Решение № 1072 от 15.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1072 гр. Пловдив, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330202300 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Ер енд Ем - Планет Груп“ ЕООД, ЕИК:

202754452, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** М.К.Д. срещу Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат за незаконосъобразност и за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят оспорва приетата за установена фактическа обстановка. Твърди още да са допуснати дефицити при описанието на нарушението, които да имат характер на съществено процесуално нарушение. В тази връзка поддържа обвинението да е неясно, а правото му на защита да е ограничено и поради непосочване на размера на дължимата такса и на начина на нейното изчисляване. Моли електронният фиш да бъде отменен. С молба с вх. № 56295/28.05.2024 г. на лист 27-31 от делото се взема становище действалата към датата на извършване на деянието нормативна уредба да не е предвиждала възможност за санкциониране на деяния като процесното чрез издаване на електронен фиш, като вместо това се поддържа единствено приложим да е бил общият ред чрез съставяне на акт за установяване на нарушението и издаване въз основа на него на наказателно 1 постановление. Счита, че наложената имуществена санкция е в нарушение на принципа за пропорционалност. Твърди в електронния фиш да не са описани фактическите обстоятелства, въз основа на които е направен извод, че заплатената категория е по-малка от измерената. С молба с вх. № 72375/08.07.2024 г. на лист 52-54 от делото се взема становище да е изтекъл срокът на обикновената преследвателна давност. Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ като учреждение, чийто орган е издал електронния фиш съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, се представлява от *** П. И., която оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Взема становище от събраните по делото доказателства да се установява по несъмнен начин, че дължимата пътна такса за изминато разстояние е заплатена само частично, като съставът от ППС да се е движил с общо 5 оси, а да е декларирано движение на превозно средство само с 2 оси. Моли електронният фиш да бъде потвърден. Поддържа доводите по съпроводителното писмо (лист 1-4 от делото), както и от допълнителното си писмено становище с вх. № 73233/09.07.2024 г. (лист 55-58 от делото), с които излага твърдения за неоснователност на възраженията на жалбоподателя.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Ер енд Ем - Планет Груп“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от активно легитимиран субект. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 25.03.2024 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез Агенция „Пътна инфраструктура“ на 05.04.2024 г. съгласно клеймото на пощенския плик, приложен в оригинал на лист 7 от делото. Следователно срокът по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят „Ер енд Ем - Планет Груп“ ЕООД бил собственик на влекач с марка и модел „ДАФ ФТ ХФ 105.460Т“ и с рег. № ***. Влекачът бил с технически допустима максимална маса 20 500 кг, с 2 оси и екологична категория ЕВРО 5.

Жалбоподателят имал сключен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД, по силата на който последното дружество се задължавало да му предоставя услугата по електронно събиране на такси за изминато разстояние.

В изпълнение на договора влекачът „ДАФ ФТ ХФ 105.460Т“ с рег. № *** бил добавен в системата за електронно събиране на пътни такси, като към него било асоциирано бордово устройство, предоставено от доставчика на услугата 2 по електронно събиране на пътни такси.

На 21.01.2021 г. в 06:20 часа влекачът „ДАФ ФТ ХФ 105.460Т“ и с рег. № *** се движил на територията на община Марица в състав с прикачено ремарке с рег. № ***, като общият брой на осите на състава бил 5. На посочените дата и час влекачът заедно с прикаченото ремарке преминал по път А-1 на км 130+588 в посока нарастващ километър през тол сегмент № 1111110687, което място попадало в обхвата на платената пътна мрежа. Към момента на преминаването на състава от ППС през посочения участък от платената пътна мрежа бордовото устройство, с което бил оборудван влекачът, било включено, поради което за преминаването била създадена тол декларация. Декларираните с нея данни били за движение на пътно превозно средство с маса над 12 тона и с 2 оси, когато в действителност платената пътна мрежа била използвана от състав с общ брой от 5 оси.

За преминаването на ремаркето през този сегмент нямало и закупена валидна маршрутна карта.

Електронната система за събиране на пътни такси отчела и регистрирала като нарушение движението на влекача в състав с ремаркето по автомагистрала А-1 на км 130+588 в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с № B991911C011B4170E053041F160AF1DB, в който като причина за констатираното нарушение било посочено – има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя „Ер енд Ем Планет Груп“ ЕООД бил издаден Електронен фиш № **********.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

От доклад № B991911C011B4170E053041F160AF1DB по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него 3 броя статични изображения във вид на снимков материал се установява, че на 21.01.2021 г. в 06:20 часа състав от влекач с рег. № *** и прикачено към него ремарке се е движил по път А-1 на км 130+588 в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като движението му е заснето от контролно устройство с № 20071. Установява се още, че причината за отчитане на движението на състава от ППС като нарушение е, че общият брой на осите му е 5, а платената категория за преминаването е по-малка от измерената, т.е. тол декларацията е за преминаване на ППС с 2 оси.

От становище от 18.04.2024 г. от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ в Национално тол управление и справка за данните по тол декларацията се изяснява, че за движението на ППС с рег. № *** в 06:20 часа на дата 21.01.2021 г., сегмент № 1111110687, рамка 20071 има подадена тол декларация, но декларираната категория е за превозно средство с маса над 12 тона и с 2 оси.

3

От справка от Националния регистър на превозните средства и техните собственици, воден от МВР (лист 48/гръб/-49 от делото) се установява, че пътно превозно средство с рег. № *** представлява влекач с марка и модел „ДАФ ФТ ХФ 105.460Т“, с технически допустима максимална маса 20 500 кг и с 2 оси, а негов собственик е жалбоподателят „Ер енд Ем - Планет Груп“ ЕООД. Установява се и че няма вписан ползвател на превозното средство.

От писмо с вх. № 71621/04.07.2024 г. (лист 48 от делото) се изяснява, че електронният фиш не е изпращан за връчване по друг начин и на по-ранна дата освен с приложеното по преписката известие за доставяне.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

С обжалвания електронен фиш административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 21.01.2021 г. В тази връзка на първо място съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за изтекъл 3-годишен срок на преследвателната давност, без през този период тя да е била прекъсвана.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност, а извършителите на деяния със значително пониска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко положение спрямо извършителите на деянията с най-висока степен на обществена опасност каквито са престъпленията. Поради това институтите на давността в двете й разновидности: 1) давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния държавен орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение и 2) давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес.

Съгласно цитираното тълкувателно постановление и на основание препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК е приложима и в административнонаказателния процес по ЗАНН. В тълкувателното постановление е прието още, че пример за такова субсидиарно приложение е абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С нея обаче не се изчерпват случаите, при които разпоредбите на давността по НК следва да намерят субсидиарно приложение.

Преследвателната давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца. В общия случай тя започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението – чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на 4 наказателната/административнонаказателната отговорност на правонарушителя с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна - така Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност – чл.81, ал.3 от НК.

Не може да бъде сподЕ. тезата, че в административнонаказателния процес не намират приложение правилата за обикновената преследвателна давност, а само за абсолютната такава. Отговорът на този спорен въпрос се съдържа в мотивите на цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС. В него изрично е прието, че на основание чл. 11 от ЗАНН съответно приложение в процеса по ЗАНН намира уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност, а не само отделни правила от нея каквито са тези за абсолютната давност. Обикновената преследвателна давност също е част от уредбата на давността по НК. Още в следващото изречение на постановлението отново е посочено, че в административнонаказателния процес се прилага „институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава“. След като приложим е целият правен институт, то това иманентно включва и обикновената давност за преследване на нарушителя. Употребата на думите „включително и“ преди израза „абсолютна давност“ ясно сочи, че правилата на абсолютната давност не са цялата нормативна уредба относно давността по НК, която е съответно приложима в процеса по ЗАНН, а вместо това са само една част от целия приложим институт, т.е. че препращането е и към нещо друго освен абсолютната давност. Това друго нещо може да бъде единствено обикновената преследвателна давност.