Решение № 1456 от 10.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1456 гр. Варна, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110200299 по описа за 2025 година Производството е образувано е по жалба на И. Д. И. с ЕГН ********** срещу НП № 24-0819-001517/ 18.06.2024 год. на Началник група в ОД МВР Варна, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на осн. чл. 179, ал.

2 вр. ал. 1, т. 5 пр. 3 от ЗДвП на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

С жалбата въззивникът иска отмяна на НП като незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон и процесуланите правила.

Оспорва изцяло фактическата обстановка и изразява несъгласие с констатациите направени от административно наказващия орган.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, като посочва, че видно от събраните гласни доказателства действителната фактическа обстановка е различна от онази, описана в обвинителния акт.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява представител, депозирани са единствено писмени бележки с кратко становище по същество и молба за присъждане на разноски.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 01.04.2024 г. около 16.20 ч. в гр. Варна по бул. „Васил Левски“ посока „Княз Борис 1“ жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Опел Антара“ с рег. № В 3419 РА като до бл. 30 в ж.к. „Чайка“ при наличие на пътен знак „Б2“ от ЗДвП извършил маневра „обратен завой“ и не пропуснал насрещно движещият се лек автомобил „Тойота ЦХР“ с рег. № В1756 ТТ , като двата автомобила се ударили, в резултат на което било реализирано ПТП с материални щети. Участниците в ПТП сигнализирали тел. 112, от където им казали, че няма да изпратят кола, защото няма пострадали хора и двамата водачи решили да си попълнят двустранен протокол, който според показанията на св. П. не бил годен да послужи пред застрахователя му, което обстоятелство го мотивирало да подаде жалба до Началника на „Пътно управление“ Варна.

Впоследствие двамата участници в ПТП били извикани в Трето РУ при ОД на МВР Варна на очна ставка. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. чл. 6 т.1 от ЗДвП и на жалбоподателя бил издаден АУАН серия ГА 115445/21.04.2024г. за установеното нарушение.

Въз основа на съставения АУАН наказващият орган издал процесното НП, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на осн. чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т.

5 пр. 3 от ЗДвП на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите К. Е. – актосъставител и С. П. – свидетел очевидец и участник в ПТП и свид. Теохаров – също свидетел очевидец и пътник в процесия лек автомобил, чиито показания съдът кредитира като непротиворечиви и логични.

Като писмени доказателства съдът приобщи: АУАН, разписка за електронно връчване, молба, пълномощно, декларация, сведение, снимка двустранен протокол за ПТП, сведение, протокол за ПТП, справка нарушител водач, заповед и др.

Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са логични, последователни и взаимно допълващи се.

2

Показанията С. П. са такива на пряк очевидец на нарушението и възпроизвеждат пред съда непосредствените впечатления на свидетеля относно предприетите маневри от страна въззивника при предизвиканото ПТП, като между страните няма спор къде са се намирали двата автомобила на пътното платно, както и за механизма на настъпване на самото произшествие.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу акт подлежащ на обжалване и пред съда компетентен да се произнесе по основателността и допустимостта й.

По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове по ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, в законоустановените срокове при спазване на админисративнопроизводствените правила, разписани в ЗАНН, като съдържат всички изискуеми се реквизити за такъв акт по ЗАНН и в съответствие с приложимия материален закон. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на съставомерните обстоятелства при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си трябва да се съобразява със сигналите на 3 длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят И.

И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на актосъставителя Е. и на св. П. – очевидец и участник в процесното ПТП, които съдът изцяло кредитира, като на практика фактът на неспазването на пътен знак „Б2“ от ЗДвП, при извършване на маневра „обратен завой“, жалбоподателят не пропуснал насрещно движещият се лек автомобил „Тойота ЦХР“ с рег. № В1756 ТТ и е бил блъснат от него, в резултат на което е имало ПТП с материални щети, не се оспорва от жалбоподателя и от неговия процесуален представител. По делото се спори основно кой кого е блъснал, но нито въззивника, нито въззиваемата страна не оспорват извършването на маневрата „обратен завой“ след знак „Стоп“ от страна на въззивника И..

Съгласно чл. 4. от Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП - приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай и в който са описани материални щети по засегнатите два леки автомобила. Описаните щети са възприети посредством очна ставка между участниците в ПТП от актосъставителя, като последният е изготвил и протокол, от който също ясно се вижда как въззивника при маневра „обратен завой“ не спира на знак „стоп“, в резултат на което не пропуска движещият се по главния път автомобил и е блъснат от него.

С оглед горните разсъждения за съда е несъмнено доказано, че между двете ППС-та има настъпило съприкосновение, което е в резултат на извършването на маневра „обратен завой“ при несъобразяването на наличието на пътен знак „Б2“ от страна на въззивника. Пътен знак „Б2“ поставен преди кръстовище на път без предимство, оказва на водачът да спре, да пропусне превозните средства, които имат предимство, и чак тогава да продължи, като се осигурява добра видимост, без да се пречи на другите участници в движението. В конкретния случай въззивника не е съобразил поведението си с пътния знак Б2 и не е пропуснал движещия се на пътя с предимство 4 автомобил като с това е създал опасност за движението и е било причинено ПТП.

С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че безспорно в случая наказаното лице е осъществило състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП в хипотезата на извършената маневра. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице, като в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 6, т.

1 ЗДвП. Нарушението, което му е вменено е описано със съставомерните му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл. 6, т. 1 ЗДвП, както и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.179, ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.3 от ЗДвП.

Същото е безспорно установено, извършено е именно от наказаното лице, правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно приложимата санкционната разпоредба, което е в абсолютен размер от 200 лв.

Действително двамата участници в процесното ПТП имат различна теза за това кой кого е ударил, но не се оспорва обстоятелството, че действително въззивнка е управлявал автомобила си на път без предимство и след знак Б2 по ЗДвП „Стоп“ се е включил в път с предимство създавайки опасност за движението и поради несъобразеното си движение и маневриране е допуснал ПТП, което изцяло кореспондира с фактическата обстановка отразена в процесното НП и с наложеното наказание.

Обстоятелството дали автомобилът на св. П. е следвало да се намира в бус лентата или не, не е от категорията на тези, които могат да освободят жалбоподателя от отговорност, дори да се приеме за истинно, поради което и не е в състояние да повлияе на цялостната преценка на съда.

Правилно в случая е било преценено и че с оглед характера на нарушението в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може и не следва да бъде прилагана. Нарушението за което е ангажирана отговорността на въззивника крие риск за останалите участници в движението по пътищата, като само по себе си представлява нарушение носещо обществена опасност, поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Нещо повече, в конкретния случай се касае за водач с предходни нарушения по ЗДвП видно от справката за нарушител-водач, като извършеното от него представлява и риск за 5 собствения му живот и здраве и живота и здравето на останалите участници в движението. Нещо повече деянието е извършено в населено място, в напрегната пътна обстановка и в следствие на деянието са били причинени имуществени вреди.

Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно оправдано и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство, като зачита правата и на другите участници в движението и не допуска за в бъдеще такива нарушения застрашаващи живота и здравето на хората.

С оглед горното, НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, като доколкото приложимата санкция е императивно определена в закона, то за съда не съществува възможност да коментира нейния размер.

С оглед изхода на делото, искането на въззивника за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение, а на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 80 лева, с оглед обстоятелството, че в производството от страна на АНО са представени единствено писмени бележки.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0819-001517/ 18.06.2024 год. на Началник група при ОД МВР - Варна, с което на И. Д. И. с ЕГН ********** за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП е на осн. чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 пр. 3 от ЗДвП на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА И. Д. И. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.