Решение № 1319 от 22.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1319 гр. Варна , 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Жана Ив. Маркова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20213100500896 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Oбразувано e по въззивна жалба вх.№ 267112/29.01.2021г., от „Ренесанс СФ” ЕООД, ЕИК 204578007, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „ЦарОсвободител” 76-Г, ет.4, офис 405, срещу решение №261658/14.12.2020г., постановено по гр.д. № 17270/2019г. на ВРС, 30 съдебен състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу М. Г.

ТР., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, искове да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество, в качеството му на цесионер на вземане по договор за поръчка от 25.10.2016 г., сключен между ответницата и „НД 1“ ЕООД, прехвърлено с договор за цесия от 21.10.2019 г., сключен между „НД 1“ ЕООД и ищцовото дружество, сумата от 2 250,00 евро - главница, на основание чл. 5, във вр.чл. 3 от договор за поръчка за имот, находящ се в гр.Варна, ул.„20-та” № 18, ет.2, ап. 4, м-ст „Траката”, Евксиноград, ведно със законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на исковата молба 22.10.2019г., до окончателно заплащане на задълженията, на осн. чл. 286 ЗЗД, както и сумата от 445.64 евро, представляваща мораторна лихва, считано от 09.11.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба - 22.10.2019 г., на осн. 86 ЗЗД.

В жалбата се поддържа, че решението следва да бъде отменено. Представя се уведомление за сключен договор за цесия между „Ренесанс СФ“ ЕООД и „НД 1“ ЕООД, инкорпорирано в телепоща от 17.12.2020г., изходящо от цедента, с получател М.Т. и се моли за приемането на тези документи като нововъзникнали писмени доказателства. В този смисъл се излага, че длъжникът е редовно уведомен за прехвърлянето на вземането. Сочи се и че уведомлението е предвидено в полза на длъжника, с цел да го предпази от двойно 1 плащане, като длъжникът може да възрази за липса на уведомяване за цесията, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор. Счита се, че останалите изводи в първоинстанционното решение са правилни. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират се и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, чрез адв. С. Хр., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита производството за недопустимо поради липса на представителна власт на процесуалните представители на ищеца. Счита, че след като ищецът едва в първо заседание пред първа инстанция е представил договор за цесия, то това е индиция, че такъв договор не е съществувал. А въпреки указанията на съда, до края на съдебното дирене, доказателства, че цесията е съобщена на ответницата, не са представени. Излагат се доводи и се цитира съдебна практика в подкрепа на становището, че само уведомяване на длъжника от стария кредитор е правно релевантно. Излага се, че въззиваемата страна не споделя изводите на първоинстанционния съд, че договорът за поръчка е надлежно сключен във вида му, предложен от ищцовото дружество и в частност относно дописването на ръкописния текст на първа страница от трето за договора лице. Обръща се внимание, че липсва удостоверяване на допълването на договора с подписите на договарящите страни. Не се споделя изводът на съда, че процесният имот е предлаган на ответницата именно от стария кредитор, както и изводът за достоверност на показанията на свидетеля В.А.. Счита изводите на съда по иска по чл.86 ЗЗД за правилни. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски по делото.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подаденае в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от „Ренесанс СФ” ЕООД, ЕИК 204578007, срещу М. Г. ТР., ЕГН **********, искове да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество, в качеството му на цесионер на вземане, 2 сумата в размер от 2 250,00 евро - главница, на основание чл. 5, във вр. чл. 3 от договор за поръчка за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „20-та” № 18, ет. 2, ап. 4, м-ст „Траката”, Евксиноград, ведно със законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателно заплащане на задълженията, както и сума в размер на 445.64 евро (четиристотин четиридесет и пет евро и шестдесет и четири евро цента) мораторна лихва, считано от 09.11.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба 22.10.2019 г.

В исковата молба се твърди, че на 25.10.2016 г. в офиса на „НД 1”ЕООД, ответницата М. Г. ТР. си уговорила среща с брокери от агенцията, на която се презентирали два имота и след одобрение на същите, тя подписала процесния договор за поръчка от същата дата, в който били посочени селектираните за оглед недвижими имоти, а именно: 1. Недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „20-та” № 18, ет. 2, ап. 4, м-ст „Траката” Евксиноград, както и 2. Недвижим имот, находящ се в гр Варна, кв. „Виница”, ул. „Св. Св. Константин и Елена” № 40, Английски комплекс. Съгласно чл.1, т.1 от процесния договор, продажната цена на имотите била съответно за имота по т. 1 – 75 000 евро и за имот по т.2 – 70 000 евро.

Представителите на агенцията разяснили подробно на М.Т. правата и задълженията на страните, съгласно сключвания договор за поръчка, след което същият бил приет без забележки и подписан собственоръчно от ответницата. В присъствието на М.Т., брокерите от агенцията организирали незабавно оглед на имотите, селектирани от нея и посочени в чл.1 от договора, след което М.Т. уверила, че е харесала имота, описан по т.1, но понеже искала да огледа и други такива, ще изчака преди да вземе окончателно решение, но ще се свърже с брокерите, за да уведоми за решението си, което обаче не било сторено. След справка в Служба по вписванията - гр. Варна се установило, че процесният имот е придобит след извършените огледи от М.Т.. Съгласно Нотариален акт № 123 от 2017г., Том 75, описна книга № 16148 от 09.11.2017г. ответницата е придобила самостоятелен обект в сграда, с площ по док. - 68.990 кв. м., кв. - Сграда за курортен туризъм, в сграда № 4 в ПИ с ид.№ *** , обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, ул. „20-та” № 18, ет.2, ап.4, прилежащ обект - изба № 7 с площ от 1,41 кв.м., който е именно имотът, който дружеството цедент -“НД 1” ЕООД, в изпълнение на чл.1 от процесния договор, е намерил и предоставил на М.Т. като подходящо предложение за закупуване. Съгласно сключения между страните договор за поръчка и по-специално чл.3 от същия, ответницата се е задължила да заплати на дружеството възнаграждение в размер на 3% върху цената на недвижимия имот, така както е посочена в чл.1 от сключения между страните договор, но не по-малко от 950€ за имот, или сумата от 2250 евро (две хиляди двеста и петдесет) главница, формирана съгласно цената на договора, посочена в чл.1, т.1 от Договора за поръчка и приета от ответницата в размер на 75 000 евро. Добросъвестно и в срок, дружеството цедент е изпълнило договорните си задължения, като е организирало оглед и селекция на имот, съобразно дадените указания на доверителя. Ищецът излага, че считано от датата на изповядване на сделката и вписване на съответния нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в Имотния регистър воден при СВ, а именно 09.11.2017г. и на основание чл.3 и чл.4 от 3 сключения между страните договор, за ответницата М. Г. ТР. е възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение. От тази дата - 09.11.2017г., ответницата е изпаднала в забава и на основание чл.4 от договора във връзка с чл.86 ЗЗД за нея е възникнало задължение за заплащане на законна лихва върху дължимото и неизплатено възнаграждение.

Твърди, че по силата на сключен договор за цесия от 21.10.2019 г. между „Ренесанс СФ” ЕООД, в качеството си на цесионер, е придобило процесното вземане на цедента - „НД 1” ЕООД, с ЕИК 203880508, към ответницата М.Т.. Излага, че за сключения договор за цесия и встъпването на „Ренесанс СФ” ЕООД в правата на кредитора - „НД 1”ЕООД, ответницата не е уведомена, поради което цесията следва да породи правното си действие от момента на предявяване на настоящата искова молба.

В отговора на исковата молба ответникът счита, че ищцовото дружество не обосновава правен интерес от воденето на производството, тъй като липсва доказателство, че е придобило процесното вземане цедента „НД 1 „ЕООД-Варна ЕИК 203880508, нито на ответницата е връчвано уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, нито с исковата молба и е връчван процесният договор за цесия. Счита иска за изцяло неоснователен, като го оспорва по основание и по размер. Твърди, че представител на твърдяния цедент „НД 1 „ЕООДВарна никога не я е водил на оглед в посоченото в исковата молба жилище, тъй като собственикът на това жилище никога не го е предоставял на това дружество за търсене на купувач. Собственикът Иван Борисов нито е сключвал договор с „НД 1 „ЕООД-Варна за намиране на купувач, нито е предоставял ключ на представител на това дружество за водене на потенциални купувачи за оглед на имота. Действително, ответницата търсела да си закупи жилище и се била обърнала към агенция с наименование „Нов дом 1“ в гр. Варна да намери подходящо жилище, отговарящо на нейните предпочитания. Предложеният договор бил написан на бланка на „Нов дом 1“ -Варна с адрес на управление бул.“Вл.

Варненчик“ № 81, ет.2. Обаче никъде в договора не били посочени поставените от нея параметри за търсеното жилище. Сега се оказало, че посоченото в исковата молба търговско дружество-цесионер „НД 1“ ЕООД-Варна, с адрес на управление, към нея дата бул.“Цар Освободител“ № 76Г, оф.405, никога не е било с наименование „Нов дом 1“ - нито към момента на регистрацията му, нито към датата на сключване на процесния договор за поръчка, нито пък към датата на завеждане на исковата молба по настоящото дело. Твърди, че за това, че посоченото в исковата молба жилище се продава, научила от трето лице - нейн познат Р. Ст. Захариев, който притежава имот на същия адрес и знаел от собственика на апартамента, че същият се продава, но при изричното ограничение от собственика продажбата да стане без посредник брокерска агенция, поради което и имотът не е бил обявяван в агенции за недвижими имоти и не е бил предоставян ключ на същите за водене на потенциални купувачи за оглед на имота. Твърди, че на 25.10.2016г. не е сключвала с „НД 1“ ЕООД-Варна договор за поръчка, в който да са посочени имоти за оглед, а още помалко описания в исковата молба апартамент. Не е водена от служител на „НД 1“ ЕООДВарна на оглед на описания в исковата молба имот. Не е предоставяно от „НД 1“ ЕООДВарна доказателство, че това дружество има ексклузивни права да предлага процесното 4 жилище за продажба, нито дори е казано, че това дружество разполага с ключ за жилището, за да го показва на потенциални купувачи. Никога не е давала съгласие за допълването и/или дописването на договора за поръчка от 25.10.2016г. Доколкото договорът е сключен в писмена форма, то счита, че всяко негово изменение и/или допълване следва да бъде също по взаимно съгласие на страните и извършено в писмена форма или поне, до съответните корекция и/или допълване следва да са положени подписите на двете договарящи страни. Допълването, ръкописно, на договора за поръчка от 25.10.2016г. в пункт 1 от същия, е станало без нейно знание и съгласие и е било извършено за нуждите на настоящото производство. Оспорва, че на 09.11.2017г. с „Нотариален акт № 123 от 2017г., Том 75, описна книга № 16148 от 09.11.2017г. е придобила самостоятелен обект в сграда с площ по док. - 68,990 кв. м., кв. - Сграда за курортен туризъм, в сграда № 4 в ПИ с ид.№ ***, гр. Варна ул. „20-та“ № 18, ет.2, ап.4“. Твърди също, че процесните вземания за главница и лихва, не са отразени в балансите на „НД 1 „ЕООД-Варна за 2017г., за 2018г., а също и за 2019г., нито в тези на ищеца, доколкото договорът за цесия има действие и за третите лица от деня, когато бъде съобщена на длъжника. С оглед неоснователността на главния иск, твърди неоснователност и на акцесорния иск за лихви.

Разпечатката съдържа 24 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a140b7a1-74bd-47a9-a79a-0c01adb31e97