Решение № 16782 от 15.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16782 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110163131 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Б. С. Т. и И. С. Т. за признаване за установено, че дължат разделно, както следва : Б. С. Т. – 7/12 части и И. С. Т. – 5/12 части от следните суми : сумата от 1658,10 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. - м.04.2021г. до имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Л**, надпартерен, аб.№21880, ведно със законна лихва от 30.01.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 303,77 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2020г. до 23.12.2022г., за сумата от 53,63 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.12.2019г. - м.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.01.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането и за сумата от 11,87 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 31.01.2020г. до 23.12.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4918/2023г. на СРС, 64 – ти състав.

Претендираните вземания се разпределят, както следва : спрямо Б. С. Т. : сумата от 967,22 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. - м.04.2021г. до имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Л**, надпартерен, аб.№21880, ведно със законна лихва за периода от 30.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 177,20 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2020г. до 23.12.2022 г., сумата от 31,28 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.12.2019г. - м.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 30.01.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 6,92 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 31.01.2020г. до 23.12.2022г. спрямо И. С. Т. : сумата от 690,88 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. - м.04.2021г. до имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Л**, надпартерен, аб.№21880, ведно със законна лихва за периода от 30.01.2023г. до изплащане на 1 вземането, сумата от 126,57 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2020г. до 23.12.2022 г., сумата от 22,35 лева- цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.12.2019г. - м.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 30.01.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 4,95 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 31.01.2020г. до 23.12.2022г.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.

Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Бруната“ ООД. КонсумирА.та топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответникът Б. С. Т. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Не оспорва, че в имота е потребена ТЕ на претендирА.та стойност, като възразява, че единствен ползвател на процесния имот е другият ответник – И. Т.. Правата върху имота между ответниците предвид представените доказателства били равни – по ½ ид.ч. за всеки един от ответниците.

Ответникът И. С. Т. чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Позовава се на липса на актуална легитимация на ответниците, доколкото удостоверението за наследници било с дата 13.11.2017г. Прави възражение за погасяване на част от процесните задължения по давност.

Третото лице – помагач на стрА.та на ищеца – “Далсия“ ООД (с предишно наименование „Бруната“), не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия по делото договор за делба на сграда в етажна собственост от 09.12.1957г.

(л.34 и сл.) се установява, че процесният имот е придобит от А.А.Т. и от С.И.Т. при условията на съпружеска имуществена общност (чл.13, вр. пар.103 ПЗР от СК обн., ДВ, бр.

23 от 22.03.1968 г., отм.). След смъртта на С. Т., настъпила при действието на СК обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., отм. и съгласно чл.14, ал. посл., изр.2 от СК обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., отм. (видно от описаното като приложение удостоверение за наследници на С.И.Т. от 12.11.1984г. към договор за продажба на недвижим имот № 196 от 22.11.1984г.

2

(л.25), имотът е бил притежаван от преживялата съпруга А. Т.а – ½ ид.ч. при прекратяване на СИО и от синовете на наследодателя Б. Т. и И. Т. – по 1/4 ид.ч. (чл.5, ал.1 ЗН). По силата на договор за продажба на недвижим имот № 196, том XXVI дело № 4389 на 22.11.1984г.

(л.25) А. Т.а е продала на сина си Б. Т. ½ ид.ч. от процесния имот, с което Б. Т. е придобил общо 3/4 ид.ч. (1/2 +1/4) от процесния имот. С договор за дарение на недвижим имот № 159, том LIXIII, дело № 22197/1997г. от 1997г. (л.27) Б. Т. е дарил на брат си И. Т. ¼ ид.ч. от процесния имот, с което Б. Т. е остА.л собственик на ½ ид.ч. (3/4 – 1/4), а И. Т. е стА.л собственик на ½ ид.ч. (1/4 +1/4). Предвид изложеното имотът е притежаван от ответниците при равни квоти – по ½ ид.ч. за всеки един от тях.

Предвид горното съдът приема, че като съсобственици на процесния имот през процесния период ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите – чл.150, ал.2 ЗЕ.

По делото не се спори, че в процесния имот през процесния период е била доставена топлинна енергия на претендирА.та стойност от 1658,10 лева, която е остА.ла неплатена.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия. При условие че общата фактура е издадена на 31 – во число на месец юли на съответната година, от тази дата започва да тече 45 – дневеният срок, защото срокът за плащане на задължението не може да започне да тече преди установяване на окончателен размер на задължението, който се установява посредством издаване на общата фактура.

При това за процесния период ответницата е изпаднала в забава за плащане на цената за доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на претендирА.та сума.

3

По възражението за погасителна давност, направено от ответника И. Т.:

Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покА., давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на прилагА.та система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.

Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30.01.2023г. При това погасено по давност е вземането за м.05.2019г. – м.11.2019г., вкл.

Размерът на непогасеното по давност вземане за цена за доставена топлинна енергия за периода м.12.2019г. – м.04.2021г. възлиза на сумата от 1146,64 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК и на база неоспорените стойности по общите фактури за задълженията.