Решение № 9376 от 21.10.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 9376

Бургас, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - III-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ГАЛЬОВ административно дело № 20267040701607 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба от Г. Т. Т., с адрес в [населено място], чрез пълномощника- адвокат М. Н. от АК-Бургас, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ с № 26-0302-000017 от 09.07.2026г., издадена от С. С.- полицейски инспектор в РУ-Царево към ОД на МВР-[населено място], с която е постановено „временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

Иска се отмяна на оспорения административен акт.

Наведени са доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Не е налице уведомяване на собственика, че регистрацията на неговия автомобил е прекратена служебно. Жалбоподателят е управлявал този автомобил около 00.19 часа на 03.07.2026г., но още в 08.16 часа на същата дата- 03 юли е сключена задължителната застраховка „ГО“, което се отразява в информационните масиви. Заповедта е издадена едва на 9 юли 2026г., а към този момент е лишена от фактическо основание, освен това не съответства и на законовите цели на издадената ПАМ, тъй като няколко дни преди това нарушението е преустановено.

В съдебното заседание оспорващият, редовно уведомен, не се явява лично, а се представлява от пълномощника- адвокат М. Н. от АК-Бургас. Поддържа се жалбата и пледира за отмяна на заповедта. Претендират се разноските по делото.

Ответникът- полицейски инспектор в ОДМВР-Бургас, РУ-Царево редовно уведомен, се явява лично в открито заседание. Оспорва се жалбата, като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Представя административната преписка. Не се сочат нови доказателства. Няма други искания.

Видно от вписване върху процесната заповед, същата е връчена на адресата, срещу подпис на 13.07.2026г. Жалбата срещу заповедта е подадена директно в съда на 13.07.2026г., съответно е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК. Оспорването е направено от физическо лице, което е адресат на административния акт. Следователно, жалбоподателят има правен интерес от оспорването на неблагоприятен за него акт, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, който подлежи на обжалване пред съда. Налице са всички кумулативно изискуеми положителни предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на жалбата и отсъстват отрицателни такива.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, поради следното:

Относно установените по делото факти:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 03.07.2026г. около 00.25 часа, в [населено място] жалбоподателят Т. управлявал лек автомобил „Фолксваген Кадди“, с рег.№ [рег. номер], негова собственост, като е спрян за проверка от служители на РУ-Царево. От направената справка е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, считано от 30.06.2026г.

От приложените по преписката материали се установява, че на посочената дата и място полицейски служители установили, че движещият се лек автомобил е със служебно прекратена регистрация, съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП. След установеното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е съставен АУАН с № 4122788 от 03.07.2026г. С акта са иззети СРМПС, част втора, както и два броя регистрационни табели на автомобила. АУАН е връчен надлежно на посочената дата. Заповедта за прилагане на ПАМ е изготвена на 09.07.2026г.

Видно от представеното по преписката извлечение от служебната електронна система на МВР, регистрацията на л.а. „Фолксваген Кадди“, с рег.№[рег. номер] е прекратена служебно на 30.06.2026г., поради уведомяване на органите на „Пътна полиция“ от страна на Гаранционния фонд, че за процесният автомобил не е сключена задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ към този момент.

По делото е безспорно, че към момента на установеното управление на 03.07.2026г. около 00.25 часа автомобилът е бил без сключена задължителна застраховка, респективно със служебно прекратена регистрация, след уведомяване на органите на МВР от страна на ГФ. Обаче, видно от представени по делото доказателства, застраховката за автомобила е била сключена осем часа след установяване на нарушението и е валидна, считано от 03.07.26г. в 08.30 часа. /л.20 от делото/.

При издаване на оспорената по делото заповед на 09.07.2026г., ответният административен орган наложил на водача ПАМ, съгласно чл.171, т.1, б.“з“/гг/ от ЗДвП – „временно отнемане СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

Безспорно е обстоятелството, че автомобилът е собственост на жалбоподателя, което се установява и от еднопосочните в тази връзка писмени доказателства, като е описано и в самата заповед на ответника.

При така установените факти, съдът обосновава следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ от процесния вид (по чл.171, т.1) се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен съгласно цитирана заповед, а заверено копие от същата е представено по преписката. Административният акт е издаден в предписаната от закона форма и съдържа изискуемите реквизити.

Съдът счита, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По приложението на материалния закон и неговите цели:

Принципното издаване на заповедта е съобразено с посочената в чл.171 цел на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, в това число и изискването МПС да се управляват от правоспособни лица, притежаващи съответни удостоверителни документи.

В случаят, издаденият административен акт за прилагане на принудителната административна мярка се основава на констатациите при извършена полицейска проверка, обективирани в надлежно съставен Акт за установяване на административно нарушение от 03.07.2026г., а по делото тези констатации не са оборени. Към момента на установеното управление регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, на посоченото правно основание.

Действително нормата на чл.171, т.1, б. „з“/гг/ ЗДвП регламентира, че временно /до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца/ се отнема СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Последното се изразява в управление на автомобил, който не е надлежно регистриран.

По делото не се установява да е връчено уведомление от ГФ, нито от страна на друг орган, че собственикът на превозното средство е запознат с факта, че от 30.06.26г. служебно се прекратява регистрацията на процесното МПС, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Видно от текста на законовата норма, в редакцията действала към датата на прекратяване регистрацията, а именно съгласно ДВ, бр.64 от 2025г. /в сила от 07.09.2025г./, не съществува задължение на органите на МВР за подобно уведомяване.

Съществува обаче изискване информационният център на ГФ да уведоми собствениците на автомобили за липсата на сключена застраховка, като им предоставя 14 дневен срок от съобщението за представяне на доказателства за сключена застраховка и ако това не е изпълнено, съгласно чл.574, ал.11, изр. последно от Кодекса за застраховането /КЗ/ Гаранционният фонд уведомява органите по регистрацията, с оглед нейното прекратяване. Вярно е, че в случаят липсата на доказателства за връчване на уведомлението от страна на ГФ до собственика няма отношение към дейността на органите на пътна полиция, включително и на ответника- полицейски инспектор в РУ-Царево. Това уведомяване е задължение именно на ГФ, а не на органа по регистрацията.

По отношение съблюдаване принципа на съразмерност с издаване на заповедта за налагане на процесната мярка, съдът съобрази следното:

Въпреки, че процесната заповед се издава в условието на обвързана компетентност, налагането на ПАМ следва да бъде съразмерно, в съответствие с изискванията на чл.6, ал.2 от АПК, а в случаят е наложен ПАМ на водач, който управлява автомобил, в нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП.

От представените по делото доказателства става ясно, че покритието на задължителната застраховка „ГО на автомобилистите“ е възстановено часове по-късно, считано от 08.30 часа на 03.07.2026г., което е основание за незабавно служебното възстановяване на регистрацията от органа по регистрацията и то се извършва без да се изискват някакви действия от страна на собственика на автомобила, по силата на служебно изпратена информация по електронен път от ГФ.

Заповедта оспорена по делото е издадена на 09.07.2026г. Към този момент, на органите на МВР е служебно известно, че покритието на застраховката е възстановено, респективно нарушението е преустановено 6 дни по-рано. При положение, че на органите на „Пътна полиция“ е служебно известно възстановеното покритие на застраховката, което обусловя възстановяване на регистрацията и за което жалбоподателят не следва да извършва други действия, издаването на заповед за прилагане на ПАМ с процесното правно основание действително е несъразмерно на тежестта на нарушението.

Нарушаването на правната сфера на водача, чието свидетелство за управление на МПС се изземва до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца не съответства на установените и доказани по делото обстоятелства. Налагането на такава мярка и отнемане на СУМПС за период от няколко месеца, какъвто обективно би изтекъл „до решаване въпроса за отговорността“ е несъразмерно на установеният по делото факт, че регистрацията е възстановена служебно автоматично след уведомяване на ГФ за наличието на валидна застраховка „ГО“, поради изпълнение на законовото задължение от страна на собственика за сключване на задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“. В тази връзка, следва да се направи и съпоставка на хипотезата на чл.171, т.1, б. „е“ от ЗДвП, според която аналогична мярка за отнемане на СУМПС се налага „до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка“, при което налагането й на сходно основание би обусловило незабавното прекратяване на мярката след предоставяне на тази информация, т.е. в случаят още в 08.30 часа на процесната дата 03.07.2026г. би следвало да се върне СУМПС на водача, при положение, че застрахователното покритие е възстановено към този момент. В настоящата хипотеза, въпреки служебното възстановяване на регистрацията, мярката се налага „до решаване въпроса за отговорността“ /не повече от 6 месеца/, при което продължаване на ПАМ за по-голям период от време несъмнено нарушава принципа за съразмерност.

Съгласно чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. Както вече бе посочено, тази мярка не е наказание и не може да се индивидуализира, като продължителност по правилата на ЗАНН за индивидуализация на наказанията. В същото време тя се налага именно с превантивен ефект, за предотвратяване на нарушението, явяващо се фактическо и правно основание за издаване на заповедта. При положение, че нарушението, за което е наложена е преустановено на цитираната дата с възстановяване на регистрацията, то отнемането на СУМПС за период след този момент нарушава правната сфера на правоспособното да управлява МПС лице в по-голяма степен от целите на закона, заради които се налага тази мярка. Ето защо, съдът счита, че при така установените и доказани по делото факти и обстоятелства, издаването на процесната ЗППАМ е в противоречие с нормите на материалния закон и неговите цели.

В тази насока е формирана и актуалната съдебна практика на административните съдилища, включително на настоящият съд.

Разпечатката съдържа 41 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a13fb741-8e65-4441-a9f7-6715205d4485