Решение № 210 от 24.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Варна, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500392 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по следните въззивни жалби срещу решение № 74/02.05.2025г., постановено по гр.д. № 474/2024г. на ОС – Силистра:

Въззивна жалба на Ж. А. М., ЕГН ********** чрез адв. Д. И. - АК Силистра срещу решението, в частите, с които са отхвърлени исковете му срещу Прокуратурата на Република България за осъждането й за заплащане на обезщетение за нанесените на въззивника неимуществени вреди, в резултат на незаконно и повдигнато и поддържано обвинение с обвинителен акт от 07.07.2022г. и от 07.12.2022г. на ОП Силистра, по който е оправдан с присъда № 8/18.04.2024г. по НОХД № 240/2022г. по описа на РС - Тутракан, потвърдена с решение № 71/04.07.2024г. на ОС - Силистра за разликата над присъдените 5000лв. до претендирания размер от 25 000лв. и за имуществени вреди до размера от 37 008,87лв. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в тези части. Твърди се, че макар съдът правилно да е посочил критериите, съобразно които следва да се определи справедливия размер на обезщетението, не е извършил пълна и обоснована на конкретните обстоятелства преценка, отчитайки установеното по делото. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди не са взети предвид 1 всички факти и обстоятелства обосноваващи причинната връзка между воденото срещу ищеца в периода 16.03.2022г.-04.07.2024г. наказателно производство и причинените вреди; не е отчетено обстоятелството, че освен взетата мярка на процесуална принуда е била извършена и криминалистична регистрация. Съдът не е извършил преценка на цялостното отражение на предприетото срещу въаззивника наказателно преследване, не са обсъдени в съвкупност всички релевантни факти и доказателства, установяващи претърпените неимуществени вреди, в резултат на което присъденото обезщетение се явява несъответно на характера и интензитета на тези вреди.

Относно отхвърлената претенция за имуществени вреди се сочи, че съдът не е изложил мотиви, въз основа на които е приел същата за неоснователна.

Въззивникът счита, че от представените по делото доказателства се установява, че воденото срещу него наказателно производство е предпоставило оставането му без работа и в тази връзка са и претърпените имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи - неполучените трудови възнаграждения. Изложени са доводи по съществото на спора.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части, като се постанови решение, с което иска за обезщетение за неимуществени вреди се уважи до предявения размер от 25 000лв., а иска за обезщетение на претърпени имуществени вреди се уважи до размера на сумата от 37 008,87лв., ведно със законната лихва в размер на 2642,07лв.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на РБ.

Прокуратурата на РБ обжалва първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. Наведените оплаквания са за неправилност на решението, основани на доводи за липса на мотиви относно това кои неимуществени вреди съдът е приел за доказани и подлежащи на обезвреда, както и за необсъждане на всички възражения, с които исковете са оспорени.

Твърди се, че от ангажираните по делото доказателства не се доказват претендираните от ищеца вреди и причинната им връзка с воденото наказателно производство. Съдът не е отчел, че интензитетът на претърпените вреди е обичаен за характера и вида на повдигнатите обвинения, като присъденото обезщетение, ако такова се дължи е прекомерно. Изложени са и мотиви, че определяйки общо глобално обезщетение за претърпените неимуществени вреди, претендирани по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 и чл.4 ЗОДОВ, съдът се е произнесъл по непредявен иск. Относно претенцията за имуществени вреди се сочи, че по делото не са представени доказателства установяващи направените разходи за превод на документи и заплащане на адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на оспорвания 2 съдебен акт и отхвърляне изцяло на предявените искове.

В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от Ж. А. М. срещу Прокуратурата на Република България, с предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз, засягане на конституционно защитени основно човешки права на чест и достойнство, право на лична свобода, на свободно придвижване, , психо-емоционален дискокомфорт и сумата от 37008,87лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за преводи на документи в наказателното производство, разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, невъзможност да упражнява трудова дейност и прекратяване на трудовото му правоотношение и невъзможност да намери подходяща работа и реализира доход, с който да издържа семейството си, вследствие на повдигнато на 07.07.2022г. и 07.12.2022г. и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, пр.9, вр. ал.1 НК, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 04.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата. В обстоятелствената част на исковата молба подробно са изложени твърдения за претърпените неимуществени вреди, които са следствие на повдигнатото и поддържано обвинение от Прокуратурата по досъдебно производство № 362 ЗМ-54/2022г. на РУ Тутракан , наказателно дело № 240/2022г. по описа на РС Тутракан и ВНОХД №190/2024г. на ОС Силистра, за деяние извършено на 14.02.2022г. квалифицирано по чл. 16, вр. чл.308, ал.2, пр.9, вр. ал.1 НК, по което е бил оправдан.

От материалите по НОХД № № 132/2022г. и 240/2022г. на РС-Тутракан, включващи ДП № 362 ЗМ-54/2022г. на ОД на МВР-Силистра, РУ- Тутракан, както и ВНОХД № 190/2024г. на ОС-Силистра се установява следното: ДП №362 ЗМ-54/2022г. е образувано за извършено престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, пр.9, вр.ал.1 НК; с постановление от 27.05.2022г. на ищеца е повдигнато обвинение за посоченото престъпно деяние; Наказателното производство в съдебната му фаза е образувано по внесения на 08.07.2022г. обвинителен акт против ищеца за извършено от него на 14.02.2022г. престъпление по чл. 316, вр. чл.308, ал.2, пр.9, вр.ал.1 НК /за това, че на 14.02.2022г. в гр. Главиница, област Силистра, по ул.“Оборище“, при 3 управление на МПС- л.а. “Ауди А6“ с немски рег. № ***, съзнателно е ползвал пред служители на РУ Тутракан неистински чуждестранен официален документ – СУМПС № 5/5165580, на името на Z.M., на който е придаден вид, че е издаден от компетентните власти на Република Кипър, като образуваното НОХД № 132/2022г. е прекратено и производството е върнато на прокуратурата за допълнително разследване; По внесен на 07.12.2022г. обвинителен акт срещу ищеца зя извършване на същото престъпление е образувано производство по НОХД № 240/2022г. на РС Тутракан. С присъда №8/18.04.2024г. постановена по НОХД № 240/22г. ищецът е признат за невинен по повдигнатото обвинение и е оправдан. Постановеното присъда е потвърдена с решение №71/04.07.2024г., постановено по ВНОХД № 190/2024г. на ОС Силистра. С постановление от 19.05.2022г. на ищеца е била определена мярка за неотклонение „подписка“, която е отменена с постановената на 18.04.2024г. присъда.

Ищецът е представил с исковата си молба заверени за вярност копия от договори за правна защита и съдействие по ДП № 362ЗМ-54/2022г., НОХД № 132/2022г., фиш за работна заплата за м.12.2021г. и м. май 2022г., удостоверение за граждански брак, удостоверения за раждане на Д.Ж.А., Е.Ж.А., Д.А.., Е.С. – деца на ищеца.

От показанията на св. Х.А.Е., В.Й.А.а и Н.С.М. / съседи на ищеца/ се установява, че ищецът работел в Германия, като работата му била свързана с каране на автомобил. След като му взели книжката, не можел да работи там и да получава доходи. Имал затруднения при издръжката на семейството си с четири деца и изпитвал срам от това. Страхувал се, че ще влезе в затвора и се притеснявал, че няма да има кой да се грижи за жена му и децата им.

Свидетелите му помагали финансово, като му давали пари. Свид. М. посочва, че няколко пъти е карал до болницата със своята кола децата на ищеца, когато били болни. След като книжката му била върната, започнал работа и е подобре.

От заключението на ССчЕ се установява, че необлагаемият данъчен доход за лица с данъчен клас ІІ е както следва: 10347 евро за 2022г., 10908 евро за 2023г. и 11604 евро за 2024г.; минималната часова ставка за 2023г. е 12 евро на час, а за 2024г. – 12,41 евро на час.. Вещото лице е определило размер на пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения от ищеца, в следствие на прекратеното в Германия ТПО на 18 922,33 евро/ 37 0008,87лева/, за периода м.11.2022г.- 04.07.2024г., като размера на законната лихва върху посочената сума, до влизането в сила на оправдателната присъда е 2 642,07лв.

Правни съображения и изводи.

Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

4

Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.