Решение № 216 от 08.12.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Бургас, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222000500300 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от Б. К. И. ЕГН ********** от ***** чрез процесуален представител адв.В. Т.-АК-В., срещу решение № 532/02.06.2022 год. по гр.д.№ 2231/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените искове от Б. К. И. ЕГН ********** от ***** против Б. Б. З. ЕГН ********** с адрес: ***** за осъждане на ответника да заплати на ищеца:

-сумата от 5984,51 лв. представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди-платени средства във връзка с лечение, -сумата от 30 000 лв. представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, всички в резултат и в причинно-следствена връзка с причинена му от ответника средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на исковете на 21.12.2021 год. до окончателното им изплащане,

-сумата от 1823,76 лв. представляваща мораторна лихва върху сумата от 5984,51 лв. /претендирано обезщетение за имуществени вреди/ за периода 21.12.2018 год. до 21.12.2021 год.

-сумата от 9142,40 лв. представляваща мораторна лихва върху сумата от 30 000 лв. /претендираното обезщетение за неимуществени вреди/ за 1 периода 21.12.2018 год. до 21.12.2021 год., както и претенцията за направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като незаконосъобразно, немотивирано, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че съдът правилно е възприел фактическата обстановка относно твърдения деликт и причинените на ищеца телесни увреждания, правилно е ценил ангажираните от ищеца доказателства – медицински документи, други документи, заключение на съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания, в резултат на което е направил законосъобразни изводи за доказаност на пряката причинно-следствена връзка между противоправното деяние на ответника и причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди, но обсъждайки сумата от 10 000 лв. като справедлив размер на обезщетение за неимуществените вреди претърпени от ищеца, не се е съобразил критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че този размер е занижен и не обезщетява претърпените от ищеца неимуществени вреди. Изложени са подробни съображения относно доказаност на твърденията на ищеца за тежестта на последиците от причиненото му непозволено увреждане, претърпените болки и страдания по време на възстановителния процес и след това, дискомфортите които ищецът търпи и останалите външни белези по лицето, като се сочи, че всичко това, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането обосновават уважаването на предявения иск за неимуществени вреди в пълен размер от 30 000 лв.

Изразено е несъгласие с изводите за изтекла погасителна давност, с които окръжният съд е мотивирал отхвърлянето на исковите претенции. Изложени са твърденията, че с тригодишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД се погасяват вземанията от непозволено увреждане за лихви, но не и за главници, а б.“б“ се отнася само за вземанията за обезщетения от неизпълнен договор. Сочи се, че претендираните от ищеца вземания за имуществени и неимуществени вреди се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, който е започнал да тече на 08.07.2018 год. и изтича на 08.07.2023 год., поради което към момента на предявяване на исковата молба на 21.12.2021 год. не е изтекъл. Сочи се, че претенциите на ищеца за мораторни лихви отчитат изтеклата кратка тригодишна давност за определен период преди предявяване на исковете на 21.12.2021 год., поради което са заявени само за периода, за който тази кратка давност не е изтекла – 21.12.2018 год. до 21.12.2021 год.

Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за разрешаване на спора по същество от въззивния съд с уважаване на предявените искове и присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил отговор от ответника по предявения иск Б. Б. З., чрез процесуален представител адв.Г. К.-АК-Б., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение. Твърди се, че ищецът не е доказал твърдените от него негативни изживявания след изписването му от болницата, психологически аномалии и 2 посттравматични стресови разстройства, а събраните доказателства сочат, че след проведеното му лечение е напълно възстановен. Сочи се, че няколко месеца след инцидента ищецът е заминал на работа в чужбина, поради което нетрудоспособността му е била краткотрайна. Отречени са лимитите на застрахователна отговорност като критерий при определяне на размера на обезщетението извън случаите на ПТП. Подновено е предложението за постигане на спогодба. Направено е искане за оставяне на въззивната жалба без уважение, за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на направените пред въззивния съд разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на окръжния съд подлежащ на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правни основания чл.45 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и по претенции за законни лихви.

В открито съдебно заседание на въззивния съд въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа изразеното становище, моли за уважаване на въззивната жалба и за присъждане на съдебните разноски.

Въззиваемият чрез процесуалния си представител прави искане за потвърждаване на обжалваното решение .

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е постановено по исковите претенции предявени от ищеца Б. К. И., ЕГН **********, срещу ответника Б. Б. З., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в посочените размери в отхвърлителната част на обжалваното решение, ведно с мораторни и законни лихви, поради непозволено увреждане - причинени от ответника на ищеца на 08.07.2018 год. телесни увреждания в областта на главата, в резултат на което се твърди, че ищецът е извършил разходи за диагностика, лечение и възстановяване, които следва да му бъдат възстановени, като и, че е изпитал физически и психически болки и страдания, за които следва да бъде справедливо обезщетен. Ищецът твърди, че 08.07.2018 год., около 3 часа в гр.О., пред бар „Анно Домини“, ответникът му нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето, с което му причинил средна телесна повреда - счупвания на горната челюст вляво и на зигоматичната кост, затрудняващи трайно дъвченето и говоренето за срок от около два месеца. Сочи, че образуваното по случая НОХД №20212150200257 по описа на Районен съд-Н. е приключило със споразумение, имащо силата на присъда, с което ответникът се е признал за виновен за извършеното деяние и му е наложено наказание „пробация“. Сочи, че ударът бил неочакван от него и с нищо непредизвикан.

Ищецът паднал на земята, първоначално изпитал силна и остра болка в главата, както и усещане, че челюстта му е строшена, изтръпнала била цялата 3 му лява половина и зъбите, получил аркада на лявата скула, от която те чала кръв. Кръв потекла и от носната му кухина. Приятел на ищеца на име Г. веднага го откарал до спешния кабинет в гр.Б., където обработили раните по лицето му. От там ги насочили в Спешния център в МБАЛ“Света Анна“АД[1]гр.В.. В Спешния център залепили аркадата на лявата скула, провели прегледи и рентгенографии. Резултатите от изследванията показали, че ищецът има контузия на главата, разкъсно-контузна рана на лицето и дали указание за компютърен томограф на лицеви кости, обсъждане счупване на зигоматична кост. Ищецът бил изпратен в лицево-челюстна хирургия в МБАЛ „Света Марина“ЕАД[1]гр.В., където след преглед от специалист, било предписано и извършено изследване-компютърна томография на глава.

Резултатите от изследването показали посттравматичен хематосинус вляво, множествени фрактури на стените на ляв горночелюстен синус, счупване на лява зигоматична дъга, счупване на птеригоидните процесури на сфеноидалната кост. През това време ищецът изпитвал силни болки, страх и дискомфорт, имал силен оток, лицето му е било подуто и деформирано в лявата част, лявото му око е било затворено и не виждал с него, но се налагало да се придвижва сам. Установила се необходимост от специализирана оперативна намеса.

Ищецът бил насочен към

„Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия“ ЕООД, където на 18.07.2018 год. , била извършена операцията под обща анистезия. Сложени били титаниеви импланти и т.нар. „мрежи“- плаки, които не се поемат от НЗОК и били заплатени от ищеца, като за плащането той поискал помощ от родителите си. Бащата на ищеца, който работел по това време в А. спешно се прибрал за да е до сина си по време на операцията, помогнал му финансово не само за закупуване на имплантите, но и след това при лечението и възстановяването. Ищецът търпял интензивни физически болки, но бил и пихически травмиран. Преди операцията изпитвал силен страх и притеснение, от една страна- от общата анестезия, от друга - че може да настъпят усложнения, които да застрашават живота му, от трета - да не бъде засегнат лицев нерв и не на последно място - дали впоследствие лицето му ще остане деформирано и асиметрично, дали ще има белези и др. подобни.

След операцията, ищецът приемал обезболяващи медикаменти. След изписването си от болницата на 20.07.2018г. изпитвал силни болки, не можел да се храни и да пие течности по нормален начин, тъй като не можел да си отваря нормално устата, не можел да говори нормално и това състояние продължило повече от два месеца и половина. Тези обостоятелства го травмирали допълнително, изпитвал страх, и тревожност за бъдещето си, влошило се психическото му състояние. Ежедневието и животът му се променили в негативна посока. Потърсил специализирана помощ в лицето на д-р Р. - психиатър и психотерапевт, който след извършен преглед установил, че ищецът страда от „Посттравматично стресово разстройство“ и му предписал медикаментозна терапция. Твърди също така, че поради засегнат лицев нерв, повече от година и половина не усещал лявата страна на лицето 4 си, включително носа, зъбите и устните си, които са били изтръпнали дълго време. Понастоящем, поради поставените метални плаки, имал асиметрия между лява и дясна половина на лицето, тъй като мястото, на което са поставени, е леко издадено като подутина , която ще остане пожизнено. Освен асиметрията на лицето, получил като последица от травмата и силно щракане на челюстта при по-широко отваряне и затваряне на устата. Твърди, че три години след операцията, още има белег под лявото око и вътрешната страна на бузата, които вероятно ще са пожизнени. За претърпените болки и страдания претендира обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно с мораторна и законна лихва. Твърди и представя доказателства във връзка с направените разходи за лечението и възстановяването, които претендира да му бъдат възстановени от ответника в пълен размер от общо 5984,51 лв., ведно с мораторна и законна лихва. Ищецът поддържа предявените искове, ангажира доказателства, прави искане за присъждане на съдебните разноски.

Ответникът с писмения си отговор е оспорил предявените искове, направил е възражение за изтекла погасителна давност, моли за отхвърляне на исковете, евентуално е оспорил претенцията за неимуществени вреди по размер, сочи, че при ищеца оздравителният процес е протекъл нормално, не са налице усложнения и трайни увреждания след лечението, поради което претендираната сума от 30 000 лв. е прекомерна. Ответникът е направил искане за отхвърляне на исковете, евентуално за постановяване на съдебен акт при определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди. В отговора не е изразено становище по претенцията за имуществени вреди. Претендира присъждане на съдебни разноски.