Параходство БМФ“ АД и ВЗСК „Уест ъв Ингланд“ оспорват доводите в нея. Поддържат, че доводите касаещи мотивите на съдебния акт във връзка с изключването или не на някои писмени доказателства по делото не съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК. Диспозитива на решението отразява волята на съда, поради което изводите, касаещи застрахователните сертификати, като част от мотивите на решението, не следва да се обективират в диспозитива на същото.

Претенцията на ищеца срещу застрахователя е основана на представен от него неистински документ – сертификат от 26.01.2017г., а чрез въззивната си жалба същият цели да измени основанието на иска визирайки представения от ответника сертификат. Ето защо изразили становище, че решението е правилно, а жалбата е неоснователна.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от ИЛ. АС. Д. срещу Взаимозастрахователно сдружение на корабособствениците „Уест ъв Ингланд /Люксембург/“ АД, със седалище в Люксембург и „Параходство Български Морски флот“ АД, ЕИК 103002674 осъдителни договорни искове с правно основание Стандарт А4.2.2. 1 от МТК/2006г. за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 93154 щатски долара, представляваща уговорено и фиксирано по размер съгласно чл. 2 от 4 индивидуален трудов договор от 06.07.2017г. вр. чл. 24.3 от КТД обезщетение за трайна неработоспособност в резултат на злополука, настъпила на 26.10.2017г. по време на заетост на м/к „Лудогорец“, плаващ под Малтийски флаг, изразяваща се в прекаран „исхемичен мозъчен инфаркт“ обусловила трайна негодност на ищеца за работа по море, а в условията на евентуалност иск срещу Взаимозастрахователно сдружение на корабособствениците „Уест ъв Ингланд“ /Люксембург/, със седалище Люксембург за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 93 154 щатски долари, представляваща обезщетение за трайна неработоспособност в резултат на същата злополука съгласно Сертификат за застраховка или друга финансова гаранция на отговорността на корабособственика, съгласно правило 4.2, Стандарт А4.2.1, параграф 1/б/ от Конвенцията за труда в морското корабоплаване, валиден към момента на злополуката.