Решение № 1480 от 22.12.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1613/2025
- Вид
- Решение № 1480
- Подписан
- 22.12.2025
- В сила
- 07.02.2026
- Състав
- Светлана Изева, Радостина Стефанова, Светлана Станева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1480 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Санева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300501613 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 от ГПК във вр. с. чл.45 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Община - ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, против Решение № 1661/10.04.2025г., постановено по гр.д.№ 15268/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., в частта, с която е осъдена да заплати на Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, сумата в размер на 8000 лв. - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, в резултат от травматично увреждане, претърпяно на 17.02.2021 г.
– счупване в горната част на лявата лакътна кост, причинено при падане на заледен участък на ул. „*****, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 17.02.2021 г. до окончателното погасяване; както и общо 1520 лв. за разноски по делото. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло иска.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
1
От въззиваемата страна Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, чрез адв.С. И., е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Г. П. Г. против Община - **** е заведена искова молба, ведно с уточнения от 25.10.2023г. като неразделна част към нея, с която е посочено, че на 17.02.2021 г. при пресичане на ул. „***** – в участък, попадащ между кръстовищата с ул. „*****“ и ул. „*****“, се подхлъзнал на заледен участък и паднал на пътното платно, при което усетил силна болка в лявата ръка. Посетил спешен кабинет в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД и от направената рентгенография се установила фрактура на лявата лакътна става. На 18.02.2021 г. бил опериран в МБАЛ „Св. Св. Козма и Дамян“ ООД, с извършено закрито наместване на фрактурата с метална остеосинтеза, след което ръката била имобилизирана за 30 дни. Силните болки от счупването продължили повече от месец. Изпитвал и значителни неудобства в ежедневието – при обличане, хигиена и битови задължения. Чувствал се непълноценен, често разчитал на помощта на близките си, което допълнително го потискало, изпитвал срам и неудобство, не можел да спи спокойно, често се будел, тъй като се притеснявал да не затисне ръката.
Металните игли били премахнати през м. май 2021 г., а фиксиращите телове – през м. април, 2022г. Направено е искане за присъждане на обезщетения за обезвреда - 8000 лв. за неимуществени вреди, съгласно изменение по чл. 214 от ГПК в о.с.з., проведено на 11.12.2024 г., ведно със законната лихва от 17.02.2021 г. до окончателното погасяване, ведно със законната лихва от 18.02.2021 г. до окончателното погасяване. Претендирани са разноски.
Към исковата молба са приложени медицински документи - Резултат от рентгенография от 17.02.УМБАЛ “Свети Г.“ ЕАД - ****; Епикриза от 18.02.2021 г. на МБАЛ „СВ. Св. Козма и Дамян“ ООД; Изследване от образна диагностика от 26.03.2021 г.; Изследване от образна диагностика от 19.04.2021 г.; Фактура N. 1455/18.02.2021 год., изд. от МБАЛ „СВ. Св. Козма и Дамян“ ООД.
2
От ответника Община - **** е подаден Писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, ведно с уточнения от 26.02.2024г., 15.04.2024 г. и 05.06.2024 г.
Оспорва исковете по основание и размер, включително и изложените фактически обстоятелства; настъпването на инцидента и неговите последици; механизма и наличието на твърдените вреди, както и размера им като завишен; наличието на причинна връзка между твърдяното бездействие и настъпилия вредоносен резултат; общината да носи отговорност за вредите.
Поддържа изпълнение на задълженията за поддържане и снегопочистване на процесния участък. Инцидентът се дължал на занижена бдителност на ищеца, като възразява за съпричиняване.
С писмения отговор са приложени Заповед № 200А-2293/03.11.2020г. на кмета на Община ****; Заповед № 152/05.11.2020г. за стартиране на зимно дежурство на директора на ОП „Чистота“; Заповед № 153/12.11.2020г. оперативен щаб на директора на ОП „Чистота“; Инструкции за дежурство и работа при зимно поддържане и снегопочистване на сезон 2020/2021г.;
Технология за зимно поддържане и почистване за периода; Основно правила по технологията за зимно поддържане на уличната мрежа; Маршрутни графици за ръчно метене, зимно почистване и поддържане през 2021г.;
Справка данни за използвани количества и вид материали за обезсоляване в район „*****“ през месец февруари 2021г.
В хода на производството по делото са допуснати и приети заявените своевременно писмени доказателства, представени от ищеца с Молба - опис /на л.124/, както следва - Амб. лист № 001271/22.03.2021 год. и напр. № 363/22.03.2021 г., изд. от ЛЗ ********** - ЕТ Д-р Н. Ж. - АИППМП; Амб. лист № 000322/26.03.2021 год. и напр. № 38/26.03.2021 г., изд. от д-р Й. Ч. от ЛЗ 1622131044 - МЦ „Св.Св. Козма и Дамян“ ЕООД; Амб. лист № 000333/29.03.2021 год., изд. от д-р Й. Ч. от ЛЗ 1622131044 - МЦ „Св.Св. Козма и Дамян“ ЕООД; Амб. лист № 002389/18.05.2021 год. и напр. № 650/18.05.2021 г, изд. от д-р М. Д., наето лице в ЛЗ ********** ЕТ Д-р Н. Ж. АИППМП; Напр. № 783/13.05.2022 г„ изд. от ЛЗ ********** - ЕТ Д-р Н. Ж. АИППМП; Амб. лист № 221583050А29/07.06.22 год., изд. от д-р Д. Р. от ЛЗ 1622131074- МЦ
„Свети
Пантеймон“
ЕООД; Амб. лист
№
22174B0318C3/23.06.22 год., изд от д-р Д. Р. в ЛЗ 1622131074 - МЦ „Свети Пантеймон“ ЕООД.
3
Приети са и изпратените служебно по реда на чл.192 от ГПК от третото лице РЗОК-**** документи, както следва – Справка за извършени прегледи – 1 брой, Справка за извършени МДД – 1 брой, Справка за пролежаванията в болница за периода м.май, 2021г. и за м.април, 2022г. – 2 броя, и Детайли за хоспитализациите – за периода м.май, 2021г. и за м.април, 2022г. – 2 броя, за лицето Г. П. Г..
Прието е и Писмо от НИМХ - филиал **** /на л.58/ с изискана информация за метереологична справка в района на гр. **** в периода 15.02.2021 – 17.02.2021г. /вкл./.
Разпитани са и свидетели - за ответника, лицето Е. М. /без родство, работил на длъжност „*****“ в ОП „****“ към м.февруари, 2021г./ и за ищцовата страна, както следва – Е. Т. /сестра на ищеца/ и Т. П. /без родство, приятел на ищеца от 1990г./.
По делото е приета и Съдебно - медицинска експертиза /СМЕ/, изпълнена от в.л. доц. д- р С. С., без възражения от страните по делото.
Районният съд, за да уважи изцяло иска за неимуществени вреди в размер на 8000 лв., излага основни съображения, че се е установило безспорно, че на процесната дата ищецът е претърпял сочения инцидент – при пресичане на ул. „*****, след като се подхлъзнал на заледен участък и паднал на пътното платно, при което усетил силна болка в лявата ръка /впоследствие с установено счупване в областта на левия лакът/. Настъпването на събитието се е потвърдило от съвкупната преценка на свидетелските показания, медицинските документи, съставени непосредствено след случилото се, както и от заключението на приетата по делото СМЕ, което е кредитирано като компетентно изготвено. Според заключението на в.л. С. от наличните мед. документи се констатирало, че при падане на настилката на процесната дата, ищецът се подхлъзнал на заледен участък от пътя, при което получил счупване в горната част на лявата лакътна кост /олекранон/, което наложило последващо оперативно лечение с метална остеосинтеза на фрагментите.
Счупването се дължало на падане на настилката и подпиране неволево на левия лакът, при което по директен механизъм се счупил израстъкът на лявата лакътна кост. Единственият начин за получаване на счупването бил директен удар в областта на олекранона на лъчевата кост, какъвто директен удар имало при падане върху левия лакът. Вещото лице е дало категорично становище, че 4 счупването е напълно възможно да се получи по описания в исковата молба механизъм, като по делото няма нито един факт, който да даде основание за съмнение в пряката причинно-следствена връзка на получените увреди с падането на настилката на процесната дата.
По отношение на възраженията в Писмения отговор по чл.131 от ГПК за липса на събитие, настъпили последици и друг механизъм на получаването им, Районният съд ги е приел за неоснователни, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и посочването на други причини, на които може да се дължат причинените вреди, е в тежест на оспорващата наличието на причинна връзка страна. В процесния случай, от ответника не са ангажирани доказателства за възможни други причини за настъпване на такива вреди.
По отношение на отговорността на ответната Община, Районният съд мотивира, че по естеството си тя е гаранционно - обезпечителна и безвиновна.
Възложителят отговаря за действието или бездействието на своите служители, на които е възложил работа. Въз основа на събраните доказателства е наложил правен извод, че на процесната дата по ул. „*****в“ е имало заледени участъци и остатъчен сняг от снеговалеж през предходните дни, поради непочистване и необезопасяване на улицата чрез разпръскване на противообледенителни материали. Не е била осъществена необходимата поддръжка и грижа за привеждането й в съС.ие, годно за безопасна експлоатация от гражданите.
Районният съд е аргументирал също, че други изводи не могат да бъдат направени от представените от ответника по делото заповеди, инструкции, технологии за зимно поддържане и снегопочистване, тъй като същите са издадени в изпълнение на нормативно вменените задължения на Общината по поддръжка на уличната мрежа на територията , уреждат самата организация по тази дейност, но не дават конкретни данни дали това задължение е било изпълнено фактически. Свидетелят Е. М. /без родство, работил към м. февруари, 2021 г. в ОП „****“ към Община ****/ е разяснил за създадената организация по почистване на улиците, като е посочил, че същите са категоризирани – улиците от първа категория се почиствали ежедневно, при зимни условия се започвало от тях, а след това се преминавало към втора категория, каквато била процесната. Понякога нямало достъп до втора 5 категория улици и почистването им не било възможно.
В тази насока била и приетата Справка от НИМХ /на л. 120/, съгласно която снежната покривка на 15.02.2021 г. е била 20 см при мин. температура от минус 5,9; на 16.02.2021 г. – 8 см при мин. температура от минус 7 и на процесната дата – 6 см при мин. температура от минус 14,2 - несъмнено се установява, че условия за заледяване са съществували, при което противообледенителни действия е следвало да бъдат предприети.
По делото не се е установило заледените участъци да са били обозначени или да е имало какъвто и да е предупредителен знак за опасност за проява на повишено внимание. В тази връзка е наложен и извод, че ответникът не е изпълнил вменените му с нормативната уредба задължения.
Районният съд е приел, че въведеното възражение за съпричиняване е неоснователно. Позовал се е на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, че такова е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, тоест, когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно.
Районният съд е констатирал също, че съобразно наличните доказателства инцидентът се е случил при нормално движение на пешеходците и съответно събитието не е в причинна връзка с поведение на ищеца. По делото липсват данни ищецът да се е движел невнимателно, както е поддържано в Писмения отговор по чл.131 от ГПК. В тази насока, при условията на чл.52 от ЗЗД е приел, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, е претендираната сума от 8000 лв., която е съобразена с правилата на чл.52 от ЗЗД. Позовал се и на разясненията, дадени в ППВС № 4/68 г., затова, че понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът на увреждането, начинът на настъпването му, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобства емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят 6 не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо емоционален статус на пострадалия, отношението му към случилото си и върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето.