Решение № 3548 от 06.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3548 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100509516 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20068619/24.11.2022 г. СРС, 172 с-в, по гр.д.№ 6921/2019 г. е осъдил на основание чл.200, ал.1 КТ „Бараж Груп“ ЕООД да заплати на М.

Н. Г., действаща чрез своя законен представител Б. Б. Г. сумата от 50 000 лв.обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на баща й-Н.

В.Г., починал при трудова злополука на 21.09.2016 г. със законната лихва от 21.09.2016 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен; осъдил е на основание чл.200, ал.1 КТ „Бараж Груп“ ЕООД да заплати и на Б. Б. Г. сумата от 50 000 лв.-обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й-Н. В.Г., починал при трудова злополука на 21.09.2016 г. със законната лихва от 21.09.2016 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен.Решението е постановено при участието на трето лице-помагач-ЗК „Уника Живот“ АД.

С определение № 20080554/23.02.2023 г. СРС е изменил постановеното 1 по делото решение в частта за разноските, като е присъдил в полза на Адвокатско дружество „Д. и Х.“ и ДДС върху присъдените разноски или общо възнаграждение в размер на 4 236 лв. с ДДС, както и върху разноските в производството за обезпечение на бъдещ иск в размер на 1 728,60 лв. за всеки от ищците или общо 3 457,20 лв. с ДДС; осъдил е Б. Б. Г. в качеството й на ищец и на законен представител на М. Н. Г. да заплати на „Бараж Груп“ ЕООД разноски за адвокат в настоящото производство в общ размер на 4 236 лв. с ДДС, както и разноските в производството по обезпечение на иска в общ размер на 3 388,70 лв. с ДДС.

С решение № 20095370/27.06.2023 г. СРС, 172 с-в, по гр.д.№ 6921/2019 г. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение относно ЕГН на Б. Б. Г., като вместо **********1 същото е коригирано на **********.

Срещу решение № 20068619/24.11.2022 г. е постъпила въззивна жалба от ищците М. Н. Г., действаща чрез своя законен представител Б. Б. Г. и лично от Б. Б. Г. в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ.Въззивниците твърдят, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат поради груба небрежност от страна на пострадалия и е намалил обезщетението на основание чл.201, ал.2 КТ.Излагат доводи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и за несъответствие на определеното обезщетение със степента на претърпените от ищците неимуществени вреди.Твърдят, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е приобщил като доказателства по делото своевременно представени с молба, представена в открито съдебно заседание на 14.02.2020 г. официални документи, които са били относими и допустими, а впоследствие е приел заключението по допуснатата комплексна експертиза, която е изготвена и въз основа на тези документи.Твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е доказал възражението си за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, като е основал изводите си на предположение, съдържащо се в експертното заключение.Съдът не е направил анализ и на събраните по делото свидетелски показания въпреки наличието на противоречия между тях и не е посочил кои от тях кредитира и кои не, като е игнорирал част от тях, без да излага мотиви в тази насока и е посочил имена на свидетели, които не са разпитвани по делото 2

/Ж. и Г./.Излагат оплаквания, че съдът не е преценил показанията на свидетеля С.З. съгласно чл.172 ГПК предвид обстоятелството, че към момента на разпита свидетелят е бил служител на ответника и чиито показания са в противоречие с приетата по делото графологична експертиза /ГЕ/, както и с показанията на свидетеля Ж.К..Твърдят, че съдът не е обсъдил и констатациите, отразени в протокол № 64/10.11.2016 г. за резултатите от извършеното разследване на трудовата злополука.Първоинстанционният съд не е съобразил и обстоятелството, че ответникът не е ангажирал писмени доказателства, че е изпълнил задължението си за провеждане на периодичен или ежедневен инструктаж.Въззивниците поддържат становище, че по делото не е напълно изяснен механизма на настъпване на злополуката, поради което не може да се приеме за доказано съпричиняване от страна на пострадалия.При определяне на размера на обезщетението районният съд не е отчел, че Н. Г. е бил единствената мъжка фигура и опора в живота на ищците.Преди настъпването на трудовата злополука пострадалият е бил на 46-годишна възраст-здрав, жизнен и работоспособен мъж.Той е бил работлив, отговорен родител и всеотдаен съпруг, грижещ се за семейството си и за издръжката и на двете ищци.Въззивниците твърдят, че между тях и починалия е имало изградена изключително здрава емоционална връзка, изразяваща се в силно чувство на обич, уважение, подкрепа и всеотдайност, те са разчитали на помощта му в ежедневието си.Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове изцяло.Претендират разноски.

Ответникът по въззивната жалба- „Бараж Груп“ ООД оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Изразява становище, че съдът правилно е отказал да приеме като доказателства по делото протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него с оглед принципа на публичност и непосредсвеност в гражданския процес, като е изискал материалите по досъдебното производство за изготвянето на комплексната експертиза.Твърди, че не съществува пречка при изготвяне на експертизата вещото лице да обоснове изводите си на документи, които не са приети като доказателства по делото, още повече, че заключението не е оспорено от ищците.Правилно съдът е приел, че на база заключението на комплексната експертиза и разпитаните свидетели е установено, че при настъпване на злополуката пострадалият се е 3 намирал на скелето и е паднал оттам, като по този начин едновременно не е изпълнявал работата си с необходимото старание и внимание и същевременно е допуснал нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност и така е причинил вредоносния резултат, като съпричиняването е в размер на 50%.От заключението на комплексната експертиза е установено, че е физически невъзможно пострадалият да е паднал от рампата или плочата на сградата.Твърди, че със сила на пресъдено нещо по друго дело е установено мястото, от което е паднал пострадалият-решение № 223217/24.09.2021 г. по гр.д.№ 16701/2018 г. на СРС, 55 с-в, потвърдено с решение от 12.02.2021 г. по в.гр.д.№ 5196/20 г. на СГС, както и решение от 28.07.2021 г. по гр.д.№ 38784/2019 г. на СРС.Поддържа, че начинът на настъпване на трудовата злополука е факт, който се ползва със сила на пресъдено нещо и е недопустимо в отделните производства да се приема различен механизъм на злополуката.Първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на съвкупен анализ на всичски събрани по делото доказателства и е посочил и кои свидетелски показания кредитира и и защо.Поради грешка свидетелят А.С.К. фигурира по делото като А. Ж. и А. Г..Оспорва твърдението, че е налице противоречие между показанията на свидетеля С.М. с приетата по делото ГЕ, тъй като свидетелят не е уточнил за инструктаж на коя дата се е подписал пострадалият.Твърди, че по други дела съдебно-почерковите експертизи са дали заключение, че подписът, положен на 21.09.2016 г. в книгата за проведен инструктаж, е положен от Н. Г. /по гр.д.№ 16701/2018 г. на СРС, гр.д.№ 38784/2019 г. на СРС и по ДП № 318/2016 г. на СГП/.Излага доводи, че правилно съдът е кредитирал показанията на свидетеля Н. П. вместо тези на Ж.К., както и че не е налице противоречие между показанията на П. и останалите доказателства.Поддържа становище, че е доказал при условията на пълно и главно доказване, че на пострадалия е проведен инструктаж да не използва скелето, тъй като не е било въведено в експлоатация, както и че същият е проявил груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 ЗЗД.Твърди, че по делото са установени обстоятелствата, при които е настъпила злополуката.Счита, че определеният размер на обезщетението е прекомерен с оглед принципа на справедливостта и събраните по делото доказателства.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Третото лице-помагач-ЗК „Уника“ АД не взема становище по въззивната 4 жалба.

Постъпила е и частна жалба от ищците и от процесуалните им представители срещу определението по чл.248 ГПК в частта, с която първите са осъдени да заплатят разноски на ответника по обезпечителното производство и в частта, с която е оставено без уважение искането на пълномощниците им за присъждане на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение за исковото и обезпечителното производство.Жалбоподателите твърдят, че съдът неправилно е определил дължимите разноски на страните, като не е изложил мотиви как е формирал размера им.Неправилно са присъдени всички разноски от ответника, направени в производството по обезпечение на бъдещи искове.Твърдят, че съдът не е отчел и фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощниците процесуални действия.Молят съда да отмени определението в обжалваната част и да измени решениието в частта за разноските, като осъди ответника да заплати в полза на Адвокатско дружество „Д. и Х.“ допълнително 1 802,80 лв.-остатък от дължимото адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие в обезпечителното производство и да намали размера на присъдените в полза на ответното дружество разноски за обезпечителното производство до сума в размер на 1 431,99 лв.С уточнителна молба от 09.11.2023 г. въззивницитеищци са уточнили, че в частта, с която се обжалва определението по чл.248 ГПК ,частната жалба е подадена от Адвокатското дружество, като са представени и доказателства за внесена държавна такса по частната жалба.

Ответникът по частната жалба-„Бараж груп“ ООД оспорва същата.Твърди, че адвокатско възнаграждение се дължи в полза на адвокатското дружество, а частната жалба е подадена от ищците и е недопустима.Оспорват същата и по същество, като твърдят, че не са налице основания за присъждане на по-висок размер на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника им за обезпечителното производство с оглед обема на извършените от него процесуални действия. Твърди, че първоинстанционното производство се характеризира с правна и фактическа сложност, като основната част от доказателствените искания касаят направеното възражение за съпричиняване, а ищците са били в пасивна позиция.Молят съда да остави частната жалба на ищците без разглеждане, респ. без уважение.

Срещу определението по чл.248 ГПК е постъпила частна жалба и от 5 ответника-„Бараж груп“ ООД в частта, с която молбата му е оставена без уважение.Жалбоподателят излага доводи, че делото се отличава с фактическа и правна сложност и са извършени значителни по обем процесуални действия.Моли съда да отмени определението в обжалваната от него част и да постанови определение, с което да измени решението в частта относно разноските, като му присъди и сумата от 8 472,00 лв. с ДДС-пълен размер на адвокатското възнаграждение и да отмени решението в частта, с която е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 125,00 лв. и да осъди ищците да му заплатят сумата от 175,00 лв. за платен депозит за вещи лица.

Ответниците по частната жалба- М. Н. Г., действаща чрез своя законен представител Б. Б. Г. и лично от Б. Б. Г. оспорват същата.Изразяват становище, че в полза на ответника не следва да се присъжда пълен размер на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като следва да се съобрази изхода на спора.Изложили са и аргументи, че активна страна по делото са били ищците и че същото е било многократно отлагано по искане на ответника за допускане на ТЕ, за изготвянето на която не е представил доказателства.Твърдят, че адвокатско възнаграждение се дължи за един адвокат, а дружеството е било представлявано от двама адвокати.Твърдят, че страната няма право да претендира да й бъдат присъдени суми за свидетели над определения от съда размер, който впоследствие е бил изплатен на всеки свидетел, а допълнителната сума за експертиза от 300 лв. е поискана за първи път с молбата по чл.248 ГПК.Молят съда да остави без уважение частната жалба на ответника.