Определение № 1389 от 24.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1389 гр. Благоевград, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена К.а като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20251200501116 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№5998/04.08.2025г., подадена от Ц. Ч. Д., ЕГН **********, от с.К., общ. С., чрез пълномощник адв. Е. П. Я., против Определение № 610/21.07.2025г., постановено по гр.д.№991/2021г. по описа на РС – гр. Г.Д., в частта, с която е отхвърлено искането на ответника за присъждане на разноски за разликата над присъдената сума от 500 лв. до поисканите от 15000 лв. за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност.

В частната жалба се твърди, че определението, в оспорваната му част, с която е отхвърлено искането му за присъждане на направените от страната разноски над сумата от 500,00 лева до претендираните 1500,00 лева, е незаконосъобразно. Изтъква, че поради прекратяване на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК като ответна страна има право на разноски, тъй като оттеглянето на исковата молба се приправяна на отхвърляне на иска.

Оспорват се доводите на съда, с които е отказал присъждане изцяло на поисканите разноски.

Сочи се, че искът е оценяем и делото с определен материален интерес, посочен в исковата молба. Позовава се на разпоредбата на чл.7, ал.5 от Наредба № 1/2024г. на ВАдвС за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 108 от ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал.2. Твърди се, че процесуалното представителство по делото не се изчерпва само с изготвяне на отговор на искова молба, на становища, на молби и други, подготовка за съдебно заседание, насрочено четири години след депозиране на исковата молба, но и за извършени извършени значителни по обем правни и фактически действия от страната и процесуалния й представител, предвид фактическата и правна сложност на делото.

1

При тези аргументи се иска отмяна на определението в обжалваната част и присъждане на всички поискани и доказани разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна не е подала отговор.

Частната жалба е подадена в законовия срок, против акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна. След постановяване на определението за прекратяване на делото, с молби от ответниците по същество е поискано по реда на чл.248 ГПК съдът да допълни крайния си акт, като се произнесе по въпроса за разноските. С това процедурата по чл.248 ГПК е изчерпана. Подадената срещу този последващ акт по разноските частна жалба е допустима при условията на чл. 248, ал.3 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

РС Г.Д. е бил сезиран с искова молба от З. К. К. против Ц. Ч. Д. и С. С. Д.. Съдът е счел исковата молба за редовна и постановил размяна на книжа. Всеки от ответниците е подал писмен отговор. Към датата на подаване на отговора ответникът Ц. Ч. Д. не е имал упълномощен процесуален представител. С подаване на отговора общо от двамата ответници е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие сключен само между другия ответник С. С. Д. и адв. Р.З.-К.

Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2025г. На посочената дата е проведено заседание, но не е даден ход, поради нередовно призоваване на ответниците.

Ответникът Ц. Ч. Д. е упълномощил адв.Е. Я. да го представлява по делото с пълномощно с дата от 14.05.2025г. Видно от договора за правна защита и съдействие /л.81 от делото пред РС/ упълномощителят Ц. Д. е уговорил с адв.Я. дължимо адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по делото в размер на 1500 лв. В договора изрично е вписано, че сумата е и платена изцяло в брой.

На същата дата, на която е подписано пълномощното и договора за правна защита и съдействие – 14.05.2025г. е проведено следващо открито съдебно заседание, на което ответникът се е явил лично и упълномощения си процесуален представител адв.Я., но отново не е даден ход и отложен за 09.06.2025г. Преди тази дата от ищеца е постъпила молба за оттегляне на предявените искове, като с определение № 466/05.06.2025г., на основание чл.232 ГПК производството по делото е прекратено.

И двете ответни страни са поискали от съда да им присъди направените разноски.

С определение № 610/21.07.2025г. съдът е осъдил ищеца да заплати на всеки от ответниците сумата от по 500 лв. разноски, като е отхвърли искането на ответника Ц. Д. да му заплати сумата за разликата над 500 лв. до претендираните 1500 лв.

В мотивите съдът е приел за основателно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение поискано от този ответник. Изтъкнал е, че претендирания размер от 1500 лв. е по-висок от минималния за аналогични действия. Приел, е че съобразно ТР № 6/2012г. на ОСГТК по делото е бил подаден отговор на исковата молба и е било 2 проведено едно съдебно заседание без да е бил даден ход на делото по същество и без да са били събирани доказателства или да са били налице сложни правни или фактически въпроси справедливия размер на заплатеното от мен възнаграждение за процесуалния ми представител следвало да бъде в размер на 500,00 лева. Прието е от съда, че предявеният иск е по дело с неопределен материален интерес и към момента на оттегляне на исковата молба делото е било в началната си фаза.

При така изложените мотиви и предвид доказателствата по делото частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.78, ал.1 вр. с ал.3 ГПК с оглед изхода от спора на страните се дължат разноски, съобразно с уважената, респ.отхвърлена част от иска. При прекратяване на делото ответната страна също има право на разноски – чл.78, ал.4 ГПК /в редакцията на текста към датата на сключване на процесния договор за защита и съдействие/. Дължат се само тези разноски, които са доказани от страната за направени по основание и размер.

По преюдициални запитвания от съдебни юрисдикции СЕС е постановил няколко решения по въпроса за разноските и размера на дължимите адвокатски възнаграждения. На основание чл.633 ГПК тези решения са задължителни за съдилищата в страната и имат превес над националното законодателство.

В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски според правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право.

Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по 3 изключение от този режим. "

Според цитираните постановки на решението на СЕС във всички случаи при възражение за прекомерност съдът държи сметка и преценка дали претендираният размер разноски с оглед на конкретния случай съответстват на принципа за пропорционалност и справедливост съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и в съответствие със действително извършената работа от пълномощника,т.е. за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение определящ е не само и единствено размера на заявения материален интерес и съдът не е длъжен да прилага минималните размери на адвокатските възнаграждение, установени с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /сега с променено загл./, ако прецени, че с оглед на конкретните особености на случая определеният размер разноски не може да бъде обосновано с преследване на „легитимни цели“ .

С най –новата съдебна практика – като критерии за определяне размера на дължимите адвокатски възнаграждения е не само установяване от съда на пределите на деликатната отговорност на страната, предизвикала правния спор, при определяне на обичайни и разумни размери на адвокатските възнаграждения, когато се присъждат като разноски за загубилата спора страна, но и дължимата от съда преценка във всеки конкретен случай за дължимата от адвоката грижа за защита интересите на страната, която представлява /така определение № 2995/13.06.2024г. по ч.гр.д.№ 991/2024г. на ВКС, 4 г.о./.

При преценка в случая на горните два критерия и при съобразяване на задължителната и цитирана практика на СЕС по въпроса за определяне на справедливия и обоснован размер разноски за адвокатско възнаграждение, в настоящия случай присъденият размер от по 500 лв. се явява пропорционален и съответен на действително свършената работа, както и с обема, вида, естеството на предявените искове и упражнените от страна на ищеца материални институти, по които ответната страна е взела становище и подала отговор по предявения иск. В съответствие с критериите, имащи отношения към определяне на размера, съдът е намалил поискания размер и присъдил такъв, който да представлява обективно и законосъобразно възнаграждение за положения от насрещната страна труд от пълномощника й по предявения иск с оглед на преценка на конкретните обективни особености на случая.

По делото жалбоподателят Д. е бил защитават от пълномощник, ангажиран за защита по делото с пълномощно едва от 14.05.2025г. Участието на защитата се е изчерпала единствено в участие в открито заседание на 14.05.2025г., на което обаче не е даван ход на делото, не са изслушвани тези и оспорвания на страните, не са събирани и анализирани доказателства.

След това делото е било прекратено, поради оттегляне на исковете от ищеца. В този смисъл, по делото няма доказателства пълномощникът на жалбоподателя да е участвал в подаване на отговор по иска по реда на чл.131 ГПК. Процесуалното участие на пълномощника се е изчерпало единствено с участие в едно заседание, в което не са извършвани каквито и да било процесуални действия. Размерът на дължимото възнаграждение, при своевременно направено възражение за неговата прекомерност, се преценява с оглед на доказателствата по конкретното дело за реално свършената от пълномощника работа за защита интересите на 4 представляваната страна, но не и по отношение на други правни и фактически действия, за които няма доказателства, че са извършени, не са посочени ясно в какво се изразяват и дали имат връзка с конкретния материален спор. Противно тълкуване означава допускане на неоснователно разместване на блага.

По изложеното обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.