Решение № 1180 от 11.11.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1180 гр. Перник, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20221720103327 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от А. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

*****, чрез адв. Ц., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение поради погасяване по давност на сумата 537,87 лв. – представляваща остатък от главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.02.2010 г. – 30.04.2011 г., за която е издаден изпълнителен лист от 04.11.2014 г. по ч.гр. д. № 564 по описа за 2013 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 2067/2014 г. на ЧСИ СТ.Б., с район на действие ОСПерник.

В исковата молба се излага, че за горепосоченото вземане е издаден изпълнителен лист в полза на ответника, въз основа на който е образувано изп. д. № 2067/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. с район на действие Окръжен съд – Перник. Сочи се, че след 13.02.2017 г. по изпълнителното дело не са искани или предприети изпълнителни действия, поради което неизплатеният остатък от главницата в размер на 537,87 лв. е погасен с изтичане на предвидения в закона давностен срок. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. С., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че давността за вземането е прекъсната с образуване на изп. д. № 2067/2014 г. по описа на ЧСИ 1

СТ.Б. и е спряла да тече по време не висящността на изпълнителното производство.

Навежда довод, че перемпцията на изпълнителното дело е без правно значение за давността като се позовава на практика на ВКС. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложения препис на изп.д. № 2067/2014 г. на ЧСИ СТ.Б. се установява, че е образувано по молба с вх. № 19376/29.09.2022 г. от „Топлофикация-Перник“ АД, въз основа на изпълнителния лист от 04.11.2014 г., с който на основание Заповед № 450/01.02.2013 г. по ч.гр.д. № 564/2013 г. на РС-Перник А. В. В., ЕГН **********, е осъден да заплати на взискателя сумата 826,99 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2010 г. до 30.04.2011 г. вкл., сумата 172,96 лв. – лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.02.2010 г. до 27.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 826,99 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 01.02.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 20,00 лв. - държавна такса, и 74,32 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

На 11.12.2014 г. е изискана справка от НАП за публични задължения на длъжника, притежавани движими и недвижими имоти, трудови договори, съдружия в търговски дружества и данни за осигурител.

По изпълителното дело е изготвено заключение от експерт-счетоводител, съгласно което остатъкът от непогасената главница е 537,87 лв.

Постъпила е справка от НАП за имуществото на длъжника и удостоверение за задълженията му и е извършена справка в НОИ, според която лицето не е пенсионер.

На 23.12.2014 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, без данни за връчването й.

С молба от 26.07.2015 г. до съдебния изпълнител взискателят му е възложил правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е направил искане, в случай, че длъжникът има разкрити банкови сметки или трудов доход, да бъде наложен запор върху тях.

По изпълнителното дело е приложена справка от НОИ, съгласно която длъжникът няма действащи трудови договри, и е извършена актуална справка в НОИ, според която лицето не е пенсионер.

На 28.10.2015 г. са изпратени запорни съобщения до директорите на „Банка ДСК“ ЕАД /получено на 02.12.2015 г./, „Общинска банка“ АД /получено на 02.12.2015 г./, „Първа инвестиционна банка“ АД /получено на 02.12.2015 г./, „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, /получено на 01.12.2015 г./,, „Сосиета Женрал Експресбанк“ АД /получено на 01.12.2015 г./, „Инвестбанк“ АД /получено на 02.12.2015 г./, „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД /получено на 01.12.2015 г./,, „Банка Пиреос България“ АД /получено на 02.12.2015 г./, за налагане на запор върху вземанията на 2 длъжника.

С молба от 04.01.2017 г. до съдебния изпълнител взискателят е направил искане да бъде наложен запор върху всички разкрити банкови сметки на длъжника.

На 12.01.2017 г. са изпратени запорни съобщения до директорите на „Банка ДСК“ ЕАД /получено на 09.02.2017 г./, „Уникредит Булбанк“ АД /получено на 13.02.2017 г./ и „Обединена Българска Банка“ АД /получено на 09.02.2017 г./ за налагане на запор върху вземанията на длъжника, както и съобщение до длъжника, че са наложени запори върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД и „Обединена Българска Банка“ АД.

В проведеното открито съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че непогасеният остатък от главницата п оизпълнителния лист от 04.11.2014 г. е в размер на 537,87 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК изискването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен давностен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение /в този смисъл Решение № 118 от 07.07.2012 г. по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното, съдът приема, че приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства за датата, на която е влязла в сила заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че моментът от който е започнал да 3 тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок е датата на издаване на изпълнителния лист – 04.11.2014 г., към който момент страните не спорят, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.

Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изп.д. № 2067/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г., поради което съдът приема, че с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело на 09.12.2014 г. погасителната давност за вземанията е прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.

С приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл.

Съобразно постановките на посочения тълкувателен акт, погасителната давност за процесното вземане се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие и започва да тече нова давност.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Тъй като изпълнителното дело не е прекратено към момента на приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, следва да се приеме, че новата давност започва да тече от постановяване на тълкувателния акт 26.06.2015 г.

Давността е прекъсната с молбата от 26.07.2015 г., с която взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е направил искане, в случай, че длъжникът има разкрити банкови сметки или трудов доход, да бъде наложен запор върху тях, с изпращане на запорните съобщения от 28.10.2015 г. от директорите на „Банка ДСК“ ЕАД /получено на 02.12.2015 г./, „Общинска банка“ АД /получено на 02.12.2015 г./, „Първа инвестиционна банка“ АД /получено на 02.12.2015 г./, „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, /получено на 01.12.2015 г./,, „Сосиета Женрал Експресбанк“ АД /получено на 01.12.2015 г./, „Инвестбанк“ АД /получено на 02.12.2015 г./, „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД /получено на 01.12.2015 г./,, „Банка Пиреос България“ АД /получено на 02.12.2015 г./, за налагане на запор върху вземанията на длъжника, с молбата от 04.01.2017 г., с която взискателят е отправил искане до съдебния 4 изпълнител да бъде наложен запор върху всички разкрити банкови сметки на длъжника, както и с изпращане на запорните съобщения от 12.01.2017 г. от директорите на „Банка ДСК“ ЕАД /получено на 09.02.2017 г./, „Уникредит Булбанк“ АД /получено на 13.02.2017 г./ и „Обединена Българска Банка“ АД /получено на 09.02.2017 г./.

Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е ангажирал доказателства за прекъсването на давността след 12.01.2017 г. /датата, на която е извършено последното изпълнително действие по делото – изпращането на запорните съобщения до посочените банки/. Тъй като давностният срок за вземанията не е изтекъл към 13.03.2020 г., същият е спрял да тече до 21.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП, след което е продължил да тече. Следователно към петгодишния срок, който, считано от 12.01.2017 г. е следвало да изтече на 12.01.2022 г., следва да се прибави периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /два месеца, една седмица и един ден/, през който давността е спряла. Следователно петгодишният давностен срок е изтекъл на 20.03.2022 г.