Решение № 847 от 17.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 847 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20235330206576 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8504313017 на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с който на „И. Т.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, със законен представител (управител) към датата на нарушението П. П. П. е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДП) за нарушение по чл. 102, ал. 2 от същия Закон.

С жалбата си П. П. П. иска отмяна на атакувания Фиш като неправилен, незаконосъобразен и необоснован, издаден в нарушение на материалния закон, с доводи, съответно: за приложението на чл. 28 от ЗАНН, заради маловажност на случая по смисъла по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 ДР на ЗАНН; за допусната техническа грешка от устройството, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата; за изменение на Закона за пътищата с ДВ, бр. 14 от 2023 година с въвеждането на нови разпоредби чл. 10б, ал. 7 - ал. 9 ЗП, в сила от 01.01.2024 1 година, с които националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година, в частност с чл. 2, § 7 от Регламента (аргумент за приложение на по-благоприятна разпоредба по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН); за настъпила погасителна давност с оглед изтичане на сроковете по смисъла на чл. 34 от ЗАНН.

Редовно призован за открито съдебно заседание чрез управителя П. П., за „И. Т.“ ЕООД не се явява представител за непосредствено и устно упражняване право на защита.

Със съпроводителното писмо, с което са изпратени жалбата и административнонаказателната преписка, въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ - София чрез пълномощник юрисконсулт П. И. И. се взема отношение по същество с подробно изложени аргументи за материална и процесуална законосъобразност на атакуван електронен фиш и за неоснователност на защитните възражения с искане за потвърждаването му; претендират се разноски, а при евентуално уважаване на жалбата – да се намалят разноските до размера на минималното предвидено адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 / 2004 година на Висшия адвокатски съвет, а при липса на процесуално представителство в откритото съдебно заседание – размерът за разноски да бъде под минималния, ограничен само до определения за изготвяне на жалби по административни дела.

В съдебно заседание на въззивната инстанция юрисконсулт П. И. моля да се потвърди процесния електронен фиш като правилен и законосъобразен по подробно изложените в съпроводителното писмо съображения; потвърждава възражението си за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДП във връзка с чл.

2

59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Установено е въззиваемата страна и не се оспорва от жалбоподателя, че към инкриминираната дата пътното превозно средство влекач „**“ с рег. № **, с 2 оси, с технически допустима максимална маса 18000 кг и екологична категория ЕВРО 3 е собственост на „И. Т.“ ЕООД, ЕИК **, **.

За периода от 08:00 часа на 12.10.2020 година до 08:00 часа на 13.10.2020 година процесният влекач с рег. № ** разполага с валидна Маршрутна карта № 20101118406943 със заплатен маршрут с точки: Елшица, по път П-37 – Войводиново, по път П-56 – Елшица, по път П-37, т. е. при еднократно движение от Елшица до Войводиново и обратно до Елшица.

На 12.10.2020 година 09:16 часа при движение по път А-1, км 107+663 с посока нарастващ километър, община Родопи, влекачът е засечен с тол сегмент 1111110675 (стационарна контролна точка 2021, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, даваща възможност за заснемане на преминаващите пътни превозни средства и разпознаване на регистрационните им номера) да се придвижва до Войводиново и в 11:24 часа да се е връща обратно до началната си точка (стационарна контролна точка 2021), където с оглед заплатената пъна такса с Маршрутна карта № 20101118406943 следва да приключи движението си. Но на същата – 12.10.2020 година, в 13:57 часа отново със стационарна контролна точка 2021 е засечено преминаване на сканията с рег. № РА 7697 КР, за което второ преминаване превозното средство няма получена валидна маршрутна карта и плащане.

За това второ преминаване електронната система за събиране на пътни такси отчита и регистрира движението на влекача по автомагистрала А-1 на км 107+663 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като създава Доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДП с № B17A1971FOD01E9EE053031F160A537A за регистриране на нарушение № 8504313017 (номерът на генерирания атакуван електронен фиш) с посочена причина за констатираното нарушение – няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя „И. Т.“ ЕООД, 3

ЕИК **е издаден процесният Електронен фиш.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – приложени по административнонаказателната преписка и изискани служебно от Съда.

От правна страна:

Обжалваният Електронен фиш № 8504313017 е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДП за задължителните реквизити на съдържанието си, като с оглед установените факти правилно за нарушена е посочена нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДП, съгласно чийто текст собственикът на моторно пътно превозно средство е длъжен да не допуска движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. От своя страна чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) регламентира, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като т. 2 от визираната норма указва, че заплащането на такса за изминато разстояние – тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 (пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси и таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Същевременно от доказателствата по делото е безспорно, че влекач „**“ с рег. № ** на една и съща дата два пъти преминава през един и същ участък от платената пътна мрежа, без да има за това валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, като съгласно чл. 16, ал.

2 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане на смесена 4 система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние при предварителното заплащане на тол такса се издава маршрутна карта, позволяваща едно пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП да премине еднократно разстояние (подчертаването на Съда) в обхвата на платената пътна мрежа от начална до крайна точка, с допълнителни, предварително посочени междинни точки, които не могат да са повече от четири.

Точно за вмененото нарушение е посочена и санкционната норма по чл.

187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДП), визираща, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв., като, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП на собственика се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

При определяне размера на наказанието е спазено е изискването на чл.

27, ал. 1 от ЗАНН санкцията да е в границите на посоченото в закона, като административнонаказващият орган не може да преценя размера й, защото е конкретно определен.

Въпреки горното, настоящият състав намира, че Електронен фиш № 8504313017 на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да се отмени, поради изтекла погасителна давност, но не на основанията, посочени от П. П..

С оглед защитните възражения в тази насока следва да се разясни, че п ри осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш, не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН. С тази разпоредба се регламентират срокове за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. При този особен ред за реализиране на отговорността на дееца не са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН – с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на наказание, а електронният фиш съчетава и двете, поради което и давностният срок тече от датата на 5 извършване на деянието, която в случая съвпада с установяването на нарушението и издаването на електронния фиш.

Тук обаче, е приложим институтът на давността, уреден в НК.

В Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година по тълк. д. № 1 / 2014 година на ОСНК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС се сочи, че в ЗАНН са регламентирани погасителната давност по чл. 34, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и изпълнителската давност по чл. 82 – обикновена (ал. 1) и абсолютна (ал. 3), – с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция, като един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност.

Така в съответствие с принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, з а които няма изрична уредба в административнонаказателния процес Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година (задължително при прилагането на закона на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) указва, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата в НК относно погасяване на наказателното преследване по давност.

В мотивите на Тълкувателното постановление е коментирана липсата в ЗАНН на уредбата за абсолютната преследвателска давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, но изрично е посочено, че „приемането на обратната теза, а именно – че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението“. Или Тълкувателното постановление визира целия институт на погасителната давност, а не само абсолютната такава. Отделно от 6 това, в ЗАНН липсва каквато и да е уредба на давностни срокове по отношение на електронните фишове, като трайно е прието в доктрината и в съдебната практика, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН се явяват неприложими в производствата по налагане на наказания с такива държавнически актове.