Решение № 260058 от 12.01.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ гр.София, 12.01.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА

МАВРОВА при участието на секретаря Александрина

Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3463 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от М.М.С. и Л.И. П.срещу К.А.И., П.П.С., Г.П.С. (конституирани по реда на чл.

227 ГПК на мястото на първоначалния ответник П.Е.С., починал в хода на процеса), Е.Г.С., Н.К.Б. и Л.Н.Б., както следва:

1. за прогласяване на основание чл. 42, б. „б“ ЗН нищожността на саморъчно завещание от 26.11.2014 г., обявено по нотариално дело № 15/2016 г., акт 68, том 2, общ. рег. № 1891/2016 г. на нотариус И.Н., вписано в АВ вх.р.№ 10579, т.3, дело 67/2016 г., поради неспазване изискванията на чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗН – завещателят не е написал и подписал завещанието;

2. както и при условията на евентуалност за унищожаване на завещанието, на основание чл. 43, ал.1, б “а“ – като направено от лице, което към момента на подписването му, не е било способно да завещава, защото не е могло да разбира свойството и значението на постъпките си.

3. иск по 124 ГПК признаване за установено, че ищците са собственици по отношение на ответниците и за ревандикиране

(иск по чл. 108 ЗС само по отношение на ответниците Н.К.Б. и Л.Н.Б., съгласно уточнителна молба вх. № 143468 от

20.11.2019 г. ) на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.София, район Красно село, ул."****, апартамент 10.

Ищците М.М.С. и Л.И. П.твърдят в исковата молба, че са законни наследници на Е.Х.П., починала на 22.10.2015 г., като наследодателката им е била собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, гр.София, район Красно село, ул."****, апартамент 10. След смъртта й, са разбрали, че има оставено от нея саморъчно завещание от 26.11.2014 г. в полза на първия ответник К.А.И., обявено по нот. д. № 15/2016 год., акт № 68, том 2, общ per. № 1891/2016 год. от нотариус И.Н., per. № 040 на Нотариалната камара, вписано в АВ вх.р.№ 10579, том 3, д.67/2016 г.

Сочат, че с договор за продажба на 28.10.2016 г., обективиран в нот.акт № 124 т.4, дело 16429/2016 г., издаден от нотариус рег.№ 271, вписан в АВ акт 16, т. CLV, д.№48602/2016 г., К.А.И. е продал гореописания имот на ответника П.Е.С.. От своя страна, П.Е.С. и съпругата му Е.Г.С. с договор за продажба на 15.12.2016 г., в нотариална форма, са продали на ответниците Н.К.Б. и Л.Н.Б. гореописания имот.

Ищците твърдят, че завещанието от 26.11.2014 г. оставено в полза на К.А.И. не е написано и подписано от завещателката и към момента на съставянето, тя не е разбирала свойството и значението на това, което върши.

Ето защо, завещанието не може да породи определените в него правни последици и да направи ответникът К.А.И. собственик на имота. Останалите ответници са придобили имота от несобственик, поради което и не притежават права на собственост върху имота. Твърдят, че към настоящият момент ответниците Н.К.Б. и Л.Н.Б. владеят имота без правно основание.

Ответникът

К.А.И. оспорва исковете, като неоснователни, като сочи, че завещанието е подписано от Е.Х.П. и тя е го е извършила съзнателно и разбирайки значението му, поради което е породило правни последици и ответникът по силата на него е собственик на недвижимия имот. По отношение на иска за унищожаване на завещанието, твърди че Е.П. е направила завещателни разпореждания доброволно и разбирайки значението им.

Ответниците П.Е.С. и Е.Г.С. оспорват исковете, като недопустими, а по същество като неоснователни. Оспорват правото на собственост върху процесния имот на завещателката

Е.П.. Сочи, че Е.П. доброволно се е разпоредила с процесния имот, в случай че се установи, че е била собственик на същия, със саморъчното завещание от 26.11.2014 г. Сочат, че по делото не са ангажирани доказателства, във връзка с твърденията, че Е.Х.П. е била лишена от психични годности да ръководи пълноценно своите работи и да извършва правни действия по начин, който да не й позволява да разбира и осъзнава изцяло свойството и значението на действията си.

Следователно, в деня на смъртта на наследодателката на ищците, първият ответник е станал пълноправен собственик на цялото притежавано от нея движимо и недвижимо имущество по завещание.

Ответниците Н.К.Б. и Л.Н.Б. оспорват изцяло исковете, като твърдят, че завещателното разпореждане е валидно и е породило вещноправен ефект, като сочат, че владеят имота. Оспорват твърденията на ищците, че саморъчното завещание е нищожно, съответно че е унищожаемо, като твърдят, че автора на завещанието Е.Х.П. е била способна да разбира и ръководи действията си, към момента на извършване на завещателния акт. Сочат, че през периода октомври 2017 г. - май 2018 г. са извършили ремонт на апартамента, представляващ подобрения. Сочат, че владението са върху процесния имот са установили на 15.12.2016 г. като добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70 ЗС, като са придобили имота на правно основание, годно са ги направи собственици и без да занаят, че купуват от несобственик. При условията на евентуалност, релевират възражение за право на задържане на имота за подобрения, на обща стойност в размер на 41 955 лв., подробно описани в уточнителна молба с вх. № 13855 от 04.02.2020 г. и молба за увеличение от о.с.з. от 19.04.2021 г. Представят фактури за закупуване на материали за ремонта, подробно описани в т. 4 от отговора на исковата молба.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Видно от нотариален акт № 199 от

05.12.1990 г., том VIII, дело №

1357/1990 г. на Ж. Б., IV- ти нотариус при Втори Районен съд, А. Я.П. и призната за собственик по давност на апартамент в гр. София, ул. „****, с площ 110 кв. м.

Не се спори по делото, а и се установява от приложения към нотариалната преписка връзка с обявяване на процесното завещание, нотариален акт № 146, том 58, дело 10238/1990 г. на Д. Т.– I нотариус Втори Районен съд, че СРС, че завещателката Е.Х.П., е придобила по силата на дарение и по наследство от майка си А. Я.П. (която е единствен наследник на брат си Я.Х.П., видно от удостоверение за наследници), правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр. София, на ул. „****ет., с площ 110 кв. м.

Видно от удостоверение за наследници изх. № ДИ11-388-1 от 27.09.2016 г. на СО, район „Красно село“, М.М.С. и Л.И. П.са наследници по закон (братовчеди от I ст.) на Е.Х.П..

Видно от оспореното саморъчно завещание от 26.11.2014 г., обявено с по нот. д.

№ 15/2016 год., акт № 68, том 2, общ peг. № 1891/2016 год. от нотариус И.Н., per. № 040 на Нотариалната камара, вписано в АВ вх.р.№ 10579, том 3, д.67/2016 г., Е.Х.П. завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на ответника К.А.И..

Видно от удостоверението за наследници, Е.Х.И. е починала от 22.10.2015 г.

По настоящето дело е представена преписката по нот. дело

№ 15, акт № 68, т. 2, общ. рег. № 1891/29.02.2016 г., с което е обявено саморъчното завещание от 26.11.2014г. на нотариус И.Н..

С договор за покупко-продажба от 28.10.2016 г., обективиран в нотариален акт № 124, том IV, рег. № 16429, дело 630 от 2016 г., К.А.И. продава на П.Е.С. процесния имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, гр.София, район Красно село, ул."****, апартамент 10.

Приета е в настоящето производство преписката по нот. дело №

630/2016 г. по нот. акт. № № 124, том IV, рег. № 16429 на нотариус В. И..

Впоследствие с договор за покупко – продажба от 15.12.2016 г., оформен с нотариален акт № 99, том X, рег. № 12 433, дело № 1664 на нотариус И.Н., вписан в АВ с вх. № 80519/15.12.2016 г., № от дв. вх. рег. 79577, П. Е.С. и съпругата му Е.Г.С. продават на ответниците Н.К.Б. и Л.Н.Б. процесния недвижим имот.

От заключението на единичната графическа експертиза, изготвена от вещото лице С.Г.Х., се установява, че текстът и подписът за завещател, в саморъчно завещание с вписани дати от 26.11.2014 г., обявено и съхраняващо се по нот. дело № 15/29.02.2016 г. на нотариус И.Н., не са изпълнени от Е.Х.П., от чието име те изхождат.

Съгласно заключението на тройната графическа експертиза, изготвена от вещите лица М.Г.М., С.Е.Ц. и Д.К.В., в ръкописния текст, с което е изготвено саморъчно завещание от 26.11.2014 г. на Е.Х.П., се установяват както съвпадащи, така и различаващи се графически признаци при сравняване с представените сравнителни образци, но нито едните, нито другите са достатъчни за изграждане на какъвто и да е извод, поради което експертизата не може да даде отговор на въпроса дали ръкописният текст в саморъчното завещание е написан от Е.Х.П.. Подписът в графа „завещател“ на саморъчното завещание от 26.11.2014 г. на Е.Х.П. не е положен от Е.Х.П..

Относно иска за нищожност на завещанието

Съгласно чл.42, б. „б“ от Закона за наследството, завещателното разпореждане е нищожно когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1 от закона. Съгласно чл. 25, ал.1 от Закона за наследството, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. По делото се установи, че процесното завещание не е подписано от Е.Х.П.. Следователно главният иск за обявяване на завещанието за нищожно на основание чл. 42, б“б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН е основателен. При това положение, съдът не следва да се произнася по евентуално съединения иск за унищожаемост.

По установителния иск за собственост по отношение на ответниците К.А.И., П.П.С., Г.П.С. (конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ответник П.Е.С., починал в хода на процеса), Е.Г.С..

Предвид обстоятелството, че завещанието от 26.11.2014 г. на Е.Х.П. не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН и е нищожно, същото не е породило правно действие, следователно ответникът К.А.И. не е придобил правото на собственост върху на апартамент в гр. София, ул. „****, с площ 110 кв. м. Като резултат от липсата на собственост на праводателя договорът за продажба от 28.10.2016 г., обективиран в нотариален акт № 124, том IV, рег. № 16429, дело 630 от 2016 г. не може да породи вещноправно действие по правилото, че никой не може да прехвърли права, които не притежава (Nemo plus juris ad alium transferre potest quam ipse habet). Ответниците П.Е.С. и Е.Г.С. (в качеството на съпруга на купувача), са закупили имотът от несобственик, поради което и те не са придобили правото на собственост. Следователно установителния иск за собственост е основателен.

Относно иска за ревандикация

От представените по делото писмени доказателства, се установява, че преди смъртта си, Е.П. е притежавала правото на собственост на процесните недвижими имоти, по силата на договор за дарение и по наследство от майка си. По силата на наследствено правоприемство, в качеството им на наследници по закон ищците, по силата на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 от Закона за наследството, са придобили придобили правото на собственост върху процесните имоти.

В настоящето производство се установи, че процесното саморъчно завещание е нищожно, следователно ответниците Н.К.Б. и Л. Н.Б., поддържат не са придобили правото на собственост, защото продажбата от 15.12.2016 г., обективирана в нотариален акт № 99, том X, рег. № 12 433, дело № 1664 на нотариус И.Н., вписан в АВ с вх. № 80519/15.12.2016 г., № от дв. вх. рег. 79577, не е породила вещно действие. Ответниците Л. и Н. Б.не оспорват, че владеят имот. Следователно, са налице предпоставките за уважаване на ревандикационния иск на М.М.С. и Л.И. П.с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на тези ответници.

Относно възражението за право на задържане

В уточнителна молба от вх.13885 от 04.02.2020 г. ответниците Н.К.Б. и Л. Н.Б., поддържат, че направените подобрения в имота (апартаментът е с площ по нотариален акт 110 кв.м., чистата площ на стените е 274 кв.м., а на подовете и таваните – 102,50 кв.м.), са следните строително – ремонтни работи: