Решение № 7 от 09.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№7 гр. **, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – **, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20255501000396 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на *** против решение №475/09.07.2025г., постановено по гр.д. №966/2024г. по описа на Районен съд – гр.**, с което са отхвърлени предявените от въззивника против въззиваемия искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 във вр. с чл.99 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумите:

250.00 лв. главница, 25.23 лв. договорна лихва от 14.12.2018 г. до 14.04.2019 г., 47.58 лв. законна лихва за забава за периода от 14.04.2019 г. до 20.10.2023г., по договор за паричен заем Кредирект №245777/14.12.2018 г., сключен между *** и В. С. А. и законна лихва върху главницата от 23.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №1387/24.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2423/2023 г. по описа на РС-**, като неоснователни.

Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Изложени са подробни оплаквания.

Посочена е и коментирана съдебна практика. Направено е искане да се отмени решението на Районен съд – гр.** и се постави друго, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендират се разноските по делото.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на особения представител на въззиваемия, с който е взето становище, че жалбата е неоснователна, а решението законосъобразно и правилно.

Направено е искане да се потвърди решението на Районен съд – гр.**.

Окръжен съд – гр. **, в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за 1 установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.9, ал.1 ЗПК във връзка с чл. 99, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал.1 ЗЗД.

Ищецът *** моли съда да признае за установено по отношение на ответника В. С. А., с ЕГН-**********, че същият му дължи сума в общ размер от 322.81 лв., формирана както следва: главница в размер на 250 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 25.23 лв. за периода от 14.12.2018 г до 14.04.2019 г., законна лихва за забава в размер на 47.58 лв. за период от 14.04.2019 г. до 20.10.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира съдебни разноски

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител адв. С. Г.-Ч., заявява, че предявените искове са недопустими, поради липсата на активна процесуална легитимация на ищеца, а при условията на евентуалност - неоснователни, поради липса на доказателства за реалното усвояване на предоставената в заем сума.

По делото не е спорно, че по силата на договор за паричен заем №Кредирект №245777/14.12.2018 г., ***, като заемодател е предоставил на В.

С. А., като заемател, сумата от 250 лв., като последният се е задължил да върне същата сума по следния начин: една вноска от 8.35лв. и 3 вноски по 88.96 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40.08 %, ГПР- 48.25 %, като общата сума за плащане е 275.23 лв.

Съгласно чл.6.1 от договора, заемателят се задължава да предостави в срок от три дни от усвояването на заемната сума обезпечение, по начина и реда, отговарящ на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/ като в случай на неизпълнение, съгласно чл.6.2 той дължи на заемодателя неустойка в размер на 120.77 лв., която се начислява автоматично от заемодателят, заплаща се разсрочено, съобразно погасителния план, включен в договора и с подписването на договора за заем, заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване.

Съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., приложен по гр.д. №966/2024 г. на КРС, *** прехвърля на ***, вземанията си, произтичащи от договори за кредит, индивидуализирани в Приложение №1 към него, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Видно от данните по заповедното и първоинстанционното дело, Приложение №1 към договор за продажба и прехвърляния на вземания от 13.01.2022г. не е представено.

Към исковата молба е приложено уведомление за цесия до ответника В.

С. А., с ЕГН-********** относно договор за кредит №245777/14.12.2018 г.

От приложеното ч.гр.д.№2423/2023г. по описа на Районен съд- ** се установява, че по подадено заявление по чл.410 ГПК от ***, ЕИК: ** е издадена Заповед №1387/24.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение 2 по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. С. А., с ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес гр.**, *** и адрес по заявление гр.**, *** сумите: 250.00лв. главница, 25.23 лв. договорна лихва от 14.12.2018 г. до 14.04.2019 г., 47.58 лв. законна лихва за забава за периода от 14.04.2019 г. до 20.10.2023 г. и законна лихва върху главницата от 23.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че от представените по делото писмени доказателства от ищцовото дружество на първо място не се установява, че вземането, предмет на настоящото производство е прехвърлено от *** на ***.

Видно от приложения към исковата молба рамков договор за продажба и прехвърляния на вземания от 13.01.2022г. между *** и ***, вземанията предмет на същия, са индивидуализирани в Приложение №1 към него, като ищецът твърди, че вземането срещу длъжника е посочено под № 239 в Приложение №1 към договора. Въпросното Приложение №1 не е представено нито в заповедното, нито в първоинстанционното производство.

При тези данни Окръжен съд приема, че по делото не е доказано, че предмет на сключения договор за цесия е вземане, произтичащо от сключения между *** и ответника В. С. А. договор за паричен заем Кредирект №245777/14.12.2018 г. Следователно, *** не е доказало качеството си на кредитор на ответника В. С. А.. С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

До същите правни изводи е стигнал и РС в обжалваното решение, което настоящият състав на ОС намира за законосъобразно и правилно.

С оглед изложените съображения, Окръжен съд счита, че следва да потвърди обжалваното решение.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №475/09.07.2025г., постановено по гр.д. № 966/2024г. по описа на Районен съд – гр.**.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4