Определение № 2095 от 22.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2095 гр. София, 22.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20268002100526 по описа за 2026 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по жалба на А. М. А. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 260315/ 08.08.2025 г. по гр.д.№ 10916/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд № 70047/19.03.2020 г. по гр.д.№ 19285/ 2019 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против К. Р. Г. искове, квалифицирани по чл.45 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000 лв.- частична претенция от вземане в общ размер 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправомерни действия на ответника, изразяващи се в изразени публично неверни и клеветнически твърдения в телевизионно предаване „Здравей България”, излъчено на 01.02.2019 г. по „Нова телевизия”; и сумата 12 000 лв.- частична претенция от вземане в общ размер 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправомерни действия на ответника, изразяващи се в изразени публично неверни и клеветнически твърдения в телевизионно предаване „Тази сутрин“, излъчено на 01.02.2019 г. по БиТиВи, със законната лихва върху тези суми от 01.02.2019 г. до окончателното плащане и е разпределена отговорността за разноските по делото.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига въпросите 1. “Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, в условията на чл. 272 от ГПК, следва ли въззивният съд да посочи ясно какви фактически и/или правни изводи приема, препращайки към съображенията на първоинстанционния съд?“; 2. „Следва ли въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, във връзка с решаването на спора и да изложи съображения по тях в мотивите на съдебното решение“; 3. „Длъжен ли е въззивния съд да изложи мотиви по всеки елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД 1

(деяние, противоправност, вреди, причинна връзка, вина), а не да препраща бланкетно по чл.

272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд?“; 4. „Длъжен ли е въззивният съд съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните,както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.“; 5. „Длъжен ли е въззивният съд, съобразно изискванията на чл. 236, ал.2 ГПК в решението си да изложи мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните.“; 6.“Длъжен ли е съдът да извърши преценка на достоверността и обективността на изнесените по делото данни от свидетели, които са заинтересовани и се намират в конфликт със страна по делото?“; 7.“Следва ли да се приема, че едно изявление представлява оценъчно съждение, ако същото не представлява коментар на фактите, а възпроизвежда обстоятелства от обективната действителност?“; 8. „Подлежат ли оценъчните съждения на проверка дали почиват на достатъчна фактическа основа?“; 9. „Следва ли съдът да провери дали оценъчните съждения, засягащи конкретно лице, почиват на достатъчна фактическа основа и в случай, че такава опора не е налице – да приеме, че същите накърняват чл. 39, ал. 2 от КРБ?“; 10. „Какви са пределите на упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл. 39 от Конституцията на Република България и чл.10 от ЕКЗПЧОС и налице ли са тези предели при изказване на негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице?“; 11. „Следва ли гражданските съдилища да се съобразяват с приетото във влязло в сила решение на административен съд и задължителни ли са за тях правните изводи относно валидността и законосъобразността на административния акт?“; и 12. „Задължен ли е гражданският съд да зачете не само валидността, но и законосъобразността на влязлото в сила решение на административния съд по чл. 302 ГПК (включително констатациите за материална и процесуална незаконосъобразност) и допустимо ли е да възприеме противоположни правни констатации?“. Според касатора тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. При условията на евентуалност поддържа, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото въпросите 13. „Доколко обвързващи са мотивите на влязло в сила решение на административен съд относно материалната законосъобразност на административен акт, когато тези констатации пряко потвърждават или опровергават твърдяното право на една от страните в последващо гражданско производство?“ и 14. „Задължен ли е гражданския съд да обсъди и възприеме правните изводи на административния съд относно липсата на доказаност на твърдените дисциплинарни нарушения, когато самият той се позовава на това административно решение като основание за проверка на достоверността на твърденията на една от страните?“. Значението по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК касаторът счита че имат и следните въпроси: 15. „Към кой момент съдът следва да изследва въпроса за истинността на изреченото, респективно за потвърждението на твърденията на делинквента – към момента на извършване на клеветата или към момента на постановяване на съдебното решение?“; 16.

„Ако делинквентът е изрекъл твърдения или предположения, непотвърдени към момента на тяхното изричане и с ясното съзнание, че лицето може би не е извършило твърдяното позорно обстоятелство или престъпление, следва ли при евентуалното им потвърждаване в 2 по-късен момент да отпадне отговорността на извършителя?“; 17. „Може ли съдът да приеме, че е налице „фактическа основа“ за изявленията единствено от обстоятелството, че е било образувано дисциплинарно производство, когато дисциплинарният акт впоследствие е отменен като незаконосъобразен, а административните съдилища изрично са приели липса на извършени нарушения?“; и 18. „Допустимо ли е въззивният съд да възприема като доказателства за истинност на публично разгласени факти вътрешни доклади и документи, изготвени от административния орган, в който работи самият ответник, или от негови подчинени лица, съставени след публичните изявления, без критична оценка за тяхната достоверност и относимост, и съвместимо ли е това с принципите на състезателност и равнопоставеност на страните по чл. 9 и чл. 235, ал. 3 ГПК?“. Освен това касаторът поддържа очевидна неправилност на обжалваното решение, състояща с в наличие на несъответствия в мотивите му и противоречие между обсъдените доказателства и направените фактически изводи, водещи до явна необоснованост.

Ответната страна К. Г. оспорва жалбата като поддържа, че по въпросите за степента на мотивираност на обжалвания акт разрешенията на въззивния съд съответстват на установената практика, а всичко друго в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК представлява повторения на несъстоятелните му тези по съществото на спора. Поради това моли касационното обжалване да не бъде допуснато, евентуално излага съображения по същество за правилност на обжалваното решение.

Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.

За да отхвърли исковете въззивният съд приел, че страните работели в Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ /ИА ОПНОИР/, ищецът – като експерт в дирекция „Подбор на проекти и договаряне“, ответникът – като изпълнителен директор. На 29 ноември 2018 г. имало заседание на Комитета за наблюдение при ИА ОПНОИР, на което свидетелят И. К. изнесъл информация, която била обект на работа в поверената на свидетеля Ц. С. дирекция „Подбор на проекти и договаряне“. Свидетелят С., който знаел за съществуващи близки отношения между свидетеля К. и ищеца А., се почувствал длъжен да предприеме мерки и предложил на ответника Г., в качеството му на изпълнителен директор на ИА ОПНОИР да бъде ограничен достъпът на ищеца А. до информация. Докладът на свидетеля в този смисъл не бил заведен, но през следващата седмица ищецът А. влетял в общото помещение на Дирекцията зачервен и гневен, събрал служителите на Дирекцията и заявил, че щял да съсипе цялата Агенция, щял да разруши оперативната програма, разказал, че е бил при ответника Г. и е повторил думите: „Ще срина Агенцията и Оперативната програма“. Колегите му били много притеснени и коментирали много изявлението му за срутване на агенцията и свързаните с това проблеми. Свидетелят И. К. бил член на екип за управление на проект, който бил оценяван в дирекцията, в която работели ищецът и свидетелят С., с искане за финансиране от 13 милиона лева, като ищецът А. бил секретар на оценителната комисия и не декларирал конфликт на интереси с К., с когото били съсобственици на шест недвижими имота.

Впоследствие било установено наличието на такъв конфликт и ищецът бил освободен 3 дисциплинарно. С доклад от 23.01.2019 г. до министъра на образованието ответникът предложил обсъждане на мерки за изследване на вероятно изтичане на информация или евентуален конфликт на интереси между А. А. и И. К..

На 01.02.2019 г. в предаване по Нова ТВ, излъчено от 7,56 ч. до 8,01 ч., под анонс от водещите на тема със заглавие „Заплахи и спукани гуми: А. А. от аферата „Ало, Б. съм“ заплашвал държавен служител?“. В качеството си на интервюиран, ответникът отговорил на въпрос, че ищецът го заплашил, че ще съсипе него и програмата, по повод на което той подал сигнал в полицията. Отговорил също, че на 17-ти срещу 18- ти януари бил в Брюксел и като се върнал видял, че личният му автомобил бил с четири срязани гуми. Няколко седмици по-рано имал подобен инцидент, но тогава не подал сигнал. Ответникът казал, че целият проблем тече от края на месец ноември, когато непублична информация изтекла от Управляващия орган, за което му било докладвано още в същия ден с информация, че вероятно това е дело на ищеца А.. След събитията на 29-ти и 30-ти ноември ищецът се явил притеснен в кабинета на ответника и го заплашил, че „ще срути Оперативната програма, ще срути Изпълнителната агенция и така нататък.“. При тази конкретна среща не е ставало дума за определени проекти, финансирани от Агенцията, в която работят страните, но било очевидно, че имало договори, зад които са стояли интереси на ответника или интереси на други хора. В хода на интервюто ответникът повторил, че тонът на ищеца на срещата от 4ти декември бил доста заплашителен, не само към ответника, а към цялата Програма и към цялата Изпълнителна агенция и очевидно били нарушени някакви негови интереси, за да отправи такива заплахи. На въпрос „За кои проекти става въпрос и за какви суми по тези проекти?“ ответникът отговорил „Ами единият проект е на стойност 70 милиона, другият е на стойност 13 милиона и 300 хиляди, т.е. общо за около 83 милиона и 300 хиляди лева става дума….Това са проекти, които очевидно г-н А. има някакъв интерес към тях…Той самият очевидно се почувства застрашен от цялата тая работа и затова последваха тези заплахи.Така си го обяснявам аз, може и да не съм прав.“ Ответникът заявил още, че няма как да не свърже инцидентите с гумите на личния си автомобил с личността на ищеца, след като получил заплахи от него през декември, впоследствие го отстранил от управлението на проекти, а инцидентите станали през януари - това били логическите факти един след друг.

На същата дата /01.02.2019 г./ в предаването „Тази сутрин“ по БиТиВи, също в качеството си на интервюиран, ответникът съобщил, че ищецът А. като експерт си изпълнявал качествено задълженията. В края на месец ноември 2018 г. непублична информация, касаеща проекти, които следвало да бъдат подадени в Управляващия орган, изтекла нерегламентирано и ответникът бил уведомен, че има съмнения източникът да е ищецът. Ответникът заявил в хода на интервюто, че критиките към него от ищеца А. били за договори, които не спечелили финансиране и че очевидно има нарушени икономически интереси на ищеца или на някое друго лице. Посочил, че на 04.12. ищецът нахлул в кабинета му, бил притеснен и използвал заплахи към Управляващия орган, към Програмата, към Агенцията и към самия ищец, като заявил, че „… ще срути всичко“. Според ответника имало нарушени икономически интереси навярно за над 80 милиона лева. Изразил и съмнения, че ищецът е в конфликт на интереси. Съобщил, че след завръщането му от командировка на 17-ти и 18-ти 4 януари, намерил автомобила си с четири срязани гуми. На 3-ти срещу 4-ти имало подобен инцидент, за който ответникът не подал сигнал На въпрос на водещия дали свързва този случай с ищеца А., ответникът отговорил: „Аз го свързвам, защото логически във времето се вижда, че всяко едно от събитията, всяко едно от корективните действия, които аз предприемам, води до допълнителна ескалация вътре при нас.“ След дадените от ответника интервюта ищецът се усещал под натиск в службата, притеснявал се как ще го погледне обществото след толкова години кариера, затворил се в себе си.