Определение № 11834 от 25.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43143/2025
- Вид
- Определение № 11834
- Подписан
- 25.03.2026
- Състав
- КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- параграф 2а · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11834 гр. София, 25.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110143143 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 59071/24.02.2026 г. на ищеца „Застрахователно Акционерно дружество Армеец“ АД, чрез адв. Д., с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 2122/05.02.2026 г. в частта за разноските.
С молбата се иска съдът да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като присъди на ответника пълния размер на платеното адвокатско възнаграждение в размер на 486,18 лева с ДДС. Обръща внимание, че тази сума е съставена от основната сума, която е платен адвокатски хонорар от 400 лева плюс сумата, съставляваща платен данък за ДДС в размер на 86,18 лв. В тази връзка се позовава на приложената по делото фактура от 04.09.2025 г. На следващо място развива пространни съображения касателно приложението на института за редукция на претендирания адвокатски хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК, актуалната уредба на последната норма и относимата практика на СЕС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна заявява искане за оставяне на молбата без уважение.
Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.
Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80 ГПК –л. 146 по делото (при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът намира, че същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е основателно, като съображенията за това са следните:
Видно от постановеното по делото решение № 2122/05.02.2025 г., с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът е осъдил ответното дружество да заплати в полза на молителя ищеца „Застрахователно Акционерно дружество Армеец“ АД сумата от 400 лева адвокатски хонорар в съответния му еквивалент в евро с оглед приложимостта към 1 момента на приключване на устните състезания по делото на Закона за въвеждане на еврото в Р. България – арг. чл. 235 от ГПК.
Следва обаче да се отбележи, че съвсем резонно ищецът обръща внимание, че съдът на практика редуцира размер на адвокатския хонорар до сумата, която всъщност е реално платената адвокатска услуга. Горницата, която съдът не е уважил в размер на 86,18 лв. представлява платен данък за ДДС, а съгласно разпоредбата на параграф 2а от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, данъкът е неразделна част от адвокатския хонорар.
Ето защо съдът намира, че редуцирането на посочената сума, която на практика представлява платен данък за ДДС, е неправилно, поради следва да коригира своето произнасяне в обратния смисъл и да присъди в полза на ищеца несъмнено дължимите му 86,18 лева.
Молбата на молителя е изцяло основателна, като претендираният адвокатски хонорар е дължим в пълния му размер от 486,18 лв., но доколкото с решението вече са присъдени 400 лева, се дължи разликата от 86,16 лв.
В контекста на Закона за въвеждане на еврото в Република България, съдът е длъжен да превалутира сумата от лева в евро. Сумата от 86,16 лева има еквивалент от 44,05 евро.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 2122/05.02.2026 г., постановено по гр. д. № 43143/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта за разноските, КАТО:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, ЕИК: 200299615 да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК: 121076907, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, сумата от още 44,05 евро – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2