Решение № 1427 от 22.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1427 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110201500 по описа за 2024 година Производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № *******, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Ван и кар“ ЕООД с ЕИК 121383460, на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван в срок от санкционирания субект, като в жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на същия. Сочи се, че неправилно отговорността на дружеството била ангажирана с електронен фиш, а не с АУАН и НП, тъй като законът не допускал в този случай да се издава ЕФ. Сочи се още, че било нарушено правото на защита на дружеството, защото била ограничена възможността му да представя доказателства извън съдебното производство, т.е. в хода на административното такова. На следващо място се сочи, че процесното нарушение било маловажно по своя характер, поради което следвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на издадения фиш, а разноски с жалбата не са претендирани.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище, в което се иска делото да се разгледа в отсъствието на процесуалния представител на жалбоподателя и е обективирано писмено становище по същество, в което е посочено, че изцяло се поддържат аргументите, посочени във въззивната жалба.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален 1 представител в съдебно заседание – юрк. Г.а, която моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 01.09.2021 г. в 16:59 часа състав от пътни превозни средства, състоящ се от влекач марка „МАН“, модел „ТГА 01“ с рег. № СВ **** КС, с технически допустима максимална маса 18000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4 и ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса 44000 кг., се движил по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе МПС се е движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е било установено посредством устройство с № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.

След осъществяване на справка за собствеността на автомобила било установено, че същият принадлежи на еднолично ограничено отговорно дружество „Ван и кар“ ЕООД с ЕИК 121383460, чийто законен представител бил управителят Н.З.Т.. Поради това на юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш с № *******, с който му било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, тъй като цялата съвкупност е еднопосочна.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В резултат на тази проверка, съдът намира следното:

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба:

„Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за 2 събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.

В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В конкретния случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи, че на 01.09.2021 г. в 16:59 часа състав от пътни превозни средства, състоящ се от влекач марка „МАН“, модел „ТГА 01“ с рег. № СВ **** КС, с технически допустима максимална маса 18000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4 и ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса 44000 кг., се движил по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. От снимките, генерирани посредством устройство № 10182 – част от електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения, обективно се установява, че горепосоченото превозно средство се е движило в рамките на посочения пътен участък без да е разполагал със заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Електронният фиш за нарушение, установено чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е издаден по образец, утвърден от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Неоснователни са възраженията за това, че в процесния случай неправилно дружеството е наказано с електронен фиш. Аргументите в този смисъл са следните:

Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвижда наказание за собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.

2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата. Тя се допълва от текста на чл. 187а от ЗДвП, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя (каквото е процесното) се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 на същия член императивно е установено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени 3 задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лв., каквато именно е била наложена на жалбоподателя.

В разпоредбата на чл. 167а от ЗДвП е регламентирана процедурата, чрез която Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП чрез електронната система за събиране на пътни такси, като в чл. 176а, ал. 2 са регламентирани правомощията на служителите в АПИ, както и актовете, които могат и следва да издават контролните органи. В чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП изрично е регламентирано, че при изпълнение на функциите си по ЗДвП служителите на АПИ създават и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал.3-3в от ЗДвП. Очевидно, макар да не е съблюдавал стриктно изискванията на ЗНА, законодателят е регламентирал възможността за ангажиране отговорността на правните субекти за извършени административни нарушения по чл. 179, ал. 33в ЗДвП чрез издаване на електронни фишове и налагане на имуществена санкция за тези нарушения, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП.

Въпреки че в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е направено препращане към нарушенията по чл. 179, ал. 3, правилото по чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП съдържа изрична регламентация за електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП. В този смисъл е и нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, към която препраща чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда, че електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, както и тези на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, където изрично е посочено „електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в“, сред които се включва и настоящото такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като АПИ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различни категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на система за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия и при нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен съгласно чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП. В горния смисъл е практиката на АССГ – виж Решение № 6720/07.11.2023 Г. по КАНД № 6714/2023 г. на XX касационен състав.

4

На следващо място, съдът намира, че не може да сподели доводите в жалбата за нарушено право на защита на санкционираното дружество, защото независимо, че в производството по издаване на ЕФ то не може да сочи доказателства, защото нарушението се установява автоматично, то няма пречка тези доказателства да бъдат ангажирани пред съда в производството по обжалване на същия. Ето защо, дружеството не е лишено от възможност да се защитава като поиска събирането на доказателства, каквото искане впрочем не е сторено пред съда.

Доколкото размерът на наказанието е фиксиран в закона, то за съда не съществува възможност за неговата ревизия.

Освен това, съдът намира, че процесното нарушение е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниско засягане на обществените отношения, които се регулират с нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Ето защо, процесното нарушение не може да се приеме за маловажно по своята същност.

Доколкото процесният ЕФ следва да бъде потвърден като законосъобразен, съдът намира, че следва да присъди разноски в полза на административнонаказващия орган – АПИ, като осъди дружеството жалбоподател, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, да заплати на АПИ сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че този размер е съответен на обстоятелството, че делото е с ниска правна сложност и е решено в едно съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № *******, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Ван и кар“ ЕООД, с ЕИК 121383460, на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.