Решение № 998 от 08.10.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. В., 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. И.а като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100500185 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 97242/28.12.2023г. от К. П. П. ЕГН ********** от гр. Е., обл. Я., ****, чрез адв. В.С., против решение № 3961/05.12.2023г. по гр.д. №202213110104045 по описа за 2022г. на 51-ви състав на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от нея иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, вр. чл.54, ал.2 ЗКИР, насочен срещу К. Л. Х. с ЕГН **********, с адрес *** и Л. Х. Л. с ЕГН **********, с адрес *** с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че тя е собственик по наследство от баща си П. К. И. и договор за доброволна делба, в евентуалност давностно владение през периода 1991г. до предявяване на исковата молба – 30.03.2022г. на реална част от поземлен имот, находящ се в с.***, общ.***, област В., с идентификатор № ***, с площ на реалната част 68 кв.м и граници на реалната част: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** и останалата част от № ***, индивидуализирана и повдигната в син цвят на приложената комбинирана скица на л. 42 от делото и в червен цвят на приложената на л. 98 скица № 15-471741-03.05.2022 г. по действаща КК, която реална част погрешно е заснета в КККР, одобрени със Заповед № РД18-33/2015 г. на ИД на АГКК като част от поземлен имот с идентификатор № ***, записан на К. Л. Х. и Л. Х. Л., вместо в границите на записаните на К. П. П. имоти с идентификатори № ***, № *** и ***.; отхвърлен е предявеният от нея иск с правна квалификация чл.124 ГПК, вр. чл.54, ал.2 ЗКИР, насочен срещу К. Л. Х. с ЕГН **********, с адрес *** и Л. Х. Л. с ЕГН **********, с адрес *** с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че К. П. П. с ЕГН ********** е собственик по наследство от баща си П. К. И. и договор за доброволна делба, в евентуалност давностно владение през периода 1991г. до предявяване на исковата молба – 30.03.2022г. на реална част 1 от поземлен имот, находящ се в с.***, общ.***, област В., с идентификатор № ***, с площ на реалната част 9 кв.м и граници на реалната част: имот № ***, имот № *** и останалата източна част от № ***, индивидуализирана и повдигната в червен цвят на приложената комбинирана скица на л. 42 от делото и в червен цвят на приложената на л. 100 скица № 15471750-03.05.2022 г. по действаща КК, която реална част погрешно е заснета в КККР, одобрени Заповед № РД-18-33/2015 г. на ИД на АГКК, одобрени със заповед от 2015г. записан на ответниците К. Л. Х. и Л. Х. Л., вместо в границите на записаните на ищцата К.

П. П. имоти с идентификатори № ***, № *** и ***. и е осъдена да заплати на Л. Х. Л. с ЕГН **********, с адрес ***, сторените по делото съдебно деловодни разноски в размер на *0 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано.

Моли се да бъде отменено и исковите й претенции уважени.

Позовава се на заповед № РД-18-33/15.05.2015г. на ИД на АГКК, според записването в която, не включва в предмета си територията, за която е била издадена предходната заповед от 2004г. Грешката е в графичната част на заповедта, доколкото в текстовата част е записано, че не може да се отнася до имота на К. П.. Само на това основание исковете би следвало да бъдат уважени. Освен това имотът й не е променян по местонахождание и граници от 1971г., когато баща й го придобива, при договора за доброволна делба от 2010г. и до момента. Предходната заповед за одобряване на КК е от 2004г. и имотът й е правилно отразен. По КК от 2004г. той е с идентификатор *** и е с площ от 404.00кв.м., като са образувани три нови нейни имоти: нов ** с площ от 173.00кв.м., нов 1045 с площ от 104.00кв.м. и нов 118 с площ от 20.00кв.м. В нейния стар имот ** навлизат части от нови имоти по КК от 2015г., както следва: от нов *-68.00кв.м., от нов **-32.00кв.м. и от нов *9кв.м.. Тези изводи могат да бъдат направени от СТЕ и свидетелските показания. Съдът обаче е направил неправилни изводи, поради което тя оспорва първоинстанционното решение.

В писмен отговор от Л. Х. Л. ЕГН ********** от гр. В., ***, чрез адв. Кр.К. се моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба. Решението е правилно и законосъобразно.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че заповед № РД-1833/15.05.2015г. на ИД на АГКК, не включва територията, за която е била издадена предходната заповед от 2004г. С тази заповед са одобрени КК и КР за част от землището на с. *** /без територията, за която КК и КР са одобрени със заповед № 300-5-10/09.02.2004г. на ИД на АГКК и заповед № РД-18-03-3/12.02.2004г. на началника на СГКК-В./, т.е. не е налице твърдяната от К. П. грешка, което е видно и от изготвената и приета по първоинстанционното дело СТЕ. Между имота, собственост на бащата на ищцата и този, получен при делбата не е налице идентичност. За територията, в която се намират процесните имоти има КП от 1958, РП от 1958, РП на кв. 5 и кв. 9 от 1990г., одобрен със заповед № 300-5-10/09.02.2004г. КК, одобрена със заповед № РД-18-33/15.05.2004г. КВС за землището на с. ***. Според заключението на СТЕ, ПИ с идентификатор *** по КК от 2004г. излиза извън границите на парцел *** в северната част, от където следва, че е разположен в северозападния край на **, югозападния край на **, улица според РП на селото от 1958г. и от 1990г. Пак според заключението на СТЕ имотът, който бащата на ищцата е започнал да ползва от 1991г.е част от УПИ ** по плана на с. *** и имот с идентификатор *** по КК от 2004г., на който ищцата е станала собственик след делба през 2010г., не съответства на правото й на собственост, т.к. излиза извън северната граница на УПИ ** по РП на с. *** от 1958 и 1990г. , от който имотът на ищцата е бил част.

Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение. Моли се и за присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор К. Л. Х. ЕГН ********** от *** оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Истинската причина за водене на делото е, че от баща си ищцата има една 2 изградена барака от дъски и ламарина, която в голямата си част попада в имотите им ПИ ** и по отношение на която има издадена заповед да премахване. Границите между имота на ищцата ПИ № ** и техните ПИ с №№ ** по КК от 2015г. съвпада с границата по РП от 1958г. между имота на дядото на ищцата *** , част от който е нейния имот и техните имоти под общ

№

**. е посочило и вещото лице по допуснатата СТЕ, като е отразена регулацията на селото, с включване на имота на дядото на ищцата, но с № **. Техният имот № **, макар и урегулиран с РП от 1958г. остава извън регулация. Имотите им са били част от дворното място на дядо им К. А., който е бил съсед на дядото на ищцата. През 50-те години дядо му К. А. дарил имота ** на майка му Й. К., който е с одобрен ПУП от 2008г. със заповед № 1272/2008г. и е бил разделен на два имота ПИ № ***. Съгласно този ПУП, площта на днешния ** била предоставена безвъзмездно за общинска улица, с която се осъществява достъпа до имоти **. През 1972г. дядото на ищцата продал на чичото на ищцата целия си имот ***, а през 1993г. чичото на ищцата дарил на бащата на ищцата 300кв.м.ид.ч. от имота си. В полза на бащата на ищцата било издадено разрешение за поставяне на временна барака, издадено по отношение на УПИ ***, която барака следвало да бъде поставена на тротоара, видно от скицата към разрешението. Разрешението не се отнася до ПИ № **, понеже към този момент не е съществувал на картата. През 2000г. починал баща му. През 2004г. бащата на ищцата оградил една площ, която обхваща площ от пет имота, три от които техните *, * и **. Преместил там бараката си. Извършил заснемане и го представил в СГКК, като поискал всичко тава да бъде нанесено в кадастъра, с мотива, че следва да се извърши попълване на непълноти и грешки. Появява се на КК нов имот № **. Ответникът пропуснал срока за обжалване. Измамата била разкрита по-късно и КК коригирана през 2015г.

Границата между новия имот № ** и на чичо й-** е произволна, а и доброволната делба между ищцата и чичо й от 2010г. е извършена без проект за делба.

ВОС констатира следното:

С исковата си молба, уточнявана неколкократно и допълнена, К. П. П., ЕГН ********** от гр.Е., ******* е предявила срещу К. Л. Х., ЕГН ********** от *** и Л. Х. Л., ЕГН ********** от *** обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР за приемане за установено в отношенията между страните, че т я е собственик по наследство от баща си П. К. И. и договор за доброволна делба, евентуално по силата на давностно владение, осъществявано в периода о т 1991г. до предявяване на исковата молба – 30.03.2022г., на реална част от поземлен имот, находящ се в с.***, общ.***, област В., с идентификатор № ***, с площ на реалната част 68 кв.м и граници: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** и останалата част от № ***, индивидуализирана и повдигната в син цвят на приложената комбинирана скица на л. 42 от делото и в червен цвят на приложената на л. 98 скица № 15471741-03.05.2022 г. по действаща КК, която реална част погрешно е заснета в КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-33/2015 г. на ИД на АГКК като част от поземлен имот с идентификатор № ***, записан на ответниците, вместо в границите на записаните на ищцата имоти с идентификатори № ***, № *** и *** и за приемане за установено в отношенията между страните, че т я е собственик по наследство от баща си П. К. И. и договор за доброволна делба, евентуално давностно владение през периода 1991г. до предявяване на исковата молба – 30.03.2022г. на реална част от поземлен имот, находящ се в с.***, общ.***, област В., с идентификатор № ***, с площ на реалната част 9 кв.м и граници: имот № ***, имот № *** и останалата източна част от № ***, индивидуализирана и повдигната в червен цвят на приложената комбинирана скица на л. 42 от делото и в червен цвят на приложената на л. 100 скица № 15-471750-03.05.2022 г. по действаща КК, която реална част погрешно е 3 заснета в КККР, одобрени Заповед № РД-18- 33/2015 г. на ИД на АГКК, одобрени със заповед от 2015г. записан на ответниците, вместо в границите на записаните на ищцата имоти с идентификатори № ***, № *** и ***. В исковата молба ищцата е навела твърдения, че е станала собственик по наследство от баща си и договор за доброволна делба, вписан с вх.рег.8122/13.05.2010 г. в СВ-В., на ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на част от землището на с. ***, одобрени със Заповед № 300-5-10 от 09.02.2004 г. на ИД на АК, находящ се в с. ***, общ. ***, обл. В., с площ от 404 кв.м и съседи: **, ** и **, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***.1. Приживе, баща й придобил поземления имот чрез договор за дарение от 17.09.1991 г., сключен с брат му и неговата съпруга, като е придобил 300.00кв.м.ид.ч. от ** в кв. 9 по плана на селото. С договора било разпределено и ползването на парцела, като на бащата на ищцата била предоставена северната му част. Там му било разрешено да построи и монтира барака за живеене, която е била електрифицирана и водоснабдена от 1992г. В имота били изградени външна тоалетна, навес за инструменти, огради. Целият имот бил с трайно материализирани на място граници от преди 1991 г., които не са променяни. Само между имотите на двамата братя не е имало трайно материализирана на място ограда. На 09.12.2019г. тя получила от Община *** два контативни акта, издадени в нейно отсъствие по реда на чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, затова, че изградените в имота сгради попадали в чужди имоти-на двамата ответници. Въпреки възражентията й, били издадени две заповеди за премахване на незаконните строежи, т.к. масивната барака за живеене била построена в части от три имота-***, *** и ***. Със заповед № РД-18-33/2015 г. на ИД на АГКК е изменена КК от 2004 г., вкл. за нейния имот № ***, от който са образувани три имота, записани на нейно име, а именно: нов имот № *** с площ 173 кв.м, № *** с площ 104 кв.м и № *** с площ 20 кв.м. Счита, че е допусната грешка при изменението на КК, вследствие на която реални части от собствения й имот със стар идентификатор № *** по КК от 2004 г. попадат в нови имоти по КК от 2015 г., както следва: в нов имот № *** реална част с площ 68 кв.м и граници: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** и останалата част от № *** и в нов имот № *** - реална част с площ 9 кв.м и граници: имот № ***, имот № *** и останалата източна част от № ***. Новият имот с № *** е записан на ответниците К. Л. Х. и Л. Х. Л. въз основа на нотариален акт № 92 от 04.09.2018 г., том IV, рег. № 10532, дело № 680 от 2018 г., а нов имот № ***, записан също на тяхно име- въз основа на саморъчно завещание от 08.01.2012г.