Решение № 613 от 10.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Пловдив, 10.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330104916 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Х. И. Т. от гр. ***, с което се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 535,08 лева, представляваща стойността на топлинната енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация и за битово-горещо водоснабдяване, за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г. за обект, находящ се в гр. ***, ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 34,39 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.12.2021 г. – 25.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7991 от 11.11.2022 г. по ч.гр.д. № 15374 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично 1 известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в гр.***, има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация и за битово-горещо водоснабдяване, включваща главница за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г. в размер на 535,08 лева, както и обезщетение за забава в размер на 34,39 лева за периода 02.12.2021 г.

– 25.10.2022 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК № 7991 от 11.11.2022 г. по ч.гр.д. № 15374 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, която била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника Х. И. Т. – адв. П., с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове както по основание, така и по размер. Посочва се, че от представените към исковата молба писмени доказателства не се установява, че ищецът е собственик или носител на вещно право на ползване на съответния имот, в този смисъл не е клиент, потребител или купувач на топлинна енергия, поради което не дължи претендираните суми. Навеждат се доводи, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за доставка, консумация и цена на топлинна енергия за процесния обект. Твърди се, че липсват доказателства за предпоставките относно приложението на чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ. С оглед изложеното моли предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 15374 по описа за 2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена 2 заповед № *** от 11.11.2022 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Въпреки че по делото не са ангажирани доказателства от ищцовата страна за публикуването на Общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период, то не съществува пречка съгласно разрешението на въпроса, дадено в Решение № 189 от 11.04.2011 г., постановено по т. д. № 39/2010 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани Общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение. През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД от 2007 г. На настоящия 3 съдебен състав е служебно известно, че Общите условия от 2007 г. са публикувани на 24.12.2007 г. в един централен ежедневник /вестник "Новинар"/ и в един местен ежедневник /вестник "Марица"/, поради което са влезли в сила. Ето защо, не е необходимо доказване на това обстоятелство по арг. от чл. 155 от ГПК. /В този смисъл и Решение № 1264 от 20.10.2023 г. по в. гр. д. № 1734 / 2023 г. на ОС Пловдив/ . По делото не се твърди от ответника да е възразил срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което те го обвързват, без да е необходимо изричното им приемане.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот се установява от представения нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 71, том ІІ, дело № 217/2018 г. на нотариус с район на действие – Районен съд Пловдив /л.63/. По делото не се твърди, нито се доказва от ответника, чиято е доказателствената тежест, да е извършил разпоредителни сделки с имота след неговото придобиване. От това следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото, както се изясни по-горе същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че не е клиент на топлинна енергия и че между страните не е възникнало процесното облигационно правоотношение, доколкото липсва писмен договор, сключен между страните. Действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното отношение, респ. същият представлява едно от възможните доказателствени средства, регламентирани в ГПК за установяване на обвързаността на ответника с ищеца. Според настоящия съдебен състав, присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение, на лице – титуляр на вещно право на собственост, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия.

4

Посоченото се потвърждава и от изложеното в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, а именно, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В. Ш., което се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния период 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г. АС, обслужваща жилищния блок в гр. ***, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като била подадена общо 90,709745 MWh ТЕ за разпределение, от които били отчислени технологични разходи в размер на 11,292455 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През имота на ответника не преминава щранг лира. Топлинното счетоводство на блока през процесния период се води от фирма за дялово разпределение "Нелбо" ЕАД. През имота на ответника не преминава щранг лира. В имота на ответника има 1 бр. водомерно устройство за топла вода за отчитане на изразходваното количество ТЕ за БГВ, но през процесният период не е осигуряван редовен ежемесечен достъп за отчета му, поради което начисляванията на ТЕ за БГВ за имота са ставали на база брой лица – 1 брой лица по 140 литра на денонощие. В имота на ответника има монтирано 1 брой отоплително тяло тип радиатор и присъединено към топлоразпределителната мрежа в блока. На същото се е начислява ТЕ за отопление съобразно отчет от ИРУ през месеците, когато е осигуряван достъп. През месеците на неосигурен достъп начисляванията са ставали на база предишно потребление от предходен период за отоплителното тяло. През процесния период в имота има 5 монтирано 1 брой ИРУ. За целия процесен период за апартамента е разпределена 0,39962 MWh за сградна инсталация. Установява се, че за имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7., вр. чл. т.6.5 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост , приложение чл.61, ал.1 от от Наредба 16-334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год. Количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 год. е общо 4,39536 MWh в това число 0,39962 MWh за отдадена от сградната инсталация, 0,45239 MWh за отопление и 3,54335 MWh за БГВ. Установява се, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за ТЕ.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в.л. Й. П.. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на задължението на ответника за процесния период възлиза на 535.08 лева – главница, и обезщетение за забава в размер на 34.39 лева.