Решение № 150 от 05.06.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. гр. Лом, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20231620100754 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди се, че вземането на ищеца се основава на Договор за потребителски кредит FL937318 от 21.09.2018г., сключен между ищеца от една страна и от друга – кредитополучателите И. Б. М. с ЕГН ********** и Т.

Р. К. с ЕГН **********, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 13209,60 лв., като последните са се задължили да върнат ползвания кредит заедно с дължимите лихви, такси за разглеждане на искането за кредит, месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, в срок и при условия съгласно договора.

Кредитополучателите са усвоили предоставените парични средства от нарочна разплащателна сметка на 21.09.2018 г., видно от представено банково бродеро от същата дата. Кредитът следвало да се погасява на месечни анюитетни вноски, в брой, до 17-то число на месеца. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 21.03.2021 г. съгласно погасителния план Банката обявила предсрочната изискуемост на кредита, без да се прекратява действието на договора, след писмено уведомление до длъжника, като е изпратено писмо с изх. № 11832 от 25.10.2021 г. до длъжника И. Б. М., получено на 02.11.2021 г. Съкредитополучателят Т. Р. К. е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита с писмо с изх.

№ 11833/25.10.2021 г. Вследствие на подадено заявление от «ЮРОБАНК 1

БЪЛГАРИЯ» АД по ч.гр.д. № 710/2022г. по описа на Районен съд - Лом е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 444 от 14.04.2022г. срещу длъжниците И. Б. М. и Т. Р. К. за сумата от 13 284,38 лв., от които: 10 689,89 лв. - главница; 1437,16 лв. - възнаградителна лихва за периода от 21.03.2021 г. до 02.11.2021г.;

1087,33 лв. - мораторна лихва за периода от 21.03.2021 г. до 05.04.2022г.;

70.00 лв. - такси за периода от 25.05.2021 г. до 10.12.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.04.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 1060,22 лева общо разноски. В уточняваща молба на ищеца се сочи, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника И. Б. М. лично на 13.01.2023 г. и същата не е подала в срока по чл. 414, ал. 2 възражение, като искът срещу същата не се поддържа, тъй като би се явил недопустим. Искът се предявява само срещу солидарния длъжник Т. Р. К.. С молба с вх. № 5429/12.07.2023 г. ищецът е посочил, че е подадена молба по ч. гр. дело № 710 от 2022 г. по описа на ЛРС за допълване на заповедта за изпълнение, тъй като е пропуснато в заповедта да се посочи, че длъжниците солидарно следва да заплатят на кредитора вземането.

Посочено е в тази молба, че се иска на основание чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК спиране на производството по настоящото гражданско дело № 754 от 2023 г. до произнасяне на РС- Лом по ч.гр. д. № 710 от 2022 г.

Иска се: да бъде признато за установено, че Т. Р. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********, в качеството й на солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит FL937318 от 21.09.2018г., дължи на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: ******, сумата от 13 284,38 лв. (тринадесет хиляди двеста осемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки), от които: 10 689,89 лв. (десет хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки) - главница; 1437,16 лв. (хиляда четиристотин тридесет и седем лева и шестнадесет стотинки) възнаградителна лихва за периода от 21.03.2021 г. до 02.11.2021г.; 1087,33 лв. (хиляда осемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки) - мораторна лихва за периода от 21.03.2021 г. до 05.04.2022г.; 70.00 лв. (седемдесет лева) - такси за периода от 25.05.2021 г. до 10.12.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.04.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 710/2022 г. по описа на ЛРС.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, като с писмено становище се поддържа изцяло исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът, редовно призован, се явява лично, като заявява, че признава иска в цялост. Възразява единствено по отношение на разноските.

Доказателствата са писмени.

2

Предявеният иск е допустим, доколкото ищецът има правен интерес от търсената с него защита.

Съдът, като взе предвид направеното изявление на ответника за признание на иска, намира, че не са налице пречки за постановяване на решение в съответствие с разпоредбата на чл. 237, ал.1 от ГПК. По силата на разпоредбата на чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска. В случая са налице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК, тъй като в съдебно заседание лично ответникът е признал иска по основание и размер, а ищецът е заявил искане да се постанови решение при признание на иска. Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Твърдението на ищеца за основанието, на което претендира вземането си, се подкрепя от ангажираните доказателства. При тези факти, съдът приема, че са спазени изискванията, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 от ГПК , поради което следва да постанови решение, което се основава на признанието на иска.

Предвид изложеното и направеното признание на иска, съдът намира, че следва да бъде уважен предявения от ищеца установителен иск, като се приеме, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 710/2022 год. по описа на ЛРС.

Ищецът претендира разноски. Ответникът е станал причина за завеждане на делото. Съгл. чл. 78, ал. 2 ГПК разноските не се възлагат върху ответника, ако той не е дал повод за завеждане на делото и признае иска.

Въпреки заявеното признание, настоящият случай не е такъв, тъй като липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Напротив, единствената възможност на ищеца да се защити е именно предявяването на настоящия иск. Направеното искане за присъждане на тези разноски се преценява като своевременно. Разноски са поискани от ищеца както с исковата молба, така и изрично преди приключване на устните състезания. С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за ищеца. В заповедното производство са направени разноски от заявителя – ищец в размер на 265,69 лева за платена държавна такса и 794,53 лева за платено адвокатско възнаграждение, а в настоящото производство - 531,38 лева за платена държавна такса по предявяване на иска и 1914,71 лева за адвокатско възнаграждение.

Изброените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.

Адвокатското възнаграждение, платено от ищеца по исковото производство – 1914,71 лв., не се явява прекомерно, тъй като то е в минималния размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2, т. 2, т. 3, съгласно които се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер от: по т. 2 при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.; по т. 3 - при интерес от 10 000 до 25 000 лв. - 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. За всеки от исковете – главница, договорна лихва, 3 мораторна лихва и такси общо изчисленото възнаграждение следва да бъде 2614,54 лв., като е претендирано под тази сума.

Адвокатското възнаграждение по заповедното производство също е в минимално установения размер съгласно цитираната наредба, чл. 7, ал. 7 от същата, по силата на която: (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 84 от 2016 г., отм. относно изменението с бр.

28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) За защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.

Предвид изложените мотиви, Ломският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Р. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********, в качеството й на солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит FL937318 от 21.09.2018г., дължи на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.

*******, представлявано от М.В. - прокурист и Д.Ш. - изпълнителен директор, сумата от 13 284,38 лв. (тринадесет хиляди двеста осемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки), от които: 10 689,89 лв. (десет хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки) главница; 1437,16 лв. (хиляда четиристотин тридесет и седем лева и шестнадесет стотинки) възнаградителна лихва за периода от 21.03.2021 г. до 02.11.2021г.; 1087,33 лв. (хиляда осемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки) мораторна лихва за периода от 21.03.2021 г. до 05.04.2022г.; 70.00 лв. (седемдесет лева) такси за периода от 25.05.2021 г. до 10.12.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.04.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 710/2022 г. по описа на РС - Лом.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. Р. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********, да заплати на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК:

******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, представлявано от М.В. - прокурист и Д.Ш. - изпълнителен директор, направените в исковото производство разноски в размер на 2446,09 лева /две хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и девет стотинки/, от които: 531,38 лева за платена държавна такса по предявяване на иска и 1914,71 лева за адвокатско възнаграждение, както и направените по частно гр. дело № 710/2022 г. по описа на ЛРС разноски в размер на 1060,22 лв. /хиляда и шестдесет лева и 4 двадесет и две стотинки/, от които: 265,69 лева за платена държавна такса и 794,53 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5