Определение № 479 от 24.11.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 609/2025
- Вид
- Определение № 479
- Подписан
- 24.11.2025
- В сила
- 08.09.2026
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2в, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 136, ал. 1 · Закон за съдебната власт
- чл. 137 · Закон за съдебната власт
- чл. 269, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 339, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 242, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248а, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 479 гр. Пловдив, 24.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500609 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. К. Г. в качеството си на особен представител на И. Г. П. против Определение № 453/ 27.06.2025 г. по гр. д. № 320/ 2025 г. на ОС - Пазарджик, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат доводи, че исковата молба отговаря на изискванията на процесуалния закон и повторното й оставяне без движение не е било необходимо, с оглед на което се иска да бъде отменено обжалваното определение и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз основа на материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.
Производството по гр. д. № 320/ 2025 г. на ОС – Пазарджик е образувано след изпращане по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК за разглеждане на исковата молба на И. Г. П. против РС – Елхово и РП – Ямбол. В исковата молба се излагат твърдения за допуснати нарушения от РС – Елхово при разглеждане на НОХД № 130/ 2023 г., който в нарушение на чл. 248а, ал. 2 НПК не е прекратил съдебното производство, тъй като РП – Ямбол не е внесла нов коригиран обвинителен акт в едноседмичен срок от разпореждането на съда от 30.09.2021 г. Новият обвинителен акт е внесен повторно в съда на 09.11.2021 1 г., без да бъдат отстранени констатираните от съда фактологични неточности, поради което е бил повторно върнат на 10.01.2022 г. На 14.03.2022 г. РП – Ямбол е внесла нов обвинителен акт, който отново е върнат на 04.07.2023 г.
Излага твърдения, че в обвинителния акт, въз основа на който е образувано НОХД № 449/ 2021 г. на РС – Елхово се съдържат неверни фактически констатации, уличаващи го в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и по чл. 269, ал. 1 НК. Счита, че РС – Елхово е следвало да прекрати съдебното производство още в разпоредителното заседание на 26.11.2021 г.по НОХД № 449/ 2021 г. поради липса на престъпление. По отношение на РП – Ямбол твърди, че прокурорите при изготвяне на обвинителните актове са вписали в тях неверни фактически констатации, уличаващи го в престъпление, което не е извършил, както и че при изготвянето им не са били спазени сроковете по НПК. Наред с това РП – Ямбол е следвало да прекрати наказателното производство на основание чл. 242, ал. 2 НПК. Твърди, че РС – Елхово неоснователно е отказала да допусне до разпит поисканите от него свидетели по НОХД № 130/ 2023 г., с което е нарушила правото му на справедлив процес по чл. 6 от ЕКЗПЧОС и на разглеждане на делото от безпристрастен съд. Сочи, че РС – Елхово не е отменил своевременно наложената му мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лв. при очевидна липса на предпоставките за налагането й. Предвид изложеното формулира петитум ответниците РС – Елхово и РП – Ямбол да му заплатят обезщетение за неимуществени в размер на 27 500 лв. всеки от тях.
С Разпореждане № 3444/ 10.02.2024 г. по гр. д. № 8849/ 2023 г. на СГС, пред който първоначално е подадената исковата молба, същата е оставена без движение с указания ищецът да индивидуализира претенциите си, като подробно изложи защо се ангажира отговорността на всеки от ответниците и какъв е правният му интерес.
В изпълнение на дадените указания с молба от 22.04.2024 г. адв. К. Г. като особен представител на ищеца И. Г. П. уточнява, че искът е предявен срещу държавата чрез процесуалните й субституенти РС – Елхово и РП – Ямбол, чиято отговорност претендира за нарушаване на правата му от бавно правосъдие.
С нова молба от 20.12.2024 г. ищецът И. Г. П. уточнява, че претенцията му срещу РС – Елхово се основава на нарушеното му право на справедлив процес поради отказ на съда допусне до разпит посочени от него свидетели, което е довело до несправедливото му осъждане. Поддържа твърденията си, че РС – Елхово е следвало да прекрати съдебното производство по НОХД № 449/ 2021 г. на основание чл. 248а, ал. 2 НПК, неизпълнение на което е довело до нарушаване на правата му.
След изпращане на делото на ОС – Пазарджик с Определение № 256/ 17.04.2025 г. по гр. д. № 320/ 2025 г. исковата молба е оставена без движение с указания да уточни по какъв начин са накърнени неговите права, кое нарушение определя като достатъчно съществено, в какво се изразяват тези 2 вреди и с кои свои действия ответниците са ги причинили, да изложи твърдения за наличие на причинно – следствена връзка между твърдяните нарушения и претърпените вреди, да уточни надлежните ответници и да формулира надлежен петитум против всеки от тях.
С атакуваното Определение № 453/ 27.06.2025 г. окръжният съд, след като е констатирал, че в указания едноседмичен срок ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратил производството по делото.
При тези данни настоящият състав намира обжалваното определение за законосъобразно. Гаранционно обезпечителната отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейните органи може да бъде ангажирана на основанията, предвидени в ЗОДОВ, както и по реда на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, когато деликтното поведение не попада в някое от предвидените в специалния закон хипотези. Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ).
Съдебната практика приема, че държавата може да участва в съдебни производства чрез процесуален субституент и по граждански спорове за обезщетение за вреди на общо основание (чл. 49 ЗЗД).
В случая в исковата молба не са изложени твърдения, попадащи в някое от предвидените в ЗОДОВ основания за ангажиране отговорността на държавата.
Изложени са твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на РС – Елхово, изразяващи се отказ за прекратяване на наказателното производство, отказ за разпит на свидетели и отмяна на наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“, които обаче нито могат да обосноват отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ, нито по общия ред на ЗЗД.
Отговорност по чл. 49 ЗЗД на съдилищата за вреди, причинени при осъществяване на правораздавателна дейност, може да се търси само при нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС и то при условия, че действията, накърняващи това право, не могат да бъдат поправени по реда на инстанционния съдебен контрол за законосъобразност. Такива твърдения не се съдържат в исковата молба, като по отношение на твърдяните процесуални нарушения, допуснати от РС – Елхово в съдебното производство по разглеждане на обвинителния акт срещу ищеца И. Г. П., е съществувала процесуална възможност за проверка на законосъобразността им, осъществима в производството по обжалване на съдебният акт по същество, поради което не могат да служат като основание за ангажиране деликтната му отговорност по чл. 49 ЗЗД.
Предявените искове не могат да се квалифицират и по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ – за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, тъй като материята на наказателното съдопропроизводство не попада в обхвата на правото на ЕС. Хартата на основните права на ЕС, която в чл. 47, ал. 2 регламентира правото на разглеждане на делото от безпристрастен и независим, съгласно практиката на Съда на ЕС (Решение от 08.05.2014 г., Pelckmans Turnhout NV срещу Walter 3
Van Gastel Balen NV и др., C-483/12, т. 20) представлява приложимо право само ако ситуацията има достатъчна връзка с право на Съюза, различно от Хартата, а в случая, както се отбеляза, материята на наказателното съдопроизводство не се обхваща от правото на ЕС.
По отношение на предявения против РП – Ямбол иск следва да се отбележи, че надлежен ответник в исковия процес може да бъде само персонифицирано образование. РП – Ямбол е част от Прокуратурата на Република България (чл. 136, ал. 1 ЗСВ), няма собствена персонификация, каквато съгласно чл. 137 ЗСВ притежава само Прокуратурата. Според т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/ 2004 г. на ОСГК структурните звена на Прокуратурата не са надлежна страна по предявените искове по чл. 2 ЗОДОВ, но могат да я представляват по право и да участват в образуваните срещу нея граждански дела. Отделно от това следва да се има предвид, че твърдяните нарушения – отразяването на неверни фактически констатации в обвинителния акт, пропускането на сроковете за неговото изготвяне и отказа на прокурора да прекрати наказателното производство – са били предмет на проверка в съдебното производство по разглеждане на обвинителния акт, поради което не могат да служат като основание на иска по чл. 49 ЗЗД срещу Прокуратурата.
По изложените съображения настоящият състав намира, че описаните в исковата молба нарушения не могат да обосноват отговорността на РС – Елхово и Прокуратурата нито по ЗОДОВ, нито по ЗЗД, с оглед на което предявените искове не следва да бъдат разгледани по същество. Поради това, като е прекратил производството по делото, окръжният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, който следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 453/ 27.06.2025 г. по гр. д. № 320/ 2025 г. на ОС - Пазарджик.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 479 гр. Пловдив, 24.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500609 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. К. Г. в качеството си на особен представител на И. Г. П. против Определение № 453/ 27.06.2025 г. по гр. д. № 320/ 2025 г. на ОС - Пазарджик, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат доводи, че исковата молба отговаря на изискванията на процесуалния закон и повторното й оставяне без движение не е било необходимо, с оглед на което се иска да бъде отменено обжалваното определение и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз основа на материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.
Производството по гр. д. № 320/ 2025 г. на ОС – Пазарджик е образувано след изпращане по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК за разглеждане на исковата молба на И. Г. П. против РС – Елхово и РП – Ямбол. В исковата молба се излагат твърдения за допуснати нарушения от РС – Елхово при разглеждане на НОХД № 130/ 2023 г., който в нарушение на чл. 248а, ал. 2 НПК не е прекратил съдебното производство, тъй като РП – Ямбол не е внесла нов коригиран обвинителен акт в едноседмичен срок от разпореждането на съда от 30.09.2021 г. Новият обвинителен акт е внесен повторно в съда на 09.11.2021 1 г., без да бъдат отстранени констатираните от съда фактологични неточности, поради което е бил повторно върнат на 10.01.2022 г. На 14.03.2022 г. РП – Ямбол е внесла нов обвинителен акт, който отново е върнат на 04.07.2023 г.