Решение № 34 от 24.01.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Благоевград, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20211210101865 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Н. И.

Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Б, ул. "Ц. И. Ш.", чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес за призоваване: гр. Б, ул. "А" , ет. , ап. против: „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ 141, представлявано от А.М..

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което:

- Да се признае уволнението, обективирано в Заповед № 3 - 00973/10.05.2021г., издадена от управителя на „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, за незаконно и да се отмени.

- да се възстанови ищецът на работата, заемана преди уволнението - „охранител, патрулен автомобил” с код по НКП 54141007, при „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД.

- да се осъди „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, да заплати на Н. И. Ч., сума в размер на 1527.50 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 21.05.2021г. до 31.07.2021г. включително, ведно със законната лихва от предявяване на иска да окончателното плащане.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба от ищеца, че по силата на сключен трудов договор се е намирал в трудови правоотношения с търговското дружество „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, като е заемал длъжността „о., п. а.” с код по НКП 54141007. Сочи се, че трудовия му договор е бил сключен на 04.11.2020г. на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. При сключване на трудовия договор страните се договорили, че основното месечно възнаграждение на ищеца ще бъде в размер на 610.00 лева, което възнаграждение от 01.01.2021г. е изменено на 650.00 лева.

Твърди се, че на 05.11.2020г. е започнал да изпълнява трудовите си задължения, като е осъществявал охранителна дейност на територията на град Благоевград, съгласно утвърден график. По време на съществуване на трудовото му правоотношение съвестно е изпълнявал трудовите си задължения, съгласно изискванията на работодателя му и през този период от време срещу него не са образувани дисциплинарни производства.

Поддържа се в исковата молба, че на 21.05.2021г. ищецът бил извикан в офиса на работодателя му, находящ се в гр. Благоевград и служителка от офиси му връчила заповед 1

№ 3 - 00973/10.05.2021г. въз основа на която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 10.05.2021г.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Поддържа се, че ищецът е започнал да изпълнява трудовите си задължения на 05.11.2020г. поради което изпитателният срок би изтекъл на 05.05.2021г., в случай, че не е използвал отпуск, доколкото нормата на чл. 70, ал. 4 КТ посочва, че в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Твърди се, че ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода от 04.12.2020г. до 13.12.2020г., поради което изпитателният срок изтича на 15.05.2021г.

Поддържа се, че за да е извършено законно уволнението по чл. 71 КТ, следва трудовото правоотношение да е било прекратено в срок до 15.05.2021 г., като в противен случай, на основание чл. 71, ал. 2 КТ договорът се смята за окончателно сключен. Съгласно чл. 335, ал.

1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. При прекратяване на трудовия договор с предизвестие / чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/, моментът на прекратяването настъпва с изтичане на предизвестието, а в случаите при прекратяване без предизвестие / чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ - от момента на получаване на писменото изявление за това от работника. Независимо обаче от начина на прекратяване на трудовия договор, за да породи правно действие, писменото изявление на работодателя трябва да достигне до работника. Изявлението на страната по договора поражда действие с достигането си до адресата, т. е. съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите. Писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга — чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка; за да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя; редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК (при връчване чрез нотариална покана), както и съобразно специалния закон — чл. 36 от Закона за пощенските услуги.

В конкретния случай се твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена лично на ищеца на 21.05.2021г., след като е изтекъл 6 месечният изпитател срок.

Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

В конкретния случай в следствие на прекратяване на трудовото му правоотношение се твърди, че ищецът е останал без работа за периода от 21.05.2021г. до 31.07.2021г. включително, в следствие на което следва да му бъде заплатено обезщетение при незаконно уволнение за периода от 21.05.2021г. до 31.07.2021г. включително.

С разпореждане № 496/30.07.2021 г. след като е извършил проверка за редовност на исковата молба и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.131 от ГПК съдът е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 11.08.2021 г.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 13.09.2021 г. /със запазено пощенско клеймо от 10.09.2021г. е депозиран писмен отговор по заявената искова молба от ответника.

В същия се изразява становище, че предявените искове са недопустими, неоснователни и недоказани, като са изложени съображения относно законността на извършеното уволнение.

При условията на евентуалност е направено възражение за прихващане със заплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. Претендира се присъждане на разноски.

2

В писмения си отговор ответникът оспорвам изцяло предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Счита, че връчената на ищеца на 21.05.2021г.

Заповед № 3- 00973/10.05.2021г., с която на основание чл.71, ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество, е законосъобразна и правилно издадена, в съответствие с изискванията на Кодекса на труда, поради което следва да бъде оставена в сила.

Сочи се, че Заповед № 3-00973/10.05.2021г. на управителя на Вип Секюрити ЕООД е издадена и връчена на ищеца на 21.07.2015г., като предвид липсата на данни за образуване на делото и датата на получаване на исковата молба - 10.08.2021г., прави евентуално възражение за погасяване по давност на претенцията на основание чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.

В случай че се приеме, че не са налице основания за погасяването по давност на правото на ищеца да обжалва процесната заповед, то се оспорват изцяло като неоснователни предявените искове.

Твърди се, че действително между страните е сключен трудов договор от 04.11.2020г., по силата на който ищецът е заел длъжността „о., п. а.“ в дружеството. С нея ВИП Секюрити ЕООД е прекратило трудовия договор на ищеца в срока за изпитване, въпреки твърденията на ищеца, че този срок не е спазен. Съгласно чл.71, ал.4 КТ „в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът”.

Твърди се в писмения отговор, че служителят е бил в законоустановен отпуск в размер на 3 работни дни и болничен - 10 календарни дни през м.декември 2020г., а в периода от 10.05.2021г. до датата на връчване на заповедта за уволнение не се е явявал на работа без причина и без да предостави какъвто и да било документ на работодателя.

Относно претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, оспорва претендиралия от ищеца размер на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, както и възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност.

Ако се приеме уволнението на ищеца за незаконно, при разглеждането на претенцията му за обезщетение по чл.225 КТ се иска да се има предвид начисленото и изплатено на същия обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Обезщетението е следствие на наличието на законно уволнение, поради което прави възражение за прихващането им с евентуалното присъдено на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.

С протоколно определение от 01.10.2021г. е допуснато изменение на предявени иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ предявен от ищеца Н. И. Ч. против „ВИП Секюрити“ ЕООД, като същият се счита предявен за сумата от 3900,00 /три хиляди и деветстотин/ лева за периода от 21.05. 2021 година до 21.11.2021 година.

С Протоколно определение от 11.01.2022г. е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ, предявен от ищеца Н. И. Ч. против „ВИП Секюрити“ ЕООД, като същият се счита предявен за сумата от 4567, 20 лева за периода 21.05.2021 г. до 21.11.2021 г.

С протоколно определение от 01.10.2021г. е прието за съвместно разглеждане в процеса стореното от ответника, при условията на евентуалност, възражение за прихващане. В случай, че се уважи предявения иска с правно основани чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ да се извърши прихващане за сумата от 267,65 лева /двеста шестдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща получено от ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, за 7 дни за 2021 година.

Предвид разпоредбите на чл. 310, т. 1 от ГПК настоящото производство е разгледано по реда на глава 25 ГПК - БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.

След проверка редовността и допустимостта на предявените претенции, както и другите искания и възражения на страните, съдът се е произнесъл с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата /чл. 312, ал.1, т.4 ГПК/, които са относими, необходими и допустими, и по аргумент от същата разпоредба във връзка с чл.

3

146 от ГПК, е направил доклад по делото, както и е напътил страните към спогодба като им е разяснил другите способи за доброволно уреждане на спора.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник-адвокат П.. Поддържа исковата молба по съображенията изложени в нея като по същество пълномощника изразява становище за уважаване на кумулативно обективно съединените искове поради доказаност на претенциите, като се приспадне по стореното възражение за прихващане сумата от 267, 65 лв.-изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Претендира разноски, като за същите представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество, редовно призовано не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между, а и се установява от представения по делото безсрочен трудов договор със срок за изпитване № 14834/04.11.2020г., че на 04.11.2020г. между страните по делото е сключен трудов договор на основание чл. 67, ал.1, т.1, във връзка с чл. 70 от КТ, със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя съобразно чл. 4 и 5 от трудовия договор, считано от 05.11.2020 г., когато ищецът се е задължил да постъпи на работа.