Решение № 432 от 14.11.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Плевен, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И. като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20234400500685 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1176/10.08.2023г., постановено по гр. дело № 6219/2022 г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е намалил, на основание чл.30, ал.1 ЗН, дарението, извършено от наследодателя Л. Г. В. ЕГН **********, бивш жител на гр. Пордим, починал на 06.03.2021г, обективирано в обективирано в НА за дарение на недвижим имот №18, том ІІІ, дело №380, рег. №3371 от 2011 г. на нот. И. И. с рег. №*** на НК София с район на действие ПлРС , по силата на което наследодателят Л. Г. В. е дарил на Л. Л. В., ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. *********** следния недвижим имот, а именно: УПИ ХІV-13, кв.84 “а“ по плана на гр. Пордим , Общ. *********** с площ от 1080.00кв.м., заедно с построените в поземления имот три едноетажни масивни жилищни сгради, масивен гараж и една едноетажна паянтова стопанска сграда при граници на имота : УПИ ХV-12, УПИ ХІІІ-11, УПИ IV14, УПИ ХV-15, УПИ ХІІІ-16, като възстановил запазената част на Н. Г. В., 1

ЕГН **********, с адрес в гр. ********** в размер на 7829,58/46977,50, ид. части. възстановил запазената част на С. Л. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. *******в размер на 7829,58/46977,50, ид. части. възстановил запазената част на И. М. А. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.

********** в размер на 2609,86/46977,50 ид. части възстановил запазената част на В. М. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *********** в размер на 2609,86/46977,50 ид. части.

Осъдил Л. Л. В., ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. *********** да заплати на Н. Г. В., ЕГН **********, с адрес в гр. **********, С. Л. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. *******, И. М. А. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ********** и В. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *********** сторените по делото разноски в размер на 1959,35 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Л.

В. В. чрез Пълномощника си адвокат В. П. от ПлАК. В нея се твърди, че първоинстанционния акт е недопустим, неправилен и постановен в противоречие със събраните доказателства.

Развива подробно доводи в тази насока, като твърди, че искът е недопустим, тъй като за успешното упражняване на правото на възстановяване на запазената част от наследството срещу заветници или надарени, които не са призовани към наследяване, зависи от наличието на материална предпоставка - приемане на наследството по опис, при това в срока по чл. 61, ал. 1 от Закона за наследството. С т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2013г. на ОСГК на ВКС е дадено разяснение, че приемането на наследството по опис е материално правна предпоставка на иска по чл. 30 ЗН.

Приемането на наследството по опис е основание да се търси запазена част от наследството от страна на наследник, чиито права са накърнени. Липсата на приемане на наследството по опис е предпоставка за отхвърляне на иска.

Твърди също, че независимо от възраженията съдът е приел, че собственик на дарения имот е само Л. Г. В., като е игнорирал представения с исковата молба Н.А. за дарение на недвижим имот, от който се установява, че наследодателя Л. В. и съпругата му Н. В. - ищца/ като съсобственици са дарили на доверителката ми целия недвижим имот. Счита, че съдът е постановил недопустимо решение, по недопустим иск без да съобрази 2

Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г на ОСГК по т.д. № 3/2013 г Счита, че съдът не е съобразил направените възражения с отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК , че искът евентуално е допустим само досежно ½ идеална част на наследодателя Л. Г. В., тъй като неговата съпруга съсобственик, която е ищец по делото и страна като дарител по Н.А. за дарение на недвижим имот №18, том III, дело №380, per. №3371 от 2011 г. на нот. И. И. с per. №007 на НК София с район на действие ПлРС .

Преживелият съпруг може да иска намаляване на дарение на имот в режим на СИО, извършено съвместно от двамата съпрузи - за 1/2 ид.ч. от подарения имот, колкото са правата на наследодателя в общността.

Неправилен е извода на съда, че ищцата Н. В. не е била в режим на СИО относно дарственото разпореждане. Заедно със съпруга си са придобили имота от Г. В. , починал 1986 година , всеки един от тях има принос , относно построените в имота сгради по време на брака и двамата са владели имота необезпокоявани повече от 10 години, годно да ги направи собственици. По делото се доказа по безспорен начин и построяването на сградите в имота в режим на СИО. През 1998 година имота е деклариран от наследодателя, в която декларация е отразено, че и Н. В. е съсобственик на имота.

Отделно от това счита решението за неправилно, тъй като от Н.А. за дарение на недвижимия имот се установява, че дарителите са дарили изцяло на въззивницата недвижимия имот, като ищцата Н. В. като съсобственик е дарила своята идеална част , а Л. М. като надарена е приела идеалната част от своята майка именно със съзнанието, че и прехвърля своята част от имота.

Считам за неправилен извода на съда, че Н. В. не е съсобственик на имота, при наличието на Н.А. за дарение, в който същата се явява като собственик и дарява своята идеална част. Този нотариален акт не е оспорен.

От писмените и гласни доказателства по делото е установено ,че Н. В. е била в брак към смъртта на Г. В. - баща на Л. В., след което съпрузите са построили сградите в имота, както и че са придобили собствеността на имота и на основание давностно владение.

Заявява, че неправилно първоинстанционният съд е образувал наследствена маса и определил квотите. Както и неправилно съдът е приел, че направените от въззивницата подобрения в имота не са такива но чл. 12 ал.2 от ЗН . Счита, че с тях е способствала увеличаването на цената на имота.

3

Оспорва, че съдът не е извършил оценка на масата като се вземе предвид стойността на имуществото към момента на откриване на наследството, като дарението се оцени според стойността по време на откриване на наследството и по време на подаряването, която стойност следва да се прихване по правилото на чл.30 ал.1 от ЗН, поради което и неправилно е установена и накърнената част на ищците.

Приема за неправилно е и решението в частта, в която съдът е приел, че направеното възражение /алтернативно/, относно придобиване на имота от въззивницата по давност. Същата в качеството си на надарена е придобила имота от двамата си родители чрез дарение /които са владели за себе си имота в гр.Пордим , ведно с построените в него сгради по време на брака, като самите те са го придобили по давност от Г.В. . Последният е дал съгласие синът му да построи в имота сграда. Л. В. по време на брака си с Н. В. е построил сградите в имота в резултат на сложен фактически състав: волята на Г.В. построяването на сградите и непрекъснато и смущавано владение от страна на сина му и неговата съпруга. Въззивницата е живеела в този имот с родителите си до смъртта на наследодателя и заедно с тях е владяла имота извършвала е подобрения в същия като наследодателя не се е противопоставял на тези действия и тя е владяла имота и на собствено основание, годно да я направи собственик.

Счита за неправилен извода на съда че не е доказано по делото, че сградата от 57 кв.м. е построена без строително разрешение. От представения по делото Протокол № 5 от от 30.04.1977 година е посочено и строително разрешение от 30.04.1977 година , от което е видно /че наследодателят е построил жилищната сграда в имот, собственост на неговия наследодател, починал през 1986 година с негово разрешение, врежим на СИО с първата ищца Н. В.. В последствие двамата са декларирали през 1998 година имота с построените в него сгради като съсобствени.

В заключение моли решението да бъде обезсилено, като недопустимо и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав или алтернативно да бъде отменено като спора се реши по същество и се отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемите по делото. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител изразяват 4 становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението, поради което молят да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

Правилно и обосновано на събраните по делото доказателства РСПлевен е приел за изяснена фактическата обстановка, която накратко е следната:

Безспорно е, че с НА за констатиране право на собственост върху недвижим имот № 23, том V, дело 1616/1965 г. Г. Г. В. – баща на Л. Г. В. е признат са собственик на процесното дворно място.

Безспорно и видно от удостоверение за наследници на Г. Г. В., починал 5 на 17.03.1986 г., че същият е оставил за наследници съпругата си С. В.

/поч.1989г./ и синовете си В. Г. В. / починал неженен и без деца преди смъртта на своите родители/ и Л. Г. В..

Безспорно е и видно от удостоверение за наследници на Л. Г. В., починал на 06.03.2021 г., бивш жител на град Пордим, че същият е оставил за наследници съпругата си Н. Г. В., дъщерите си С. Л. Г. и Л. В. В. и внучките си /по право на заместване на починалата му дъщеря Галя Л. М./ В. М. В. - Г., И. М. А. и Л. М. В..

Не е спорно и е видно от приложения по делото Препис – извлечение от Акт за сключен граждански брак №0035/16.12.1961 г., че Л. Г. Г.

/наследодател на страните/ и Н. Г. Съботинова /ищца по делото/ са сключили граждански брак на 16.12.1961г.

Не се спори и е видно от приложения по делото НА за дарение на недвижим имот №18, том ІІІ, дело №380, рег. №3371 от 2011г. на нот. И. И. с рег. №*** на НК София с район на действие ПлРС, че Л. Г. В. и Н. Г. В. са дарили на дъщеря си – въззивницата Л. В. процесния недвижим имот и построените в него сгради.

Видно е от приложения по дело Договор за доброволна делба на земеделски земи с възстановено право на собственост по чл.18 ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ в землището на село Пордим №148, том ІІ от 11.04.2003 г. на нот.

С. И. с рег. №*** на НК София с район на действие ПлРС е, че Л. Г. В. и Х. Х.

Н. са получили в дял и са станали собственици следния недвижим имот, а именно: нива с площ от 5.996 дка, трета категория на земята, съставляваща имот № 032032 по земеразделителния план на гр. Пордим, местността „****“, а от приложения по дело Договор за доброволна делба на земеделски земи, находящи се в землището на село Пордим №110, том VІ от 19.12.2008 г. на нот. К. М. с рег. №*** на НК София с район на действие ПлРС е, че Л. Г. В. е получил в дял и е станал собственик на следния недвижим имот, а именно: нива с площ от 3.868 дка, съставляваща имот № 126022 по земеразделителния план на гр. Пордим, местността „****“.

Разпечатката съдържа 49 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a13c05b1-0541-4675-aaad-1be310d24d9f